/Поглед.инфо/ Росица Янакиева, кмет на Перник, пред в. "Всеки ден"
- Г-жо Янакиева, какъв е броят на перничаните, които към този момент все още живеят в неремонтирани жилища?
- Към момента 8328 молби за пострадали жилища на граждани са постъпили в община Перник. От тях 2500 молби са разгледани и изпратени в междуведомствената комисия. 91 сгради трябва да бъдат напълно или частично разрушени. Като казвам частично, имам предвид сваляне на един или два етажа от къщите. Това са най-засегнатите сгради. Както вижте, за нас борбата продължава. Има хора, които все още не могат да влязат в къщите си, защото се ремонтират.
- Министър Симеон Дянков каза, че над 1,5 млн. лева са преведени за изплащането на еднократна помощ на пострадалите, но според „Социално подпомагане" - Перник, сумата е под 1 млн. лева. Как ще коментирате разминаването?
- Тези 325 лева, които се изплащат еднократно на пострадалите, се дават от държавата през Агенцията за социално подпомагане. Община Перник няма отношение и не мога да отговоря в момента за тези пари и дали има разминаване, защото нямам отчети.
- На колко възлизат щетите от земетресението към днешна дата?
- Щетите ще бъдат за над 20 млн. лв. В началото оценките бяха малко прибързани, мислехме, че щетите са малко. Ето сега вече всички експерти, оценители, които обикалят, си казват думата и сумата ще продължи да нараства. Това са щетите не само в частните домове, но и в обществените сгради.
- Църквата в центъра на Перник също беше пред срутване. Сега възстановена ли е?
- Църквата сега започва да се ремонтира. Имаме проект за укрепване. Възстановяването на общинските сгради става далеч по-бавно, отколкото си мислехме. Има административни срокове, не може всичко да се оправи за една седмица.
- Има ли все още хора, които живеят на палатки?
- Около 500 човека са настанени във фургони и палатки. Проблемите за тях ще са през месец септември, октомври, когато времето ще започне да се влошава. Без дом може да останат хората, които живеят предимно в стари ведомствени жилища на „Мини - Перник". Повечето от тях обитават апартаментите без настанителна заповед и без договори. Част от блоковете ще бъдат разрушени, тъй като са пред срутване. Някои ще успеят да се справят, но поне половината нямат възможност за ремонт. Това в момента е най-големият ни проблем.
- Откъде ще поискате помощ?
- Министерският съвет ни предостави една сграда на ГУСВ. Лошото е, че тя е в окаяно състояние. Ако ГУСВ не направи нещо, малко да я изчисти и да я възстанови, няма да можем да я използваме. Половината от общинските сгради все още не са започнати да се укрепват. Правят се проекти в момента, но 15 септември ще дойде като стой, та гледай. Има още училища, които трябва да се оправят. Като цяло сме доста притеснени. За мен специално работата продължава както в първите дни след труса.
- Изплашихте ли се от взрива на банкомата, който беше взривен в пернишкия квартал „Тева”?
- Не е било чак толкова страшно. Аз живея далеч от този квартал и не съм го усетила. Има хора, които казват, че са го усетили като земетресение, но това е малко преувеличено. Просто хората все още са стресирани и някои прекаляват.
- Кой най-много ви помогна в първите дни след земетресението, за да си свършите работата?
- Всички перничани. Може би човек се мобилизира в такива моменти. В началото бяхме потресени, не знаехме какво да правим. Едно е да си чел в учебниците как да реагираме при земетресение, друго е да се случи наистина. И аз признавам, че в нощта на труса бях уплашена, а трябваше да взема толкова много решения. Имах много притеснения дали няма да направя някоя грешка. Нормално е. После осъзнахме, че няма кой да ни помага освен ние. Администрацията трябва да си свърши работа, но сами се справяме. Така че не мога да кажа, че един човек или институция ми е помогнал най-много. Нещата са комплекси.
- Перничани сега спокойни ли са?
- Да, обстановката в града е далеч по-спокойна. В началото беше много изнервено, нямаше друга тема за разговор освен труса. Всичките тези врачки , които предричаха
нови земетресения, влошаваха нещата. Слава Богу, помагаха ни доброволци от Карнобат, Петрич, Кюстендил, Гоце Делчев. Психолози работиха, без да поискат едва стотинка. Оценители също работят без пари.
- Според вас имаше ли опити за пиар от страна на политици?
- Това се оказа много благотворна ситуация за пиар. Много хора, включително и от властта, дойдоха, завъртяха се, а сега не ми вдигат телефона. Аз си върша работата. Това са моите задължения. Мисля, че е недопустимо секретарят на междуведомствената комисия да не вдига телефона на кмета на град, който е пострадал при земетресение. Това е пълен абсурд. Така че доста хора си направиха пиар на наш гръб. Идваха министри с пари в джобовете да раздават на хората. Но те свършиха бързо и бяха за пред камерите. После пак останахме сами.