/Поглед.инфо/ Страните от Латинска Америка продължават да търпят огромни загуби в борбата срещу епидемията от коронавирус, пише The Guardian. В същото време местните експерти не говорят за втора вълна от заразявания, както в Европа, а за техния непрекъснат неконтролиран растеж от началото на пандемията. Експертите обвиняват за всичко преждевременното премахване на ограниченията и минимизиране на опасността от страна на властите.

Десет месеца след избухването на пандемията от коронавирус в Бразилия, отнела близо 180 000 живота, лекарката от предната линия Клариса Бресан казва, че се е чувствала ядосана, когато е гледала как градовете се отварят, баровете, ресторантите и спортните зали са претъпкани и нейното интензивно отделение отново се пълни с задушаващи се и паникьосани пациенти, които не са сигурни, че ще оцелеят.

„Чувствам се като идиотка, пълна идиотка. За Бога! Сякаш аз съм единствената, която се притеснява.“, цитира The Guardian лекарка в болницата „Фиокруз“ в Рио, която отвори врати през май. Както отбелязва вестникът, този бразилски град далеч не е единствената част на Латинска Америка (където вече са загинали над 460 хиляди души), изправена пред т. нар. „втора вълна на ковид“.

Миналата седмица Световната здравна организация предупреди за „много тревожна“ ситуация в Мексико, четвъртата най-фатална държава в света (над 110 000), след като броят на седмичните смъртни случаи се удвои между средата на октомври и края на ноември.

Исаак Чавес Диас, анестезиолог от Националния автономен университет в Мексико, се опасява, че облекчаването на ограничителните мерки в страната означава, че предстоящият връх може да бъде дори по-висок от първия през юли. „Вероятно ще видим най-лошото през декември и януари“, прогнозира той.

В Парагвай, който по-рано беше похвален за активната си реакция на пандемията, властите тази седмица затегнаха ограниченията поради рязкото нарастване на броя на заразените. След обнадеждаващ спад в края на октомври през последните седмици, дневните нива се върнаха почти до своя връх от началото на пандемията, с повече от 1000 случая на ден за първи път от 1 октомври.

„Наблюдава се огромен ръст на броя на случаите“, каза Фабиан Охеда, ръководител на парагвайския град Пилар, който обяви 15-дневна извънредна здравна ситуация на 1 декември. Според него местната здравна система не е получила подкрепление, както на други места, и „е близо до колапс“.

Министърът на здравеопазването на Чили Енрике Парис призна миналата седмица, че също се подготвя за евентуална нова вълна от болестта през януари, която може да удари „с много по-голяма сила от първата“.

Бразилия, където повече хора са починали от коронавирус, отколкото която и да е друга държава с изключение на Съединените щати, вече чувства удара: през последните седем дни средният седмичен брой на смъртните случаи е достигнал 617 - най-високият от началото на октомври. Смъртта в Рио на един от най-уважаваните хирурзи в Бразилия, Рикардо Круз и звездата на телевизионното шоу Едуардо Галвао, засили нарастващото усещане за криза. Говори се, че преди смъртта си 58-годишният Галвао предупредил своя близък приятел: „Не излизай от къщата, момче“. 21 от 26 бразилски щати отчитат тенденция на нарастване на броя на случаите. Някои от тях забраниха празнуването на Коледа и Нова година.

Бресан не е съгласна с представата за скок на количеството на заразените в Бразилия, както и за втората вълна от заразявания. Тя сравнява това огнище с безмилостно цунами, което продължава да пристига. „Би било разумно да се говори за втора вълна в Европа - цифрите се увеличаваха и намаляваха и ситуацията беше под пълен контрол - но не и тук“, казва лекарката. Цената на COVID-19 в Бразилия остава толкова висока, че настоящият скок е „по-скоро като опит за поставяне на стълба на планината Тейбъл“, казва Бресан, която обвинява за влошаването на ситуацията преждевременното вдигане на ограниченията.

Същите фактори обясняват нарастването на епидемията в Мексико, според Чавес Диас. Президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор е критикуван за бойкота на медицинските маски и за минимизирането на епидемията. „Повечето заразявания се случват в баровете, таверните, ресторантите, фитнес залите и църквите - тоест на места за отдих, които биха могли да бъдат избегнати, но те остават отворени. Не можем да се справим.“, оплаква се лекарят.

Умората и егоизмът са отчасти отговорни за провала на мерките за социално дистанциране, според Бресан. „На нас ни писна, но на вируса - не, а болниците и здравните работници са изтощени“, предупреди тя, възлагайки главната вина на дезинформацията и неспособността на правителството да даде на гражданите ясни инструкции как да се държат.

Както отбелязва вестникът бразилският президент Жаир Болсонару е критикуван в международен план за омаловажаване на опасността от болестта, която той нарича „малък грип“, и за популяризиране на лекарства с недоказана ефикасност.

„Хората смятат, че има лек, че ако приемат [антипаразитното лекарство] „Ивермектин“, тогава всичко ще се оправи - толкова глупости ... Информацията трябва да идва отгоре“, оплаква се Бресан. Като се има предвид, че възможността за повторна карантина на практика не се разглежда от властите поради политически настроения, лекарката прогнозира настъпването на „коледен хаос“: семействата ще се съберат заедно и броят на заразите ще скочи до небето. „Здравната система ще бъде смазана и най-лошото е, че хората ще умрат без помощ. Ще има хора, които не могат да намерят болнично легло, а мнозина ще умрат у дома“, предупреждава специалистът и добавя, че не вижда „никакъв шанс за подобряване на ситуацията до март“.

Превод: М.Желязкова