/Поглед.инфо/ Протестите срещу еврото тресат цялата ни страна, а информацията за тях вече стана редовна новина в европейските медии. През изминалите дни се избистри основният въпрос, който тревожи обществото. Той не е свързан толкова с европейската парична единица, а с това дали сме готови като общество и икономика да превключим и влезем в еврозоната. Дори приеманите за сравнително реални социологически изследвания подсказват, че повечето от населението ни е със съмнения и притеснения за момента на влизане.

Ако обаче погледнем на нещата от друг ъгъл, трябва да обърнем внимание на това, че през изминалите месеци няма нито един протест в защита на еврото. Стига да изключим пропагандните медийни атаки по поръчка на правителството, то ще се окаже че и сред останалата част от населението предстоящото събитие не намира категорично потвърждение. Тук не е като при изборите, това не е тъй нареченият мълчалив отказ от гласуване. По-скоро е едно мълчаливо съгласие с тревогите на останалата част, демонстрираща своя протест. В края на краищата ще се получи пак онова, което наблюдаваме постоянно - малко малцинство владее съдбите ни, разчитайки на нашия политически манталитет да си налягаме парцалите.

Нещата обаче далеч не се изчерпват като проблем с това дали ние българите искаме да влезем в еврозоната. Нашите „лицеви“ политици бягат като дявол от тамян от по-съществения въпрос - дали зоната тоест Европейският съюз е в състояние и е готов да приеме новия член. Не смеем, не ни е удобно, не желаем да си отворим очите и да видим, че кралят е гол. Европейският съюз в момента преживява най-големите сътресения откакто е създаден. В не малко от страните вече съвсем ежедневно се обсъжда въпроса дали да останат или да излязат от Европейския съюз, ако той остане в сегашния си вид. Това не е само Унгария, дори в Германия по площадите вече се чува лозунга за „дексид“, немския аналог на „брексид“. Примерът на Англия е заразителен, макар старателно да бъде укривана същинската причина за решението, защото то не беше политическо, а по-скоро икономическо. Защото става въпрос за това, че икономиката на Европейския съюз в наши дни се е насочила надолу, пръскайки се по шевовете, разрушавайки икономически си параметри ежедневно и ежечасно. Би трябвало вече и на нас в България да прави поне впечатление, как във всяка от европейските страни започва процес на преориентация. Докато доскоро преобладаваше стремежът за европейско сътрудничество, интеграция и кооперация, в посоката на икономическо развитие в отделните страни все по-отчетливо се превърта кормилото към националните интереси, към укрепване на националните икономики, към изграждане на защитни баражни пояси в очакване на по-големите беди. Това се случва дори в страните, които продължават да правят всевъзможни инициативи за укрепване на Европейския съюз като Франция или в Германия. Да не говорим за страни като Италия, като Белгия, като Холандия, като Полша и разбира се Румъния, които по нов начин гледат на нещата. В Словакия и Унгария нещата са ясни. Администрацията на САЩ все по-настойчиво прокарва линията, че трябва да се преконфигурира Европейският съюз и възстанови в първоначалния си договорен вид като обединение на страни с национални икономики, които са решили да си взаимодействат и сътрудничат, а не да се превръщат в някакъв си измислен евроконгломерат.

Точно тук е отговорът на въпроса, защо все пак страни като Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния и останалите като тях не само не протестират, дори не мислят да сменят валутата си. Трябва да се подчертае, че техният избор и обществено-икономически им прогнози не зависят и не се основават само на опасността от евентуална война. Те са резултат преди всичко на нормален и задълбочено анализ и планиране не за следващите 5, както го иска фон дер Лайен, а за следващите 50 и 100 години.

Може би е време не да протестираме, а просто да седнем и да се замислим, кой се качва на кораб, чиито платна са изпоразкъсани, моторите му кихат и кашлят, работят на половин сила, а отвсякъде има пробойни, които все по-трудно могат да бъдат запушени. Може и да е пълен с богатства, но пък има риск и да потъне. Нашата европейска интеграция не подлежи на съмнение, но в никакъв документ за присъединяване не е предвидено да се обезличи националната икономика и тя да бъде превърната в придатък на общоевропейски икономически механизъм. Фактът, че доста страни успешно са се интегрирали и са водещи в Европейския съюз без да обезличават националната си идентичност и като парична единица, би трябвало и на нашите омайни от евромечтата политици да им подскаже, че не това е единственият и непременен път за защита на нашата национална сигурност.