/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин не изнесе речта, която се очакваше да изнесе на септемврийската среща на Общото събрание на ООН. Всъщност той дори не присъства физически в нюйоркския квартал “Търтъл Бей”, където се намира седалището на организацията. Не се получи по план.
Смяташе се, че 2020 г. ще бъде триумфален крайъгълен камък за Русия: отбелязване на седемдесет и петата годишнина от победата на Москва във войната срещу нацистка Германия и подчертаването на нейната роля в създаването на следвоенната международна система. Че Путин, пристигайки в Ню Йорк, може да вземе участие в глобална среща на високо равнище с останалите четири постоянни членове на Съвета за сигурност, пише Николас К. Гвоздев, професор по национална сигурност в американския Военноморски колеж, в статия, публикувана на 22 септември в The National Interest.
Пандемията на коронавируса осуети тези планове, но отзвукът от тези стремежи остана в текста, с който Путин говори от Кремъл. Въпреки това речта на руския лидер все пак е важна за разбирането на неговото мислене, тъй като засяга глобалната система и ролята, която според него Русия трябва да играе през 2020-те. Съдържа и скрито предупреждение към Вашингтон.
Путин винаги е подчертавал, че е желателно система, изградена върху „споразуменията на великите сили“, да се занимава с глобални проблеми. И сега той за пореден път подчерта, че ООН и особено нейният Съвет за сигурност са точно такъв форум. При правилно използване организацията „не допуска едностранни действия, изпълнени с пряк военен сблъсък на най-големите държави, дава възможност да се търси компромис или поне да се избягват решения, които са категорично неприемливи за другите“.
В допълнение към ООН и нейната Голяма петорка (Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ), Путин се обърна и към Г-20, която в момента се председателства от Саудитска Арабия, чийто престолонаследник Мохамед бин Салман от време на време действа като партньор на Москва в областта на регулирането на международните цени на енергията. Интересното е, че тези две организации - които включват Русия и в които САЩ не могат да играят решаваща роля - трябва да поемат водеща роля по международните дела.
Нещо друго обаче е по-поразително: прикритото предложение на Путин - към европейските страни и големите сили на глобалния Юг - да избегнат въвличането в студената война между САЩ и Китай. Предложението му за създаване на сигурни търговски коридори без санкции, възродената му идея за по-широко евразийско партньорство и индикацията за необходимостта от ограничаване на кибервойната и другите разрушителни дейности, които биха могли да нарушат международната търговия и просперитета (включително налагането на санкции от Вашингтон) - всички тези стъпки са предназначени да създадат за Русия ролята на фактически ръководител на нов блок от необвързани държави, които не искат да бъдат принуждавани да избират между Вашингтон или Пекин или да се съгласят с американския или китайския дневен ред.
В речта на Путин се вижда определен модел. Например, Русия дипломатично използва „предполагаемата“ ваксина срещу коронавируса “Спутник-5”, която Путин специално посочи, за да призове към групата средни сили, балансираща между Изтока и Запада.
Путин изглежда се надява, че нарастващото влияние на антикитайските ястреби и в двете партии в САЩ ще породи опасения - дори сред американските съюзници - от риска да бъдат въвлечени в Студената война между Вашингтон и Пекин и че те от своя страна ще се съгласят с руските предложения. В резултат на това те ще имат стимул да поддържат икономическата мощ на Русия, вместо да се съгласяват с натиска на американските санкции.
И ако администрацията на настоящия президент Доналд Тръмп, в случай на преизбирането му, или администрацията на неговия съперник и демократ Джо Байдън, ако той спечели изборите през ноември, бъде по-малко склонна към преговори и компромиси с Русия - включително несъгласие с това как Русия разбира "суверенната демокрация" - тогава Русия може да предприеме мерки за увеличаване на разходите за САЩ или да започне да проявява по-малко склонност да предприема стъпки, които биха допринесли за постигането на американските интереси.
Разбира се, Путин е правил подобни изявления и преди и никога не е откривал ентусиазъм сред слушателите си. Нито Доналд Тръмп, нито Джо Байдън, и Си Цзинпин изглежда са заинтересовани да преминат към истинска система "на споразумение на държавите", докато европейските лидери, разтревожени от действията на Китай и Русия през последната година, изглежда се интересуват от укрепване на връзките на "демократичната общност", вместо да се присъедини към Русия като противовес на Вашингтон и Пекин. Ще се види дали някое от предложенията на Путин ще срещне отговор, когато Саудитска Арабия стане домакин на срещата на високо равнище на Г-20 през ноември.
Превод: В. Сергеев