/Поглед.инфо/ Пробудена от зимен сън, руската мечка се опитва да възстанови влиянието си на бивша суперсила, разширявайки своето влияние в Източна Европа, Близкия Изток и Латинска Америка. Видяхме как администрацията на Путин подкрепя редица диктаторски режими и сепаратистки движения, като се стреми да разшири международното си влияние. Докато Москва се опитва да представи това главно като опит да помогне на съюзниците и да разшири влиянието на Русия, за да се гарантира целостта на своите граници, основната мотивация изглежда много по-груба - това е желанието за засилване на контрола върху печелившите световни енергийни резерви.

Успехът на Русия в Сирия, където подкрепя преследваното правителство на президента Башар Асад, ѝ осигурява значително политическо влияние и достъп до ценни запаси от петрол и природен газ. Този успех послужи като модел, на базата на който Москва сега планира да разшири влиянието си в Латинска Америка и да засили контрола върху огромните запаси от въглеводороди в региона. Венецуела и разклатената диктатура на президента Мадуро привличат основната част от вниманието. Причината е съвсем проста: тази петролна страна, някога притежаваща най-развитата икономика в Латинска Америка, разполага с най-големите запаси на петрол в света - над 300 милиарда барела. Ако Москва започне да оказва осезаемо въздействие върху Каракас, тя ще бъде в състояние да овладее тези изобилни резерви, разширявайки регионалното си политическо положение и способността да влияе на световните цени на петрола.

За Русия - страна, където петролът и природният газ представляват около 60% от износа и представляват до 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) - изгодата е очевидна. Освен това се смята, че правителството на Путин е изправено пред икономическа криза, причинена от продължителен спад на цените на петрола. Москва тайно тръгна по пътя на разширяване на влиянието си в региона, който дълго време се смяташе за сфера на влияние изключително на САЩ. Икономическият срив на Венецуела и крахът на петролната индустрия, единственият източник на приходи от износ и твърда валута за тази практически неплатежоспособна държава, създава идеални условия за разширяване влиянието на Русия в Латинска Америка.

Финансовата помощ на Москва стана спасителен план за обсадения режим на Мадуро - в последния момент Русия предостави заеми, оръжие и парична помощ на страната в замяна на придобиване на акции в местните находища и най-ценния актив на страната - венецуелската държавна петролна компания Petroleos de Venezuela (PDVSA). Контролираната от държавата руска енергийна компания “Роснефт” предостави на PDVSA заеми за милиарди долари, които трябва да бъдат погасени до края на тази година чрез осигуряване на доставките на петрол. Има признаци, че рязък спад в производството и продължително лошо управление на PDVSA ще анулират работата за изпълнение на тези задължения. Тогава “Роснефт” ще има шанс да завземе този затруднен производител на петрол. За да осигури възстановяване на плащанията, “Роснефт” вече се превърна във водещ търговец на венецуелски петрол и действа като ключов посредник, който позволява на Каракас да избегне санкциите на САЩ по отношение на достъпа до световните петролни пазари.

Ако “Роснефт” придобие контрол върху PDVSA, това ще даде на Венецуела още една възможност да избегне санкциите на САЩ, които налагат нейните танкери да работят нелегално, с изключени транспондери, за да скрият, че транспортират суров петрол. Съобщава се, че Каракас в затруднена икономическа ситуация обмисля да прехвърли контрола върху PDVSA на “Роснефт” в замяна на допълнителна финансова помощ и изплащане на значителна част от дълговете си.

Твърди се, че Мадуро иска да прехвърли контрола върху PDVSA, заобикаляйки отнемащия време процес на приватизация на компанията, но за да се осъществи такава сделка, тя трябва да бъде одобрена от Народното събрание, в което доминира опозицията. Въпреки че “Роснефт” категорично отрича, че планира да поеме контрола върху PDVSA, това би довело до значителни политически въздействия на Москва не само в този регион, но и по отношение на ОПЕК и световните цени на петрола. И това е точно в момента, когато Русия се стреми да увеличи производството на петрол, за да компенсира бюджетния дефицит и да подкрепи и без това крехката икономика.

Плановете на Русия не се ограничават само до Венецуела. В целия регион избухват политически и икономически кризи, които обхващат Никарагуа, Аржентина, Боливия, Чили и Колумбия и предоставят на администрацията на Путин отлични възможности да разшири влиянието си. Това е част от добре настроените планове на Москва да отслаби влиянието на САЩ в дългогодишната си крепост на Латинска Америка. Русия твърдо се утвърди и в региона извън Венецуела, като направи значителни инвестиции в енергийния сектор на Боливия, Мексико и Аржентина.

Предполага се, че руските политически консултанти оказваха подкрепа на сваления наскоро президент на Боливия Моралес по време на предизвикалите разгорещени дебати и , както се смята - несправедливи избори, в резултат на което той бе избран за четвърти мандат миналия месец. Завръщането на лявото перонистко правителство в Аржентина вместо приятелски настроената към бизнеса центристка администрация на президента Макри отвори още една възможност за Москва.

Перонистките правителства в тази икономически нестабилна страна от Латинска Америка отдавна са враждебни на Съединените щати.

Освен това има неотложни икономически затруднения пред Аржентина, включително неуспешните реформи на сваления президент Макри, влошаването на търговския баланс и задълбочаващата се икономическа криза, което принуждава Буенос Айрес спешно да използва огромните, но нетрадиционни запаси от нефт и природен газ в страната. Тези фактори създават идеални условия за засилване на влиянието на Русия в Аржентина и сега тя може да засили връзките си с четвъртата по големина икономика в Латинска Америка.

Огромният опит и капитал на “Роснефт” може да бъде мощен инструмент за изследване на значителни запаси от въглеводороди в шистовото находище Уака Муерта. Това би било много примамливо за икономически притиснатото аржентинско правителство, което отчаяно търси източници на данъчни приходи в подкрепа на все по-крехката икономика на страната.

Действията на Москва в Латинска Америка са точно отражение на действията на Съветския съюз в разгара на Студената война. Докато на Русия ѝ липсва икономическата сила да се радва на същото влияние като Китай, тя се стреми да извлече полза от антиамериканските настроения в региона, които ще ѝ позволят да изгради печеливши търговски отношения, за да подкрепи слабата си икономика. Постоянният напредък на Русия предполага, че е решена да засили контрола върху огромните запаси от петрол и природен газ в Латинска Америка, които може да използва като икономическо оръжие за влияние върху политиките на САЩ, Китай и ОПЕК, както и глобалните цени на енергията.

Превод: В.Сергеев