/Поглед.инфо/ Постигайки всичките си цели в Сирия, Москва превключи вниманието си към въпроса за възстановяването на страната, който обещава огромни печалби под формата на строителни договори, пише Foreign Policy. Въпреки това, както отбелязва списанието, за това е необходимо Сирия да бъде подпомогната от чуждестранни инвеститори, които не искат да инвестират в икономиката на страната, както по политически причини, така и заради "ината" на Башар Асад, който не желае да приеме бежанци.

Когато Русия се намеси в сирийския конфликт през септември 2015 г. от страна на президента Башар Асад, тя имаше няколко причини за това. Кремъл се страхуваше да не загуби военноморската база в Тартус, най-ценния ресурс на Москва в Близкия изток, ако „режимът“ се окажеше свален от прозападни въстаници. В по-широк смисъл Русия се надяваше, че ако се окаже надежден съюзник на Асад, авторитарните регионални лидери ще започнат да се съобразяват с нея, пише Foreign Policy.

Почти четири години по-късно въстаниците, загубили лъвския дял от територията, на практика се отказаха от намерението си да променят „режима”. Всъщност Русия постигна всички свои краткосрочни и средносрочни цели в Сирия. Сега много неща показват, че Москва е превключила вниманието си към друга цел: Кремъл иска Сирия да стане златна мина за нея.

Според някои ливански политици парите са се превърнали в ключов фактор, влияещ върху действията на Русия в Сирия. На първо място, Москва очаква да получи голяма част от $350 млрд., необходими за възстановяването на Сирия, което ще й позволи да диверсифицира суровинната си икономика и ще й осигури договори за изграждане на електроцентрали и друга инфраструктура.

"Русия се нуждае от парите ни, за да възстанови Сирия, за да могат руските компании да получат договори", каза един висш европейски дипломат. Тези планове обаче все още не са реализирани, въпреки че войната е почти приключила. Все още е далеч от международните усилия за възстановяване, главно защото Сирия не желае да сътрудничи.

Предвид влиянието на Русия в Сирия, тя ще има силни позиции при разпределението на договорите. Проблемът обаче е, че Сирия има малко пари. Руският президент Владимир Путин се опита да използва сирийските бежанци като предмет на пазарене в преговорите, като предложи да допринесе за тяхното завръщане в Сирия в замяна на финансова помощ за Дамаск от Запада.

По-рано Путин помоли САЩ и ЕС да платят за възстановяването на Сирия - ако искат бежанците, които са попаднали в Европа, да се завърнат у дома. Според руския лидер в близко бъдеще най-малко 1,7 милиона бежанци ще могат да се върнат в Сирия.

Въпреки това, както отбелязва Foreign Policy, бежанците на практика не се връщат в родината си. Накратко, планът на Москва за получаване на пари в резултат на репатрирането на бежанци и последващата реконструкция на страната е най-вероятно да се е провалил. Нещо повече, дипломати, политици и руски анализатори смятат, че основната причина за този провал е упоритостта на хората, които спасяваше Москва.

Постоянните наблюдатели - както на Запад, така и в Близкия изток - са все по-склонни да мислят, че Асад не желае да вижда скептично настроените по отношение на неговия „режим“, бежанци, които се завръщат у дома. Въпреки че няма официални данни за този резултат, мнозина смятат, че значителна част от 6-те милиона сирийски бежанци, които са напуснали страната, се обявяват против на Асад.

Пример тук са 1,5 милиона сирийци, които искат да се завърнат в родината си от Ливан - страна, по-приятелска на Асад, отколкото Турция или Европа. Дори когато става въпрос за тази страна, правителството на Асад често отказва влизане на бежанците, обикновено без да дава официални обяснения. Ливанското „Управление по общата сигурност“ подготвя списъци на сирийци, които искат да се върнат в страната, и ги изпраща на колегите си от сирийското разузнаване. В същото време имат право да се върнат само онези, които са получили одобрението на „режима“.

Според държавния министър по проблемите на бежанците в Ливан, Муин Мерхеби, такъв списък показва нежеланието на Асад да приема бежанци. "Чиновници от на Общата сигурност ми разказваха, че когато изпращат списък от пет хиляди сирийци, зелена светлина са получавали само около 60–70 души", отбеляза той.

Приблизително за същото разказаха на списанието още четирима западни дипломати. Русия правилно разбира, че масата на бежанците, пристигнали в ЕС през последните пет години, създаде напрегната политическа атмосфера и доведе до увеличаване на популярността на крайнодесните партии. Путин съдейки по всичко счита, че може да постигне взаимноизгодна сделка: облекчаване на режима на санкции и подпомагане на възстановяването на страната в замяна на факта, че Сирия ще стане по-привлекателно място за бежанците.

Ако обаче Асад позволи само малка част от сирийците да се завърнат, на ЕС ще бъде трудно да мотивира отмяната на санкциите - а да не говорим за възстановяването на страната, което ще бъде с парите на данъкоплатците. Освен това, двамата събеседници на изданието са убедени, че лъвският пай от тези пари ще отиде в джоба на Русия.

Във всеки случай в ЕС съществуват противоположни мнения, но всички партии - поне публично - признават, че Русия трябва да „избие” гаранциите за сигурност за бежанците и поне обещание за политически реформи. Въпреки това Москва успя да убеди Асад да направи само малки отстъпки, по-специално да издаде удостоверения за смърт на семействата на няколко стотин затворници.

Експертът по Русия Макс Суков счита, че Москва по отношение на политическото урегулиране не може да постигне твърде много. "Русия не оценява твърде оптимистично перспективите за политическо урегулиране, което да удовлетвори всички сирийски играчи", отбеляза той. "Струва ми се, че Русия се е примирила с факта, че Сирия ще остане централизирана държава, но поради тази причина убеждаването на ЕС да плати за възстановяването на страната определено ще бъде доста сложно."

Представителят на ливанското МВнР в руско-ливанския комитет за репатриране Амал Абу Зейд заяви, че Западът трябва направи очакванията си по-умерени. Победата във войната, каза той, е спечелена от Асад, а не от опозицията. "Асад върна повече от 80% от територията на Сирия, което означава: това, което беше приемливо миналата година, може да е неприемливо за правителството сега", напомни той.

Въпреки че Абу Зейд е признал, че руската инициатива не се е състояла, и той обвинява за това преди всичко упоритостта на САЩ, които се придържат към твърда антиасадовска политика. Въпреки това политикът намекна, че Москва е измислила идеята за сътрудничество между руски и американски фирми в търсенето на изгодни проекти в Сирия.

"В крайна сметка, руснаците присъстват в Сирия на земята, а американците разбират какво означава това", каза той. - Тези две страни могат да се споразумеят. Не изключвам, че те ще разделят договорите."

САЩ и ЕС поставят като условие участието им в политическата трансформация в страната, но Абу Зейд е оптимист, че ако Западът не се окаже готов да инвестира в сирийската икономика, Русия ще убеди арабските държави да направят това.

„Досега нито Западът, нито арабите клъвнаха руската стръв от общи проекти и дял от военните трофеи. От друга страна, дипломатически източник, който често е в Сирия, каза, че режимът на Асад очевидно няма да прави отстъпки и всякакви политически промени ще имат козметичен характер. Следователно Русия все още чака златен дъжд, който може би никога няма да започне”, обобщава Foreign Policy.

Превод: М.Желязкова