/Поглед.инфо/ Твърденията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че лихвените проценти ще бъдат намалени и ще спрат по-нататъшния растеж на близо 19-процентовата инфлация в страната, предизвикаха нови притеснения на финансовите пазари, тъй като държавният глава изглежда се стреми да стимулира икономическия растеж със скъпи странични ефекти. В навечерието на 11 август турският анализатор Мустафа Сонмез обърна внимание на това в своята статия на страниците на информационно-аналитичния портал Al-Monitor (централата е във Вашингтон).

Изявленията на Реджеп Тайип Ердоган миналата седмица сигнализираха, че той възнамерява да окаже натиск върху централната банка на страната да намали лихвените проценти, според неговия нетрадиционен възглед, че високите лихвени проценти причиняват висока инфлация.

След речта му турската лира, която вече беше под натиск от световните тенденции, отслабна до 8,64 за щатски долар. Очаква се обезценяването на националната валута да продължи и през следващите дни, което ще предизвика опасност от нова вълна на доларизация в Турция.

И без това високата доларизация на Турция, подхранвана от рязкото поевтиняване на лирата от 2018 г., вероятно ще продължи да расте, тъй като реалните доходи стават отрицателни, след като годишната потребителска инфлация достигна 18,95% през юли и почти настигна текущия базов дисконтов процент на Централната банка - 19%.

Междувременно анализаторите от американския финансов конгломерат Morgan Stanley очакват намаляване на лихвата тази година, но не и на заседание на финансовия регулатор на 12 август, отбелязва Мустафа Сонмес.

Противно на твърденията на Ердоган, очаква се повишаването на потребителските цени да продължи през август, водено от недостига на храна на фона на сушата и горските пожари, ударили селскостопанския сектор, и огромната разлика с инфлацията на производителите от 45% на годишна база.

Коментарите на Ердоган относно предстоящото намаляване на ставките, въпреки мрачната инфлационна тенденция, засилиха опасенията, че той ще принуди централната банка да намали лихвите.

Борбата с инфлацията изисква охлаждане на икономиката и затягане на коланите, но Ердоган явно се противопоставя на подобни мерки и се чувства принуден да заложи на растеж на фона на инфлацията.

Независимо от това, неговото поле за маневри може да бъде допълнително намалено поради новата вълна на доларизация в страната, което се доказва от непосредственото търсене на американска валута от населението в отговор на неговите изявления, се казва в публикацията.

За управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган (ПСР) „правилната“ икономическа политика е тази, която не подкопава подкрепата на избирателите.

ПСР, която дойде на власт през ноември 2002 г., до 2013 г. беше повлияна благоприятно както от вътрешни, така и от външни икономически фактори, които й помогнаха да поддържа ниската инфлация и да поддържа икономическия растеж.

В резултат на това тя успя лесно да поддържа и дори да увеличи популярността си, за да спечели няколко поредни избори. След 2013 г. обаче ситуацията се промени. По-специално, обилният приток на чуждестранен капитал към Турция започна да намалява, инфлацията се увеличава и темповете на икономически растеж намаляват, което затруднява задоволяването на нуждите на избирателите, припомня експертът.

Днес Ердоган продължава да избира високи темпове на растеж, въпреки високата икономическа цена, която може да изисква това, за да компенсира разочарованието на хората заради нарастващата инфлация.

Той рядко говори за борба с инфлацията, като същевременно посочва „икономическото възстановяване“ на Турция, което уж следва шоковете, причинени от пандемията Covid-19.

Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция да е нараснал със зашеметяващите 18% през второто тримесечие на годината, благодарение на силния ефект на ниската база от спада през миналата година, както и на силното вътрешно потребителско търсене след вдигането на ограниченията за пандемията.

Миналия месец възстановяването на търсенето се дължи и на стимулираните от инфлацията потребителски покупки и увеличения на разходите до момента преди цените да продължат да растат.

Като се има предвид ръстът на БВП от 7 % през първото тримесечие, Турция вероятно ще отчете около 12 % ръст през първата половина на годината, след като e видяла спад от 3,3 % за същия период през 2020 г.

Ердоган по същество застъпва политика, която ще увеличи максимално ръста на БВП през втората половина на годината, като намали лихвените проценти, без да отчита инфлацията. Икономическият растеж е основният градивен елемент, на който в момента разчита, доколкото той намалява и безработицата въпреки страничните ефекти като инфлацията и обезценяването на лирата.

Според официалните данни, публикувани на 10 август, нивото на безработица в страната е спаднало до 10,6% през юни, докато кумулативният процент на недостатъчно използване на труда, широко разглеждан като по-реалистична мярка за безработицата, е паднал до 22%.

В началото на тази година равнището на безработица бе 13,4%, а недостатъчното използване на работната сила е около 30%. Но има и недостатък на тази монета. По въпроса за рязкото нарастване на инфлацията и риска от по-нататъшна доларизация Ердоган всъщност е на тъмно, смята Сонмез.

"След август ще видим спад на инфлацията. Не е възможно по-нататъшно увеличаване на инфлацията, каза турският президент в телевизионно интервю, което разтърси пазарите на 4 август", цитира Ердоган анализаторът.

"Преминаваме и към по-ниски лихви. Вече няма високи лихви. Високите лихви причиняват висока инфлация, а ниските лихви причиняват ниска инфлация. Август е повратна точка", е заявил турският президент.

Желанието не отговаря на реалното състояние на нещата в турската икономика, подчертава авторът на публикацията. Цените за производителите се повишиха с около 2,5% през юли, което означава, че инфлационният натиск върху разходите продължава поради цените на суровините, особено на вноса на енергия в Турция.

Дори годишната инфлация за производителите да спре да расте през следващите месеци под влиянието на основните ефекти, се очаква тя да остане в района на 35-40% до първото тримесечие на 2022 г.

По отношение на потребителското търсене инфлацията на храните изглежда доста стабилна. Цените на храните са се повишили с 2,8% само през юли, което доведе до инфлация на този вид стоки до близо 25% на годишна база.

Икономическите разходи от сушата, последвани от огромни горски пожари в южната част на страната от края на юли, ще повишат цените на селското стопанство.

„Склонността на Ердоган да настоява за растеж въпреки нарастващата инфлация е покана за по-нататъшни икономически сътресения за Турция", пише Сонмез.

"Принуждаването на централната банка да намали лихвите и сляпото придържане към убеждението, че намаляването на лихвите ще ограничи инфлацията, не е нищо повече от игра с огън", смята той.

"Но в затрудненото положение, в което се озовава, Ердоган не е склонен към алтернативни игрови планове. През последните години той играе тази рискована игра няколко пъти, оставяйки след себе си неоценими щети", твърди експертът.

"Упоритото му отношение (на Ердоган) заплашва да подкопае собственото му правителство, като същевременно налага огромни цени на турското население с ниски и средни доходи и на бъдещите поколения “, обобщава анализа си Мустафа Сонмез.

Турция осуети атаките срещу нейната икономика, предназначени да принудят страната да „коленичи“, както съобщава EADaily, и както президентът Ердоган каза на 8 юли, сравнявайки мотивите зад „икономическите атаки“ с неуспешния опит за преврат през юли 2016 г.

Нека да припомним, че Турция преживява трудни социално-икономически времена на фона на продължаващата глобална пандемия от коронавирусната инфекция Covid-19.

През последните дни към това се добавят и мащабни пожари в южната част на страната, които нанасят значителни икономически щети за нея. Турция изпитва двуцифрена инфлация, нарастваща безработица, значително обезценяване на националната валута и отлив на чуждестранни инвестиции.

Президентът Ердоган заяви през април, че властите са използвали валутните резерви на централната банка на страната в размер на 165 милиарда долара, за да се справят с "развитието на събитията" през 2019 и 2020 г. и могат да ги използват отново, когато възникне необходимост.

Превод: СМ