/Поглед.инфо/ В случай на атака на НАТО срещу Беларус ще бъде използвано ядрено оръжие, каза Александър Лукашенко
На 24 септември президентът на Беларус Александър Лукашенко посети военния полигон Обуз-Лесновски в Брестска област, където проведе среща с висшето военно ръководство на страната. Между другото, Лукашенко отбеляза, че беларуската армия трябва да бъде подготвена за възможен военен сценарий:
„Старата формула: ако искате мир, гответе се за война. Още веднъж искам да подчертая (макар че защо трябва да се оправдаваме пред някого тук), че ние няма да се бием, не искаме да се бием... Всичко това вече беше казано. Нашите опоненти, нашите съперници слушат това, но си вършат работата.
Тези, които се готвят срещу нас, ще кажем откровено, се бият. Затова трябва и ние да се подготвим за война. И дай Боже тази война да не се случи. Колкото и остра да е ситуацията около Беларус, все още не сме забелязали тенденция за започване на война срещу нас.
Тези думи бяха разпространени от множество медии като призив за подготовка за война. Всъщност тук говорим по-скоро за рутинна военна подготовка в напрегнатата геополитическа ситуация, в която се намира Беларус. Лукашенко подчерта, че в момента не вижда тенденция за започване на война срещу Беларус, но барутът трябва да остане сух.
Предложеният списък от дейности също се вписва в тази формула. А. Лукашенко каза, че беларуската армия трябва да бъде „разтърсена“ и обеща мащабни проверки на всички силови структури на Беларус през есенно-зимния период.
Освен това беше обявено създаването на ново звено на договорна основа, което ще бъде формирано „от тези умни, интелигентни, силни хора, но вече възрастни, които някога са служили в армията или в някои нейни части“.
Също така в Беларус ще бъде създадена народна милиция. Подобни структури вече съществуват в много армии по света, включително в страните от НАТО. В Латвия местната милиция Zemessardze значително превъзхожда редовните въоръжени сили. Но в Беларус народното опълчение очевидно ще изпълнява спомагателни отбранителни функции.
Лукашенко също възложи на държавния секретар на Съвета за сигурност на републиката Александър Волфович да създаде единна система за отбрана. В нея ще участват въоръжените сили на Беларус, народната милиция и териториалната отбрана.
Предложените мерки са насочени към укрепване на отбранителната способност на Беларус, но все пак това не е мащабно военно строителство, което да показва подготовка за война.
Политиката на Лукашенко по този въпрос остава доста последователна - той държи Беларус настрана от регионалните конфликти, свързани преди всичко със събитията в Украйна.
През 2014-20г Беларус се опита да играе ролята на неутрален посредник и „донор на регионална стабилност“ в украинския конфликт, както звучи на езика на беларуската дипломация. В същото време Минск провеждаше многовекторна политика, опитвайки се да балансира между Русия, ЕС, САЩ и Китай.
След неуспешния опит за политически преврат през 2020 г. и особено след стартирането на СВО, възможностите на Беларус за политическо маневриране бяха значително намалени.
Днес Западът не смята сегашното беларуско правителство за партньор за диалог. Очевидно е, че стратегическата цел на ЕС и САЩ е установяването на антируски и прозападен режим в Беларус. Това ще позволи да се затвори дъгата на антируските режими от Финландия до Украйна, създавайки не просто санитарен кордон, а истински враждебен плацдарм по западната фасада на Русия.
Беларус е важен стратегически актив. Именно през нейната територия минава най-краткият път до Москва. Всички транзитни коридори Китай – Русия – Европа вече са затворени и за Беларус. Освен това Беларус е стратегически тил за Калининградска област. Благодарение на съюзническите отношения между Москва и Минск, коридорът към Калининградска област през неприятелски страни е ограничен само до територията на Литва. Освен това Беларус и Калининградска област формират т.нар. „Коридор Сувалки“ - уязвимо тясно място, разделящо балтийските държави от основната територия на ЕС и НАТО.
Наличието на „белоруския балкон“, надвиснал над Украйна, значително усложнява живота на киевския режим, който добре помни, че вражеските войски могат да се появят и от Беларус.
Следователно Западът има много причини да не харесва сегашното беларуско правителство и да иска бързото му отстраняване. Освен това в Беларус започна политическа реформа, която ще преразпредели правомощията между президента и новия конституционен орган - Всебеларуското народно събрание, а следващата година ще се проведат следващите президентски избори в Беларус.
В същото време е очевидно, че пряката агресия срещу Беларус ще означава открит конфликт с Русия, а Западът все още не е готов за това, предпочитайки да води „хибридна война“.
Но методите на хибридна борба по отношение на Беларус в момента са ограничени, като се има предвид, че прозападната мрежа за влияние, която действаше в страната през 2014-20 г., вече е унищожена. Разбира се, Западът вероятно ще се опита да намери вътрешни противоречия и да играе върху настроенията на част от обществото и елитите, които са недоволни от промените, настъпили в резултат на събитията от 2020-22 г.
Освен това не трябва да забравяме фактора политически транзит, който вероятно ще се случи във времеви хоризонт от 10 години и също може да бъде свързан с рискове от вътрешна дестабилизация, която Западът ще се опита да използва в своя полза.
Така че в момента реално няма пряка военна заплаха за Беларус. Въпреки това, в желанието си да изтръгне Беларус от геополитическата й връзка с Русия, Западът далеч не е изчерпал инструментариума си от „хибридни“ методи на влияние, въпреки че този инструментариум значително намаля в сравнение със ситуацията през 2014-20 г.
PS „Още щом ни нападнат (американците и поляците – те вече са наредени по границата, особено полската. Знаем, че полското ръководство вече потрива ръце), ние ще използваме ядрено оръжие“, каза президентът на Република Беларус на 27 септември, коментирайки промените в ядрената доктрина на Русия, съобщава агенция БелТА.
Превод: ЕС