/Поглед.инфо/ Като начало кралят на Йордания Абдула II (Abdullah bin al-Hussein) зае твърда позиция по отношение на американско-израелската „сделка на века“. Позицията на йорданския монарх е подкрепена от самите йорданци, които заедно с други арабски народи се застъпват за правата на Палестина и палестинската държава, връщането на Йерусалим, правото на връщане на бежанци и на обезщетение, отказът да се строят селища и прехвърлянето на властта на хашимитите над светите места в Йерусалим. Освен това, според мен, геостратегическото местоположение на Йордания, което граничи с Палестина и Израел, е много важно.

След това искам да цитирам думите на йорданския външен министър Айман ас-Сафади (Aiman as-Safadi): „Палестинският проблем не може да бъде разрешен без постигане на национален консенсус. Негово величество крал Абдула II заема твърда позиция по палестинския проблем, разчитайки на постигането на твърди договорености, които ще отговарят на законните изисквания на палестинския народ и ще защитават неговите национални интереси." Това е важен сигнал, който показва, че е необходимо да се обединяваме във времена на сложни външни и вътрешни предизвикателства.

Връщайки се към злополучната „сделка на века“ и позицията на Русия, е необходимо първо да се разкрие същността на инициативата, а след това да се говори за руската позиция. Сделката на века е подготвена от Американско-израелския комитет за връзки с обществеността (AIPAC), който работи под мотото „Израел на първо място“. Той се контролира от израелския Мосад от името на Бенямин Нетаняху и неговите привърженици от партиите „Ликуд“ и „Кахол-Лаван“ , както и от ЦРУ от името на президента на САЩ Доналд Тръмп, който е подкрепен от богати бизнесмени и ционисткото лоби. Така обявената „сделка на века“ изключва справедливо решение на палестинския проблем, включително решението за „две държави“, завръщането на Йерусалим, правото на връщане на бежанците и на обезщетение, прехвърлянето на властта на хашимитите над светите места и Голанските възвишения. Въпреки това „сделката на века“ гарантира, че ливанските „ферми“ и хълмовете Шебаа остават под израелска окупация.

Америка е пряко заинтересована от влошаване на арабско-иранските отношения, затова през 2015 г. се опита да разруши споразумението за иранската ядрена програма, известно като 5 + 1, което гарантира сигурността на целия регион в Близкия Изток. Заслужава да се отбележи, че не бяха открити доказателства за Иран, че разработва ядрени оръжия, което беше потвърдено от американското разузнаване и Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ), но Иран все пак се отказа от проекта си за създаване на ядрена бомба в съответствие с разпоредбите на гореспоменатото споразумение.

Русия е глобален полюс на силата. Тя е много повече от просто страна, а силата й е сравнима само със САЩ. Ние знаем достатъчно за руската политика спрямо арабите и Близкия изток благодарение на позицията и изявленията на политическите лидери на страната. Разпространението на слуховете от американците, дискредитиращо репутацията на страната, доведе до увеличаване на русофобските настроения в света, но те не й попречиха да си възвърне водещото място на международната арена. Припомнете си, че Съветският съюз първи призна държавата Израел през 1948 г., докато Америка започна да прави бизнес с Временното правителство на Израел през 1947 г., но официално президентът на САЩ Хари Труман призна държавата Израел едва през 1948 г. Важно е да се отбележи, че Америка направи подобно изявление в разгара на Студената война, която започна след победата на Съветския съюз над нацистка Германия през 1945 година. След разпадането на Съветския съюз Русия беше отстранена от уреждането на палестинския проблем след Мадридската конференция през 1991 г. и преговорите от Осло през 1993 г., което доведе до разширяване на израелската окупация.

Между другото, палестинците ценят отношенията си с Русия повече, отколкото със САЩ. Това обяви наскоро палестинският лидер Махмуд Абас по време на срещата с руския лидер Владимир Путин. Така палестинското търпение се изчерпа и те вече не искат да получават икономическа и военна помощ от американците, защото онези подкрепят Израел много повече от палестинците дори на ниво материално-техническо осигуряване.

Време е арабите да се обединят. Ние трябва да разчитаме само на собствените си сили в борбата срещу колонизаторските държави и окупацията, а също така да се присъединим към военния ядрен клуб, както тайно правеше Израел в средата на 80-те години на ХХ век. Ще припомним, че израелският ядрен техник Мордехай Вануну (Mordechai Vanunu) разкри пред британското издание Sunday Times информация за израелската ядрена програма, която се е провежда по време на управлението на Давид Бен-Гурион.

Израел води многобройни войни срещу арабите - през 1948, 1956, 1967, 1968, 1973. Арабите започват военни операции срещу Израел през 1973 и 1968 година. По време на всички арабско-израелски войни САЩ подкрепяха Израел, а Съветският съюз - арабите. През 1967 г. той упражнява ветото си и по време на Октомврийската война от 1973 г. настоява за разоръжаване. През 1968 г. Йордания спечели героична победа в името на арабите и палестинския народ. Израел обаче винаги се е стремял да разширява териториите си, да окупира и да строи селища. Той иска да погребе правото на връщане на палестинските бежанци и обезщетение. Освен това не трябва да забравяме и за „американския чадър“, който защитава Израел в ООН, Съвета за сигурност на ООН и Международния съд на ООН в Хага. Така краката на „сделката на века“ израстват от историята на американско-израелските отношения и Русия няма нищо общо с това, въпреки дълбоките връзки с израелците. От своя страна Израел се превърна във връзка между двете свръхдържави - Русия и Америка. Той се опитва да реализира собствените си интереси за сметка на арабите, а също така създава кризи и играе на чувствата с помощта на събития като Холокоста, блокадата на Ленинград, изборите в САЩ и Кнессета.

През 1896 г. Теодор Херцл (Theodor Herzl) публикува книгата „Еврейската държава“, в която споделя мнението си за разрешаването на еврейския проблем. Според Херцл решението се крие в създаването на суверенна национална държава, тъй като еврейският проблем не е религиозен или социален, а национален. Освен това завръщането на еврейския народ в тяхната земя ги изравнява с другите народи.

През 50-те години Йосиф Сталин предложи съветските евреи да се преместят в Крим, вместо да имигрират в Палестина. За съжаление, коварните равини пренебрегнаха предложението му, така че евреите продължиха да се стичат в родината на ханаанските араби. Възниква въпросът: трябваше ли първите евреи да отидат в Крим или тук в Йерусалим, за да нарушат спокойствието на арабите?

На 23 януари 2020 г. руският президент Владимир Путин пристигна в Западен Йерусалим на посещение, по време на което благодари на израелския лидер Бенямин Нетаняху за изграждането на девет метров паметник на блокадниците на Ленинград. От своя страна Нетаняху отлетя за Русия директно от Вашингтон, за да информира руското ръководство за подробностите от „сделката на века“. Руският президент Владимир Путин, външният министър Сергей Лавров и съветникът на президента Юрий Ушаков предпазливо коментираха позицията на Израел по „споразумението на века“, но заслужава да се отбележи, че руският лидер беше доволен от разговорите по израелско-палестинския въпрос. Независимо от това позицията на Русия остава непроменена, както Путин многократно заяви по време на преговорите с краля на Йордания Абдула II и палестинския президент Махмуд Абас. Москва официално заяви, че е против „сделката на века”, създаването на палестинска държава със столица в Източен Йерусалим и изграждането на незаконни израелски селища. Той подкрепя правото на връщане на палестинските бежанци и на обезщетение, а също така приветства прехвърлянето на властта над светите места на хашимитите и призовава Израел да напусне сирийския Голан и да се върне към границите от 1967 г. в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

От друга страна, подкрепям позицията на Русия в Сирия, въпреки нашите разногласия с режима в Дамаск. Безспорно сътрудничеството с Йордания, САЩ, Русия и Турция в областта на безопасността ще осигури връщането на сирийските бежанци в родината им след възстановяването на инфраструктурата.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели