/Поглед.инфо/ Иран, както се очакваше, отговори на ударите на Израел по неговите военни (летища и позиционни райони на противовъздушната отбрана) и научни (ядрени изследователски центрове) обекти, както и на убийствата на представители на военния и научен елит. Отговорът последва по-малко от ден след израелския удар. За Тел Авив това е много лош знак.

Факт е, че Израел очевидно е подготвял атаката си по такъв начин, че да направи ответния удар възможно най-труден. Израелското ръководство не можеше да не разбере, че ответен удар ще последва във всеки случай. То би направило същото. Разчетът беше, че обезвредяването на иранския военен елит ще усложни и забави процеса на вземане на решение за ответен удар.

Вторият залог беше за деактивиране на системата за противовъздушна/ракетна отбрана, което би изложило Иран на риск от многократни израелски удари и следователно би поставило въпроса пред ръководството на страната: струва ли си да се реагира, преди да се възстанови системата за противовъздушна отбрана, ако след това може да се получат още по-разрушителни удари?

Трябва да се каже, че Израел се подготви добре. Иран пропусна първия удар. Но, както винаги се случва, реалността се оказа далеч от толкова розова за Израел, колкото беше планирано. Очевидно е, че терористичната война срещу Иран продължава от дълго време и не само Израел я е водил, но и САЩ са организирали убийствата на отделни ирански генерали.

В резултат на това Иран създаде и разработи система за бърза смяна на военни (най-вероятно и цивилни) лидери на всяко ниво. В резултат на това, въпреки факта, че бяха убити до дузина високопоставени офицери (включително командването на армията, противовъздушната отбрана и Корпуса на гвардейците на ислямската революция), контролът над въоръжените сили беше възстановен почти веднага и бойната им способност не беше загубена.

Към този момент Иран вече е изстрелял четири залпа по Израел, използвайки най-малко четиристотин ракети. Някои свидетели твърдят за повече от хиляда ракети и дронове.

Тъй като видеозаписите и сведенията на очевидците потвърждават масираното използване на дронове в първия ударен ешелон, във всяка от четирите ракетни вълни, като средство за отваряне на позиции на противовъздушната отбрана и претоварването им, може да се предположи, че броят на използваните дронове би трябвало да е съпоставим с броя на ракетите, което потвърждава общия брой на ударните единици в четирите вълни на иранския отговор, не по-малко от 700-800 броя (близо до декларираните хиляда).

Всъщност няма значение дали по Израел са изстреляни седемстотин ракети и дронове или хиляда - основното е, че въпреки внезапния обезоръжаващ удар на Израел, Иран успя да отговори почти веднага със стотици изстрелвания на ракети. Това е бележка за онези, които вярват, че превантивният удар може да обезоръжи врага дотолкова, че той няма да може да отговори.

Както показва практиката на всички войни на 20-ти век и нашето време, първият обезоръжаващ удар може само временно да дезорганизира врага. Това може да бъде критично, ако след нея започне сухопътна операция, а врагът няма достатъчна оперативна дълбочина за организирано стратегическо отстъпление (страната е твърде малка и войната може да бъде прекратена в рамките на една, максимум две операции).

Ако изобщо не се планира сухопътна операция, то превантивният разоръжаващ удар гарантирано няма да постигне целта си. Дори по време на най-интензивния и продължителен обстрел и бомбардировки е запазен достатъчен брой войски, за да се организира съпротива.

Достатъчно е да си припомним историята на Брестската крепост, чиито казарми са обстрелвани от немската артилерия като на стрелбище, докато самолети едновременно ги бомбардират отгоре. Гарнизонът обаче е спал в казармата.

Така са оцелели достатъчно хора, за да провеждат не само организирана отбрана на крепостта в продължение на две седмици, но и за предприемане на множество контраатаки. Огнищната отбрана е продължила почти два месеца, а последните огнища на спорадична съпротива са потушени едва през есента на 1941 г.

Както преди, така и по време и след Великата отечествена война, най-масираните удари на артилерия, авиация и ракети никога не са били в състояние да решат съдбата на кампанията. Винаги, за окончателната победа, е било необходимо да се използват сухопътни сили, които все още са срещали сериозна, понякога дори непреодолима съпротива.

Изводът е ясен: невъзможно е напълно да се потуши съпротивата с един удар. Следователно, самият израелски план може да се нарече авантюристичен.

Разбирам, че Тел Авив също би могъл да разчита, че ще може да унищожи по-голямата част от натрупаните ракети на Иран. Но израелските плановици сигурно са се запитали: „Ами ако не се получи? Ами ако на Иран му останат достатъчно сили за мащабен отговор?“

Отговорът на този въпрос е ясен: без гаранция за пълно потушаване на съпротивата на Иран с един удар (или серия от непрекъснати последователни такива), операцията не може да бъде започната. Но Израел все пак реши да поеме риска.

В статия, публикувана в петък (13 юни), написах, че очевидно си имаме работа със ситуация, в която Израел е действал като същото американско прокси за Иран, както Украйна е действала за Русия. Очевидно е, че Тел Авив вярва, че в случай на негативно развитие Иран ще бъде спрян от колективния Запад, за който е важен като съюзник в Близкия изток. Но и Украйна вярваше, че няма да позволят да бъде обидена, наричайки се „щит на Европа“.

САЩ печелят от продължителната война между Иран и Израел. За ЕС това е окончателна икономическа катастрофа, тъй като цените на енергийните продукти ще се повишат, а доставката им до Европа ще стане още по-трудна и ще бъде изцяло контролирана от американците. Но ЕС няма къде да отиде.

Спасението му е в победата на американския блок, така че той ще подкрепи всяка военна авантюра, вдъхновена от САЩ, тъй като мир без победа го оставя само с разходи и без надежда за каквато и да е компенсация. Както в случая с Украйна, Западът ще помогне на Израел, но няма да се бори за него.

По време на първоначалния ирански отговор десетки (ако не и стотици) ракети и дронове пробиха целите си. Предвид размера на Израел, това е катастрофа за неговото население. В същото време Иран демонстрира своите възможности, като прецизно унищожи сградата на израелското Министерство на отбраната и няколко други държавни агенции с няколко попадения. Ракетите пробиха до защитени обекти в условията на непотисната израелска противовъздушна отбрана.

Но ако боевете продължат и няма желание от страна на страните да ги спрат, силите за противовъздушна отбрана ще отслабнат. И не само заради ударите по позициите им, с извеждане от строя на техниката и разчетите. Факт е, че ефективната работа на противовъздушната отбрана по време на масирани удари изисква огромен разход на ракети.

Няколко седмици преди израелския удар, Съединените щати доставиха голяма партида ракети за системи за противовъздушна отбрана на еврейската държава. Съдейки по истерията на Украйна, която самата претендира за тези ракети, но не получи нищо.

Просто това беше всичко, което Западът успя допълнително да намери в арсеналите си, които значително се бяха източили по време на СВО. Масирани доставки не бива да се очакват в близко бъдеще. Ще трябва да се задоволят с това, което имат.

По същество въпросът за победата в този рунд ще се реши в зависимост от това кое ще се изчерпи първо: иранските балистични ракетни запаси или израелските ракетни запаси за противовъздушна отбрана. Израел вече доказа, че е недостатъчно защитен от ирански отговор и ако системата за противовъздушна отбрана бъде парализирана, то по Израел просто ще се стреля като по стрелбище.

Трябва да се има предвид, че Израел е обграден от арабски режими, които проявяват сдържаност в отношенията си с Тел Авив само докато се страхуват от неговата армия. Но армия, останала без въздушно прикритие и унищожена от ирански ракети, очевидно няма да бъде достатъчно плашеща, за да сдържи за дълго арабите, които мечтаят за реванш от почти осемдесет години.

Разбира се, ракетните резерви на Иран не са неограничени и Израел се опитва да подбуди населението към протест срещу ислямското правителство. Но за разлика от Израел, който получава значителна част от оръжията и консумативите си от Запада, който е изчерпал резервите си, Иран произвежда ракетите си сам и в големи количества. А освен това има съюзници, които могат да окажат военно-техническа помощ.

Докато Иран се възстановява от изненадващата атака на Израел, отговорите му би трябвало да станат по-силни. В същото време, с отслабването на елемента на изненадата и изчерпването на собствените оръжия на Израел, ударите на Израел би трябвало да стават все по-слаби. В крайна сметка Тел Авив много бързо може да бъде изправен пред избор: или да използва ядрени оръжия (което също не гарантира победа) или неизбежно поражение.

Трябва да се разбере, че дори ако Иран изчерпи ракетите си, преди Израел да изчерпи възможностите си за ефективна съпротива, ситуацията просто ще увисне на едно място. Страните ще пренесат спора за победа в следващия кръг, за който ще събират и складират оръжия. Нито Техеран, нито Тел Авив не могат просто да спрат.