/Поглед.инфо/ Японски, американски и френски войски започнаха съвместни военни учения във вторник в японския регион Кюшу. Ученията включват бойни самолети и упражнения за управление на амфибии. Япония също така обяви, че е планирано съвместно военно учение между Япония, САЩ, Франция и Австралия в Източнокитайско море, което да се координира със сухопътните учения на гореспоменатите три държави. Целта на учението е да окаже натиск върху Китай и да изпрати сигнал, че САЩ и Япония могат да обединят повече съюзници, за да сдържат Китай.
Австралийските войски са се появявали многократно в Южнокитайско море, защитавайки така наречената свобода на корабоплаването. Европейските държави наскоро започнаха да правят същото и това прилича повече на правене на шоу. Този път френски и австралийски военни кораби дойдоха до Източнокитайско море, което е поредната стъпка напред.
Стратегията на администрацията на Байдън за обединяване на съюзниците за оказване на натиск върху Китай пожъна известен успех. Но това е и тест за начина, по който Китай ще реагира.
За да укрепят западните идеологически съюзи, тези страни могат да осъществяват повърхностно сътрудничество в съвместни военни учения. Това е, което Вашингтон може да направи на ниска цена.
Токио би искал да играе активна роля в това, тъй като не само успокоява безпокойството си от възхода на Китай, но и се утвърждава като нещо като основна сила в западния свят.
Трябва да разберем, че колкото повече държави въвлекат САЩ, за да сдържат Китай, толкова по-сложен ще стане екипът им. Би трябвало да можем да се отнасяме по различен начин към членовете в неговия екип. Тъй както пазим минималната граница на собствените си интереси в областта на сигурността, ние също трябва да се придържаме към стратегическите си цели и да не дапускаме да бъдем засегнати от действията на САЩ и Япония, целящи тормоз над Китай.
Помислете само за тези европейски държави. Когато западната част на Тихия океан беше заета с икономическо развитие и беше в геополитически фокус, тези страни се чувстваха малко изгубени и притеснени от риска да бъдат маргинализирани. САЩ и Япония ги поканиха да играят някои тривиални роли, които отговарят на опортюнистичния манталитет на някои страни. Поради това някои европейски страни излязоха напред, за да получат евтина популярност.
Отдавна европейските страни направиха голямо обединение, но не бива да се заблуждаваме. Невъзможно е европейските държави, дори Великобритания, да се превърнат в стратегически врагове на Китай. Те винаги оценяват плюсовете и минусите на правенето на жестове, за да се доближат до САЩ и съответно да водят спорове с Китай.
Европейските държави, макар и отдалечени от Китай географски, имат големи ползи от икономическото сътрудничество с Китай. Европейските политици никога няма да бъдат толкова глупави да се свързват стратегически със САЩ и да влизат в дългосрочни конфликти с Китай.
Извън идеологическото поле почти цялото сътрудничество между европейските държави и САЩ срещу Китай е подчинено та целесъобразността, временно и нестабилно. Европа проучва новата си стратегическа позиция. Китай трябва да види това ясно и да не бъде объркан от някои повърхностни шумове.
Главно САЩ имат военни амбиции към Китай. С нарастващата разлика в силата между Китай и Япония отношението на Япония към Китай стана защитно, но може да стане и обидно, за да бъде защитно. Австралия е „лаещото куче“ на САЩ и изчислява плюсовете и минусите, от това, че е лоялна към САЩ и действа срещу Китай. Индия има гранични проблеми с Китай и ревнува развитието на Китай. Но всъщност Индия мисли да се възползва от САЩ, а не обратното - да помогне на САЩ във вреда за себе си.
Това, с което Китай се сблъсква в повечето области, са главно „проблеми“. Само рискът от САЩ е различен в стратегически план. САЩ се надяват да победят Китай, както с намерения, така и с практики. Вашингтон тласка китайско-американската стратегическа конкуренция все по-дълбоко и по-широко.
Китай трябва да отговори на стратегическите провокации на САЩ по два начина. Първо, Китай трябва непрекъснато да гарантира собствената си сигурност. Със силата на Китай той трябва да накара САЩ да бъдат все по-сигурни, че ако САЩ започнат война с Народно-освободителната армия в съседните на Китай води, ще бъдат победени. Силата на Китай във военновъздушните сили, флота и наземните ракети е достатъчна, за да смаже американските войски и нейните съюзници.
И Китай има силна воля да използва тези сили за защита на основните си интереси. Китай също е уверен, че ядреното възпиране ще гарантира, че САЩ не смеят да се ангажират с ядрено изнудване срещу Китай.
Второ, в рамките на по-голямата рамка на света Китай определено ще продължи да се развива по-бързо от САЩ през следващото едно или две десетилетия. Нарастването на силата на Китай постепенно ще разпадне волята на САЩ за стратегическо ограничаване на Китай и ще предизвика промяна в отношението на съюзниците на САЩ към самите Щати.
Споровете на Китай със САЩ и Запада вероятно ще се увеличат с годините. Но Китай трябва да управлява тези спорове стратегически, да разбере същността на националната сигурност на Китай и да продължи да разширява военните, икономическите и технологичните основи, които подкрепят националната сигурност на Китай.
Превод: ЕС