София /Поглед.инфо/ Кризата дава възможности пред страната, но те не се използват пълноценно.
Осбено очевидни са липсата на държавна позиция по важните европейски теми, на политическа воля за сериозни реформи, нарастващата безработица, най-вече сред младите хора, намаляващите преки чуждестранни инвестиции, влошените индекси на България в международните класации: по икономическа свобода, конкурентоспособност, свобода на медиите и особено в областта на корупцията.
Това каза Меглена Кунева днес по време на дискусията „Европейската криза като политическо предизвикателство пред България". Организатори на събитието бяха Сдружение „България на гражданите", Европейският политически център (Брюксел) и Фондация за свободата „Фридрих Науман".
Като сериозен проблем пред България Меглена Кунева посочи корупцията и допълни, че създаването на обществена нетърпимост към корупционните практики е особено важно за доверието на инвеститорите. Тя обърна внимание на корупционния индекс на Трансперънси интернешънъл, който изпраща България след страни като Румъния, Гърция, Гамбия и Колумбия.
Тя бе категорична, че у нас не стига политическата воля за реформи, като даде за примери пенсионната реформа, кризата в здравеопазването, съпроводена с поредица от оставки и стряскащите данни за безработица, особено сред младежите. Кунева подчерта, че над 50 хиляди са новите безработни само за първия месец на 2012 година, а безработицата стигна ниво от 11,1 %, което засяга над 366 хиляди българи.
Председателят на Сдружение „България на гражданите" допълни, че е важно обществото да знае позицията на България за предстоящия Европейски съвет, както и отношението на страната ни към писмото на 12-те държави, оповестено преди дни, в което те изискват мерки за растеж.
Административна реформа, образование, здравеопазване - това са трите приоритета за изкачването на страната нагоре, каза в допълнение Меглена Кунева.
Освен нея, в дискусията взеха участие Ханс Мартенс, изпълнителен директор на Европейския политически център в Брюксел, Ася Кавръкова, програмен директор в Института „Отворено общество" и Калин Манолов, председател на Института за радикален капитализъм „Атлас". Модератор на събитието беше Мария Панчева от Центъра за социални практики.
В презентацията си Ханс Мартенс подчерта, че Европа не може да излезе от кризата, ако не се повлияе на растежа. Той коментира данните за задлъжнялостта на страната ни, която, по думите му, е ниска, но определи като „проблемна" вътрешната задлъжнялост в публичния и частния сектор.
В следващите 40-50 години България ще достигне население от 4,9 млн.души, което е почти двоен спад спрямо сегашното и ще се отрази на съотношението между тези, които произвеждат и тези, които потребяват от публичния сектор.
Така, по думите му, ще намалее трудовият поток, защото хората над 65-годишна възраст ще се увеличават и при ниската раждаемост ще се стигне до сериозни проблеми. Мартенс беше категоричен, че броят на активните хора в системата трайно намалява, като посочи, че вижда решението на този проблем в три вида политики: ясна миграционна политика, повишаване на производителността и адекватна пенсионна система.
Той начерта три вида растеж, по които трябва да се предприемат мерки: интелектуален, свързан най-общо с образование, инвестиции, електронно управление, „зелен" - насочен към екологията и устойчивите екологични политики, и приобщаващ, който, по думите му, означава всеки в обществото да участва в растежа.
Да действаме сега, незабавно, беше призивът на Мартенс, в допълнение на който той посочи, че в Европа трябва да се предифинират финансовите средства, като се включат повече за техническа помощ и разработване на качествени проекти, включително за страни като България, които имат проблеми в тази област.
Ханс Мартенс сложи акцент в изказването си и върху нуждата Европа да преодолее енергийната си зависимост от страни извън ЕС и да пробие на пазари като транс-атлантическите и Турция, посочвайки, че южната ни съседка е с голям растеж, доближаващ този на Китай, и няма проблеми със застаряващо население.
В изложението на Ася Кавръкова от „Отворено общество" акцент беше поставен върху данните от оповестения наскоро Индекс на настигането, който показва връзка между нивото на дълга на държавите и доброто управление, което те успяват да постигнат.
Според Индекса, който се основава на 4 категории - икономика, добро управление, демокрация и качество на живот, България има втория след Естония дълг, но показва ниски стойности на нивото на добро управление, което по думите на Ася Кавръкова, ни поставя извън „зоната на сигурност". Тя беше категорична, че подобряването на нивата на добро управление означава преди всичко структурни реформи, които следва да се провеждат устойчиво.
В изложението си председателят на Института за радикален капитализъм „Атлас" Калин Манолов каза, че свободата трябва да е кауза на всички партии и бягството на партиите от идентификация помага за предизвикването и удължаването на кризата.
Манолов беше категоричен, че политическият елит в Европа се нуждае от обновяване толкова, колкото и този в България и подчерта, че мисията на страната ни трябва да бъде „връщането на ЕС към либералните му корени и към свободата като най-важна ценност на Европа".
Свободният пазар, защитата на частната собственост и премахването на протекционистичните мерки, Манолов очерта като трите пътя, по които трябва да върви управлението, като се постави акцент върху защитата на националните интереси.