/Поглед.инфо/ Времената, в които западните сили са били щедри, са потънали в забвение, заявява The Guardian. Световната финансова криза от 2008 г. промени политиката им: отсега нататък исканията на бедните страни да отписват дълговете им се игнорират, поради което са принудени да въведат мерки за строги икономии, които ги водят към катастрофа.

Мерките за сериозни икономии не са само реакция на ЕС към финансовата криза от 2008 г., но и обичайна мярка на държавите с големи дългови натрупвания, най-актуалната в Африка, пише The Guardian.

На африканските страни им е трудно да получат заеми, така че те са принудени да се примирят и да намаляват разходите си, отбелязва изданието. Такава реакция рязко контрастира с поведението на Реджеп Ердоган, който критикува световните кредитори, след като увеличението на лихвените плащания по дълга подкоси турските финанси.

Изданието отбелязва, че времето, когато спасителят с голяма сума пари може да се появи от нищото, е преминал. През годините на Студената война Турция можеше да играе на противоречията между САЩ и СССР, като по този начин получаваше средства за развитие. В началото на 90-те години в региона остават и геополитически игри, от които можеше да се получи финансиране.

Малко по-късно, на границата на хилядолетията, Западът все още смяташе, че е трябвало да отпише дълговете на развиващите се страни като нещо необходимо и допустимо. На срещата на върха на Г-7 през 2005 г. дълговете на 18 от най-бедните страни в света, предимно от Централна Африка, бяха отписани. Общият размер на отписания дълг е 30 милиарда долара, но днес на всички богати страни не им е до това, дори на САЩ, пише The Guardian: световната финансова криза сложи край на щедростта на всички страни, станали негови жертви.

Търговските войни на Доналд Тръмп са отглас от неговата кампанията, да убеди избирателите, че бедността на Америка е причинена от „нечестна манипулация с валутата“ и кражба на интелектуална собственост. Външната политика на Русия от сега нататък е посветена на "кибератаки срещу демократичните институции в други страни". Европа се затвори, мислейки повече за своите възрастни граждани и как да осигури планове за разходите за пенсиониране. Дори Обединеното кралство, въпреки репутацията си на щедър донор, е фокусирало по-голямата част от средствата си за финансиране на кампанията „купувай британското“. Що се отнася до Китай, той има много пари, но е склонен да отпуска заеми, а не да дава подаръци.

Според The Guardian Западът е обърнал гръб на отчаяните молби, като например исканията на Мозамбик да отпише дългове след разрушенията, причинени от циклона Идай. Според МВФ Мозамбик се намира в състояние на дефолт и не е в състояние да обслужва дълговете си.

Изданието напомня, че бедните африкански страни са имали надежда в лицето на Китай, резкият подем на който спаси световната икономика от рецесия през 2009-2010 г. и носеше изгода за африканските страни. От 2016 г. обаче икономиката на Китайската народна република се забави - и положението на африканските страни стана трудно.

Ето защо сега много централноафрикански страни са принудени да предприемат мерки за строги икономии, които държат под строго наблюдение домакинствата и предприятията провокиращи увеличаването на данъците и намаляването на държавните субсидии. Както отбелязва The Guardian, в условията на строги икономии, ще бъде трудно за всяка страна, но за Централна Африка това е истинска катастрофа.

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  М.Желязкова