/Поглед.инфо/ Президентът на Франция постави диагноза на НАТО „мозъчна смърт“, а генералният секретар на съюза заяви, че организацията е по-силна от всякога - и, парадоксално, и двамата са прави, отбелязва SRF. Както обяснява кореспондентът, съюзът е на ред с военната сила, но реалната сила не се измерва от броя на танковете, а от желанието на участниците да помогнат на партньорите. Днес тази готовност за първи път в историята започна да буди съмнения, подчертава швейцарският телевизионен канал.

След като диагностицира НАТО с мозъчна смърт, френският президент Еманюел Макрон разкритикува съюза, както никой досега от западните държавни държави не беше правил. След подобно изявление думите на американския президент Доналд Тръмп, че НАТО е остарял и е изживял себе си, изглеждат почти благородни, отбелязва Себастиан Рамшпек, кореспондент на швейцарския телевизионен канал SRF.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел критикува атаката с размах на Макрон като "ненужна". Но още по-конкретни, което не е изненадващо, бяха възраженията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според него НАТО сега е по-силен от всякога.

Парадоксално е, но и двамата са прави, смята журналистът от SRF. Военно НАТО, американско-европейският съюз за отбрана, се справя по-добре от всякога. Разбира се, след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., той първоначално загуби основния си враг и по този начин загуби смисъла на своето съществуване, признава Рамшпек. САЩ изтеглиха войските си от Европа, до 2013 г. последните американски танкове напуснаха континенталната част.

Въпреки това през последните години възникналото напрежение с постсъветска Русия и заплахата от страна на терористични организации като Ал Кайда* и Ислямска държава** доведоха до ново нарастване на въоръжението.

Американските танкове се завърнаха в Европа, а европейските държави в НАТО под натиска на Тръмп отново започнаха да харчат повече пари за въоръжените си сили, припомня авторът. Според него се оказва, че "НАТО е в добро състояние - и в същото време изглежда парализиран".

Себастианвърху Рамшпек обяснява това, като казва, че истинската сила на съюза не се измерва с танкове, а с готовността да се използват тези танкове или, с други думи, „от вярата на приятели и врагове във волята на партньорите в съюза да помагат“. В случай на военно нападение срещу една от държавите от НАТО, договорът задължава останалите участници да оказват помощ.

Въпреки това, за първи път в историята на НАТО възникна съмнение, че това задължение за оказване на помощ в критичен случай наистина ще бъде взето предвид, подчертава швейцарският журналист. Ще се включат ли САЩ във война за защита на Полша или Латвия от руска агресия? Ще дойдат ли на помощ Германия и Люксембург на Турция, за да я защитят от ответно нападение от Сирия?

Макрон отговори на това: "Не зная." САЩ вече не искат да играят ролята на световен жандарм, идеологическите различия в НАТО станаха по-сериозни от всякога. Следователно Макрон изисква Европа - тоест Европейският съюз - в бъдеще сам да се грижи за своята отбрана.

Въпреки това неговата позиция няма шанс за успех в обозримо бъдеще, каза Рамшпек. На първо място, страните от Източна Европа, но също и Германия, със сигурност искат да запазят НАТО като отбранително-политическа структура, а Съединените щати - като партньор на алианса.

Бойната готовност на САЩ е недостижима в Европа, отбелязва SRF. Дълго време въоръжените сили на страните от ЕС няма да имат общи структури, оръжия и военен опит, за да се приближат поне до нивото на бойна готовност на САЩ. Невъзможно е да си представим, че Франция ще предостави ядрените си оръжия под контрола на централата на ЕС в Брюксел, убеден е кореспондентът на канала.

По този начин НАТО може да е в състояние на мозъчна смърт, но алтернативният модел на Макрон ще остане нежизнеспособен за дълго време, заключава журналист от SRF.

* Ал Кайда - организация, призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 02.14.2003 г.

** „Ислямска държава“ (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.

Превод: М.Желязкова