/Поглед.инфо/ Въпреки че пандемията от коронавирус вече е успяла да предизвика огромни размери, си струва да приемем горчивата истина: това е само първия етап на всеобхватна глобална криза, каза Фарид Закария в ефира на CNN. Според журналиста здравната криза ще бъде последвана от икономическа криза, безработица и големи проблеми за бедните страни производители на нефт - всичко това на фона на нежеланието на САЩ да играят традиционната си лидерска роля, както и лошите отношения с Китай.

Въпреки че едва сега започваме да осъзнаваме пълната степен на шока, причинен от тази пандемия, трябва да приемем болезнената истина: в момента сме само в началните етапи на цяла предстояща поредица от кризи, възникващи една от друга, които ще се отразят върху по целия свят. И ние дори не можем да се върнем към подобието на нормален живот, докато влиятелните световни държави не намерят начин да си сътрудничат и да решат заедно всички тези проблеми.

Първата фаза беше кризата на здравните системи на големите световни икономики. Следващата фаза е икономическа парализа, мащабът на която едва сега започваме да осъзнаваме. През последните две седмици (само две седмици!) Америка е загубила 10 милиона работни места. Това е повече от 8,8-те милиона, които бяха регистрирани общо за 106-те седмици от рецесията през 2008-2010 г.

Но това е само началото. На следващия етап вероятно ще се сблъскаме със заплахата от банкрута в някои страни. Италия изпадна в криза, като имаше най-големия държавен дълг сред всички страни в еврозоната, третата по големина в света. И сега този дълг ще расте само бързо, тъй като страната активно харчи пари, за да неутрализира негативните икономически последици от COVID-19.

Следват потенциални огнища в развиващите се страни. Засега броят на случаите в страни като Индия, Бразилия, Нигерия и Индонезия не е толкова голям. Може би защото те са по-малко свързани с останалия свят в търговията и транспорта, отколкото развитите страни. В допълнение, много малко хора са тествани в тези страни, оттам идва впечатлението, че има малко заразени. Но ако нямаме късмет и не се окаже, че високите температури наистина помагат за овладяване на вируса, пандемията ще удари всички тези страни и ще ги удари силно.

Имаме още и страните-износителки на нефт. Дори Саудитска Арабия и Русия да успеят да разрешат различията си, търсенето на нефт вече се срина и няма да се възстанови в близко бъдеще. Помислете какво означава това за страни като Либия, Нигерия, Иран, Ирак и Венецуела, където печалбите от продажбите на нефт представляват огромна част от правителствените приходи и огромна част от икономиката. Трябва да се очаква политическа нестабилност, бежанци, революции, затягане на гайките, може би дори тероризъм. Всичко това може да се случи с размах, който не сме виждали от десетилетия.

Светът навлезе в пандемията с два големи проблема. Първо, той е до ушите в дългове - и в публичния сектор, и в частния. Общият глобален БВП е 90 трилиона, докато държавният и частният дълг е 260 трилиона. Двете водещи икономики в света - САЩ и Китай - имат съотношение на корпоративния и държавен дълг към БВП съответно 210 процента и 310 процента.

Но с всичко това бихме могли да се справим, ако не беше втория проблем. Настоящата криза съвпадна по времето с разпада на световното сътрудничество и традиционният лидер и организатор на подобни усилия - Съединените американски щати - изцяло и напълно се отказа от тази роля. Миналия месец срещата на върха на G7 приключи дори без публикуването на общо комюнике за пандемията, защото САЩ отказаха да подпишат каквито и да било документи, които болестта не се нарича „ухански вирус“. Създава се усещането, че сме в детската градина.

Основата на всяка глобална кампания трябва да бъде тясното сътрудничество между САЩ и Китай. Вместо това отношенията между двете страни се разпаднаха на върха на ситуацията, докато всяка от тях се опитва да се освободи от отговорност и да прехвърли вината върху другата. Последвалата след G7 среща на G20 също беше безполезна. Дори Европейският съюз не успя да осъзнае навреме пълната тежест на тази криза - най-сериозната криза в нейната история. Прибързаното изявление на ръководителя на Европейската централна банка доведе до най-лошия срив на италианската фондова борса в историята.

Какво може да се постигне чрез разширяване на международното сътрудничество? Като се има предвид, че стратегията за ограничаване се основава до голяма степен на пътуванията, тя би била много по-ефективна, ако забраните за пътуване и препоръките вървят ръка за ръка. По време на рецесията през 2008-2009 г. централните банки и правителствата си сътрудничиха за овладяване и потискане на финансовата верижна реакция. Ако в страни като Иран и Нигерия се случи взрив, тогава поради последиците като вълни от бежанци, болести и терористи, всички ще съжаляваме, че не се опитахме по-активно да смекчим падането им. Ако най-богатите страни съберат средствата си и споделят информация, тогава лекарствата и ваксините ще се появят в тези държави по-бързо. Когато дойде време за възобновяване на икономиките, съгласуваните действия в области като търговията и пътуванията ще ни донесат огромни дивиденти. Проблемът, пред който сме изправени, е сложен и засяга всички, но, за съжаление, ответните мерки страдат от местничество и непълноценност.

Превод: М.Желязкова