/Поглед.инфо/ Решението на Реджеп Тайип Ердоган да обяви посланиците на десет западни държави за персона нон грата извежда конфликта между Турция и САЩ на "ново ниво", пише Süddeutsche Zeitung. Отношенията между Анкара и Вашингтон обаче се пропукаха отдавна. Отказът от закупуване на американската система за противовъздушна отбрана Patriot, противоречията в Сирия, признаването от Байдън на арменския геноцид – кръгът от разногласия между двете държави е толкова широк, че човек може да се съмнява дали те наистина са партньори по НАТО, а не враждуващи страни.
През януари, малко преди встъпването в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън, водещият мозъчен тръст на Демократическата партия публикува доклада „Предизвикателства в турско-американските отношения“.
Документът на Центъра за американски прогрес описва толкова широк спектър от въпроси, по които Анкара и Вашингтон имат разногласия - от правата на човека до политиката в областта на оръжията и регионалните конфликти - че, разбира се, човек може да се съмнява, че Турция и Съединените щати наистина са съюзници в НАТО. , а не две воюващи държави, съобщава Süddeutsche Zeitung.
Настоящият разрив произтича от нарушение на човешките права: активистът и защитник на човешките права Осман Кавала е зад решетките от четири години, в очакване на съда. Посланикът на САЩ в Анкара Дейвид Сатърфийлд и девет други западни посланици в съвместно изявление призоваха за освобождаването на Кавала. Както отбелязва вестникът, това "без съмнение е намеса във вътрешните работи на Турция".
В събота турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че е дал инструкции да обявят десет посланици, включително представителя на САЩ, за персона нон грата. Тази ескалация „извежда конфликта на следващото ниво“. Фактът, че отношенията между Анкара и Вашингтон постепенно достигат дъното обаче е ясен отдавна.
Напрежението съществува още от предшественика на Байдън Доналд Тръмп. Решението на Ердоган да закупи руската зенитно-ракетна система С-400 вместо американския Patriot предизвика голямо раздразнение в САЩ. От една страна, това беше "силен политически удар в слабините" на НАТО. От друга страна, отбранителната индустрия на САЩ пропусна голяма поръчка. Трето, Пентагонът се опасяваше, че чрез интегрирането на системата С-400 в системата за противовъздушна отбрана на НАТО, Русия ще може да получи информация за радарния подпис на американски изтребители - това знание, по мнението на изданието, може да застраши живота на западните пилоти в случай на конфликт.
Протестите на САЩ обаче се оказаха напразни и Ердоган не спря сделката с Русия. В отговор САЩ наложиха санкции на Анкара и изключиха Турция от програмата за изтребители от пето поколение F-35. Първоначално Анкара щеше да закупи до 100 такива самолета от американската компания Lockheed Martin и вече е платила 1,4 милиарда долара предварително. Сега Ердоган се опитва да получи поне от старите американски изтребители F-16 за тези пари.
Ролята на Анкара в много регионални конфликти в Близкия изток също многократно води до спорове с Вашингтон. Идеите им за това кой трябва да се разглежда като враг и кой като съюзник не винаги съвпадаха. Например кюрдските групировки, които се биеха срещу „Ислямска държава“ в Сирия, от гледна точка на Съединените щати, бяха борци за свобода, а от гледна точка на Турция – терористи.
След президентските избори в САЩ отношенията между двете страни не се подобриха, а напротив: администрацията на Байдън е по-вероятно от администрацията на Тръмп да критикува ситуацията с правата на човека в Турция. Малко след като встъпи в длъжност, през април 2021 г., новият президент на САЩ официално нарече кланетата на арменците в Османската империя по време на Първата световна война геноцид, което разгневи турския му колега.
Турция призна, че арменците християни по това време наистина са били преследвани и че често загиват. Но, както се казва в Турция, Анкара никога не е извършвала планирания геноцид, а САЩ винаги са избягвали този термин. Фактът, че Байдън го използва за първи път, беше "очевидна провокация" за Ердоган.
Така, когато случаят с Осман Кавала премина в остра фаза, „резервоарът на добра воля“ и във Вашингтон, и в Анкара беше „практически празен“. Ако Ердоган наистина изпроводи посланика на САЩ от страната, де факто това ще означава окончателно прекъсване на отношенията, пише Süddeutsche Zeitung.