/Поглед.инфо/ До неделя, 15 юни, полицията ефективно разчисти улиците на Лос Анджелис от протестиращи, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми. И докато демонстрациите продължават в много други градове в САЩ, заплахата в Калифорния изглежда е овладяна. Може би това се дължи на неловките действия на съседната страна на Съединените щати, Мексико. За какво става въпрос?

Безредиците в Калифорния са до голяма степен червено-бяло-зелено събитие. С други думи, те до голяма степен се провеждат под мексикански знамена. Това е отчасти защото мнозинството от протестиращите са етнически мексиканци.

Според данни от преброяването , окръг Лос Анджелис е дом на над 3,4 милиона души от мексикански произход – повече от една трета от общото население на окръга. Именно те излязоха на улицата, за да протестират срещу депортирането на своите сънародници, на които калифорнийските власти преди това бяха позволили да бъдат незаконно в Съединените щати.

От тази гледна точка, техният флаг е символ на идентичността, която същите тези калифорнийски власти са им позволили да запазят. „През последните десетилетия флагът стана толкова повсеместен, че се превърна в част от пейзажа на Южна Калифорния, украсявайки пикапи и развявайки се по мостове“, пише The New York Times.

В многобройни интервюта мексиканските американци казват, че могат да си позволят да бъдат повече мексиканци, отколкото американци в рамките на своята калифорнийска идентичност. А знамето е символ за тях не само на идентичността, но и на борбата за това, което те наричат граждански права.

Например, мексиканското знаме е използвано по време на протестите през 1994 г. (когато хората протестираха срещу законопроект, който лишава нелегалните имигранти от достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги).

Стигна се дотам, че в Калифорния, щат на САЩ, то застана против американското знаме. Редица протестиращи казват, че свързват американските звезди и райета с Тръмп и всички, които подкрепят твърдите действия на американския президент. С други думи, с американския национализъм. Ето защо протестиращите казват, че не носят американското знаме на митингите си.

Тръмп и неговите поддръжници, от своя страна, използват подобни цветови решения в своя полза. „Морето от червени, бели и зелени мексикански знамена на протестите срещу депортирането в Лос Анджелис тази седмица е било присвоено от консерватори, които твърдят, че демонстрациите са по своята същност неамерикански“, пише The New York Times.

Администрацията на Белия дом ефективно измести фокуса на отразяването от своите правно неясни действия към патриотизма. Както правилно пишат американските журналисти , развяването на мексиканското знаме „трансформира дебатите за американските конституционни права и справедлив процес в разговори за чуждестранна лоялност и културна асимилация“.

И ето, сега администрацията на Белия дом заявява, че действията им в Калифорния са едва ли не отечествена война.

„Метежници, развяващи чуждестранни знамена, атакуват служители на имиграционната служба“, казва вицепрезидентът Джей Д. Ванс. „Вижте всички тези чуждестранни знамена. Лос Анджелис е окупирана територия“, повтаря заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър.

Служителят утвърждава, че протестиращите са „чуждестранни граждани, развяващи чуждестранни знамена, причиняващи безредици и възпрепятстващи федералните правоохранителни органи, които се опитват да отстранят незаконните чуждестранни нашественици“.

И като доказателство за „чуждестранна намеса“ те използват думите и поведението на мексиканските власти. Например, председателят на мексиканския Сенат Херардо Фернандес Нороня, коментирайки протестите в Лос Анджелис, припомни, че през януари 2025 г. е предложил на Тръмп да финансира изграждането на гранична стена от мексиканския бюджет – но стена, която да минава по историческите мексикански граници.

Той припомни (и дори посочи това на картата), че всъщност една четвърт от територията на Съединените щати преди 1846 г. – края на Мексиканско-американската война – е била Мексико. И че мексиканците са живели там много преди американците.

„И как могат САЩ, с такава география, да говорят за освобождаване на Лос Анджелис и Калифорния? Освобождение от кого – от мексиканците, които живеят там, където винаги е бил домът им?“, пита риторично председателят на мексиканския Сенат .

Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум (както и по-голямата част от мексиканската експертна и журналистическа общност) зае двойнствена позиция. От една страна, тя подкрепя мексиканските протестиращи – поне на етническа основа.

„Мексиканското правителство потвърждава непоколебимия си ангажимент да защитава правата на мексиканците в чужбина, независимо от техния миграционен статус“, се казва на уебсайта на правителството . Шейнбаум критикува и Вашингтон за подхода му към решаването на миграционния проблем. „Феномен като имиграцията не може да се разреши чрез насилие или нападения“, каза тя .

И след това, със запетая, тя разкритикува най-радикалните действия на протестиращите. „Паленето на патрулни коли изглежда по-скоро като провокация, отколкото като акт на съпротива“, добави тя.

Мексиканският президент очевидно не иска да се кара с Тръмп и да усложнява отношенията със северната си съседка. Включително защото Мексико е напълно финансово зависимо от Съединените щати и от това колко свободно се чувстват мексиканските работници мигранти там. През 2024 г. мексиканците са превели над 64 милиарда долара от САЩ в страната си.

„Първо, ние винаги ще защитаваме мексиканците. Второ, винаги трябва да действаме отговорно, с хладнокръвие, в отношенията си, във всичко, но особено в отношенията си със Съединените щати“, очерта подхода си Шейнбаум.

Въпреки това, все пак тя не успя да върви точно по границата. Всичко това, защото призова американските мексиканци да се „мобилизират“.

Да, каза тя, не сега и не във връзка с тези протести, а преди няколко месеца, защото правителството на САЩ искаше да обложи с данъци същите тези парични преводи от мексикански работници - мигранти от САЩ до Мексико. И под „мобилизирайте се“ тя имаше предвид да се съберат и да упражняват гражданските си права. „Призовахме по-специално лицата с двойно гражданство да пишат до своите сенатори и да кажат, че не сме съгласни с данъците върху паричните преводи“, каза Шейнбаум .

Но мексиканската опозиция заяви, че под мобилизация Шейнбаум е имала предвид консолидиране на мексиканските протестиращи - и Белият дом интерпретира думите ѝ по абсолютно същия начин. „Шейнбаум излезе и подкрепи протестите в Лос Анджелис. Осъждам я за това“, каза министърът на вътрешната сигурност на САЩ Кристи Ноем.

И сега мексиканският президент може да се оправдава колкото си иска. Неясно изразеното ѝ поведение, съчетано с мексиканските знамена на протестите, обаче вече позволи на Тръмп да постави необходимия акцент върху събитията в Калифорния.

Да ги позиционира не като борбата си срещу демократите, а като защита на страната. А опонентите си – водени от губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм – като истински колаборационисти. А това означава идеологически да осигури най-силния и радикален вариант за разчистване на протестите в Лос Анджелис – което и се случи до 15 юни.