Калоян Паргов е на 31 години, роден в Пловдив, живее в София. Завършил е ІІ-ра Английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”, София, бакалавър по Международни отношения, магистър по европейска интеграция в УНСС. Докторант в катедра „МИО” по европейска икономическа интеграция в УНСС.

Как влезе в БСП? След завършване на средното си образование баща ми ме насочи към партийната организация във Връбница. Там по време на всички избори съм взимал участие в агитационните кампании и тяхното провеждане. По време на следването ми в УНСС се включвах в различни инициативи на международния отдел на БСП. През 2005 г. взех участие в проекта на БСП „България в Европа и глобалният свят”, в който млади експерти по външна политика трябваше да очертаят приоритетите на България в тази област. Тогава дойде и предложението от председателя на БСП Връбница, проф. Петър Колев, да се включа по-активно в организационно-партийния живот и аз приех. В момента съм заместник-председател на Районния съвет на БСП Връбница, член на Градския съвет на БСП София, втори мандат, председател на комисията по европейски въпроси и международни връзки на ГС на БСП, член на Съвета по европейски въпроси на НС на БСП. С какво се занимаваш в момента? В последните няколко години се занимавам с консултантска дейност в областта на финанси, човешки ресурси и еврофондове като в момента съм изпълнителен директор на „Вазов Институт”. От 2006 г. работя към Националната агенция за оценяване и акредитация на Министерски съвет, която се занимава с качеството на висшето образование в България. Едно от нещата, с които се гордея там е, че през 2008 г. Агенцията стана 21-я член на Европейската асоциация на Агенциите по качество на висшето образование и първата такава в региона на Югоизточна Европа. Това е един от многото успехи на това правителство. През 2007 година бях избран за общински съветник от листата на БСП. Моите ресори там са Комисията по образование, наука, култура и вероизповедание и Комисията по европейски въпроси и гражданско общество, на която съм и заместник-председател. Ти ли си първият социалист в семейството? Да, първи социалист съм по отношение на БСП след 1989 г. - баща ми беше член на БКП, а майка ми на ДКМС. Сега баща ми е също член на БСП след като напусна структурите на Министерство на отбраната. Идеите на левицата са традиция в моето семейство и аз съм израснал с тях. Считам, че след 1989 г. БСП е единствената политическа формация, която сериозно се представя в политическото пространство и работи за обикновените хора, а опозицията е сбор от отделни ретроградни личности с чисто корпоративни интереси. Защо искаш да бъдеш евродепутат и как избра приоритетите, които ще защитаваш? Моята професионална кариера от 1997 година до този момент е свързана с международните отношения и международните връзки и контакти, с външната политика по някакъв начин, незавизимо дали съм работил в сферата на държавната администрация или в сферата на неправителствения сектор, така че моето образование „Международни отношения и европейска интеграция” е насочено към темата Европейски съюз. Нормално е като политически ангажиран да взема участие в кампанията на БСП и бях номиниран за кандидат за Европейския парламент. Благодаря на всички общини и региони, на всички партийни организации, които ме подкрепиха. За млад човек като мен - това означава много. Аз ще продължа и тук от България да работя за реализация на българските интереси в Европейския парламент и в Европейския съюз, затова и каузите, които съм избрал да защитавам са в сферата на: образованието, енергийната сигурност и европейските фондове. Образованието, защото в рамките на Националната агенция за оценяване и акредитация, работим за пълно признаване на дипломите и квалификациите на българските граждани, завършили български учебни заведения - нещо, което е много трудно, което е извън правната рамка на Европейския съюз, но считам, че има какво да се направи през следващия мандат на Европейския парламент, така че по-бързо да се приближим към тази цел. Енергийната сигурност избрах, защото това е и темата на моята докторантура и имам чисто научен интерес в тази област, следя събитията от последните години. По отношение на европейските фондове - това е предмет на професионалната ми реализация, работя като консултант в тази насока и считам, че България трябва още по-добре да реализира тези средства в администрацията, а биз- несът и общините да подготвят още по-качествени проекти, така че да достигнем близо 100 % на тяхното оползотворяване. Би ли ни разказал малко повече за спецификата в работата си на общински съветник? Да, наистина работата е доста специфична, но за мен е и предизвикателство. Тя е свързана с контакти с много хора - както обикновени граждани, които имат най-различни проблеми, така и активно се опитвам да поддържам контакт с неправителствения сектор и с различни структури на гражданското общество, защото считам, че на този етап в Столична община степента на прозрачност не е достатъчна. Работата ми и в двете комисии на СОС е изключително приятна, защото се занимавам с теми като: образование, култура, проблеми свързани с децата, разбира се има и неприятни теми като: гробища и гробищни паркове, но това е живота и аз приемам тези теми нормално, като част от работата ми. Разбира се, професионалната ми тема, свързана с Европейския съюз, европейските фондове и опитът, който имам като консултант, ми помагат да участвам в процеса на взимане на решения, за да може Столична общината да използва тези средства за решаване на проблемите на столицата. За съжаление, с общинските съветници на ГЕРБ често имаме различни мнения по отношение на това как да се използват тези средства. Работата ми в Общинския съвет е изключително интересна, защото научавам много нови неща, налага се да решаваме различни казуси, свързани с ежедневието и трудностите, пред които са изправени хора с различен социален статус, да решаваме и носим отговорност за развитието и бъдещето на София и столичани. Разбира се, аз там не се занимавам само с образование и култура, само с проекти, фондове и т.н. В приемната ми идват хора с най-различни проблеми и аз съм длъжен и се старая да вникна в тях и да им помогна за тяхното разрешаване. Във фокуса на моята работа като общински съветник са няколко проблема. На първо място това е проблемът с детските градини, тъй като за всички стана ясно, че по време на близо 20-годишното дясно управление на София и особено в периода до 2002 г. са ликвидирани над 40 детски градини и в момента София изпитва недостиг на места. Миналата година след едно мое питане към г-н Борисов - кмета на София, се оказа, че недостигът е около 8 000 места. След многобройни разговори с хора, с майки, с педгогическия състав на детските градини, останах с впечатление, че тази година имаме още по-сериозен проблем, тъй като вече трябваше да имаме 8 готови детски градини, построени със средства на общината, заделени от бюджета й, а вече втора година нямаме и една построена детска градина, което задълбочава още повече този проблем. По моя преценка в момента недостигът е около 11-12 хил. места за детските градини. Очаквам тази година особено голям да бъде и проблемът в детските ясли, поради по-високата раждаемост през 2006 -2007 г. Работата в Общинския съвет е и много отговорна, защото решенията които взимаме оказват влияние върху софиянци. Например, на последната сесия на СОС, мнозинството взе решение да наименува улица в София на името на Богдан Филов, изхождайки с аргументите, че той е представител на академичната общност, разбира се имаше аргументи за него и като политик. Това предложение, което дойде от дясно, от представител на СДС и беше подкрепено от ГЕРБ, за мен лично е неприемливо и групата на БСП не го подкрепихме. Всички знаем от българската история кой е Богдан Филов. Улица на негово име връща в спомените на нашите родители, баби и дядовци спомена за фашизма, за геноцида, за антисемитизма. За съжаление това явно не притеснява столичния кмет и с това действие той подкрепя една отречена идеология, неевропейски и нехуманни ценности. Какво обичаш да правиш през свободното си време? За съжаление, политиката ме направи работохолик, защото поемайки отговорност, трябва да изпълня поетите ангажименти и задължения и не ми остава много свободно време, но когато имам такова - обичам да се разхождам сред природата, гледам мачове с приятели, с които се вълнувам емоционално, както от победите, така и от загубите, особено на любимия отбор ЦСКА. Обичам да спортувам, ходя на фитнес, карам колело, плувам през лятото. Любима книга имаш ли? Филм? Имам много любими книги, но през последните 7-8 години те са изключително професионално насочени към проблеми във външната политика. Ако трябва да посоча конкретни заглавия, това са: „Дипломацията” на Кисинджър, разбира се, „Името на розата” - една класика на Умберто Еко. Обичам да гледам и филми, когато ми остане време и любимият ми е - „Усещане за жена”. Какъв искаше да станеш като пораснеш? Като по-малък исках да стана футболист, по-късно - актьор, но най-накрая се насочих към дипломацията и политиката.