/Поглед.инфо/ На 29-ти юли социалисти от страната се събраха на връх Бузлуджа, за да отбележат 132 години от създаването на социалистическото движение в България. Исторически това става на 2 август 1891 г. от основателя Димитър Благоев, наричан още Дядото – политик социалист, учредил Българската социалдемократическа партия на този ден. Дядото е автор на първото марксистко съчинение в страната

„Що е социализъм и има ли той почва у нас?”.

Дано правоверните социалисти ми простят перифразировката на творбата на класика марксист в заглавието ми, но точно днешният ден е повод да се замислим над едно от най-масовите (и най-неверни) обвинения в „комунизъм” в обществото през последните над три десетилетия.

Нека първо уточним какво да разбираме под понятието комунизъм – един от най-нелепите аргументи срещу левите идеи, които съм чувал през целия ни период на квази-демокрация.

Понятието “комунизъм” е въведено за пръв път от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в техния труд “Манифест на комунистическата партия”, публикуван през 1848 година. Според идеолозите му, комунизъм е

комунално общество

, свободно от класово разделение или управление, в което производството и разпределението на блага ще се основават на принципа: „От всекиго според способностите, всекиму – според потребностите”.

В учебниците по „Научен комунизъм” – предмет, който се изучаваше в гимназиите и университетите по времето на социализма у нас (не на „комунизма”!) – това е

теоретически обществено-икономически строй

, възникващ като резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материални блага и даващо възможност за разпределение, изградено на принципа „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“. Такъв строй ще е основан на обществената собственост върху средствата за производство, с което да се осигури социално равенство и последващо „отмиране на държавата“ като инструмент на политическата принуда.

Накратко, това е утопична (нереализирана) обществена формация, предполагаща да смени капитализма. Нека сега видим какво разбира под „комунизъм” българската „Уикипедия”:

“Комунизъм е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата. В частност „комунизъм“ се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера.”

Колосално разминаване – от формация, комунизмът се „трансформира” в движение и дори във форма на управление на държавите на бившия социалистически блок, като се пренебрегва основния му признак: „От всеки според способностите, на всеки – според нуждите”!

А най-непонятното е, че референцията (статията) за комунизма е защитена от поправки!? Това пък защо? Аз лично съм редактирал няколкократно статии в „Уикипедия” с грешно или неточно съдържание (в българската и английската ѝ версии), дори съм създавал референции, но точно статията за комунизма е неприкосновена? Въпреки че очевидно е с неточно съдържание. Оставям читателите сами си отговорят на въпроса защо.

Водих спор и с медийния омбудсман на Националното радио за това що е „комунизъм” – тя ми цитира учебника за 10-и клас „История и цивилизации“ на „Просвета“, в който „в частност, комунизъм е наречена и системата на тоталитарните режими в СССР и страните от Източния блок.“ Т.е. новоизпеченото определение за Комунизма, цитирано и в „Уикипедия”.

Защо става подмяна на базови идеологически понятия?

Според проф. Искра Баева „новият смисъл на понятието “комунизъм” следва пропагандното му използване в Съединените щати от годините на Студената война – чрез него е изграден “образът на врага” чрез съсредоточаване на всички негативи и ограничения на съветската система от 30-те години и тази в Източна Европа от времето на “чистия сталинизъм”. Ще допълня този аргумент с факти от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. В нея е написано, че образът на „комунистическия враг” е създаден дори още по-рано за борба с основния вътрешен политически противник на управляващите в САЩ – американската Комунистическа партия с цел дискредитирането ѝ, а впоследствие успешно е използван и за борба с международни неудобни правителства (освен соцстраните) като тези във Виетнам, Чили, Никарагуа и пр. Пак там е казано, че „в периода на студената война Уолъс, министър на земеделието при Труман, многократно обявява, че „обвиненията в комунизъм се използват за ограничаване на свободата и правата на хората”.

Като цяло, има една съществена разлика между „утопичен строй” и „движение” – първият не съществува реално,

никога и никъде не е бил реализиран

, докато движения (комунистически) е имало. Е, ако нещо не е съществувало, как може да се борим срещу него – та то е фантом!? А когато го е имало (комунистически движения, тоталитарни социалистически режими), вече спокойно може да се изгради образа на врага, срещу когото да мобилизираш обществото. Вкратце, идеята за борба с комунизма като световен враг е овехтяла с цял век идеологема, странно защо имаща все още почва у нас…