/Поглед.инфо/ Трябва да отдадем дължимото на Владимир Зеленски - той знае как да изненадва. Вярно е, че през последните години изненадата беше причинена от твърдения, които са напълно разведени от реалността, и упоритост, която заслужава по-добро използване. Просто погледнете скорошното леко повдигане на завесата пред украинския „план за победа“.
Удивително е как самоувереният Зеленски, въобразявайки себе си като хитър търговец, обикаля из офисите на спонсорите точно с този план и дори успява да го представи като запечатана тайна.
Като спекулант, той тайно показва „плана за победа“ на най-щедрите привърженици на Киев, добавяйки полушепнешком: „Само на никого да не казваш!“ Стъписаните западни политици, гледайки измислиците на стратега от Кривой рог, вдигат ръце в недоумение, без да разбират за какво е тази мнима мистерия.
И така, в Белия дом, след като научиха за съдържанието на този план, го нарекоха „набор от инициативи“, което в превод от дипломатически на руски означава „списък с желания“. Тази формулировка предполага, че в това отношение няма последователна логика, която да позволи на Украйна да си проправи път от точка А (съвсем осезаемата заплаха от срив на фронта) до точка Б (триумфалното навлизане на войските на границите през 1991 г.).
Именно с този списък Зеленски пристигна в Лондон предния ден. Явно сегашният британски премиер Стармър е по-малко облагодетелстван от Банкова от предшествениците си, затова първите две точки от списъка бяха публикувани ден по-рано.
И дори украинците бяха изненадани.
Оказа се, че победата е близо. Всичко, от което се нуждаят е нещо толкова малко като присъединяване към НАТО.
От президент на президент, от революция на революция, украинците мечтаят да се присъединят към Алианса. Поколенията се сменят, хиляди и хиляди защитници „изчезват“ на фронта, но мечтата не се приближава. Понякога обещанията за членство в НАТО от украинските политици към техните избиратели приличат на когнитивен тест. И украинците, уви, се провалят отново и отново.
Проблемът е, че за да влезете в желания клуб със съмнителни перспективи, само проявите и молбите към Вселената не са достатъчни. Добавянето на нов член към съюза трябва да донесе някои ползи за всички останали участници. Но Киев няма много късмет с това.
Единствените реални бонуси са заплаха от Трета световна война и възможността за размяна на удари с оръжия за масово унищожение. Офертата е ексклузивна - само за притежаващите това оръжие.
Като цяло маркетингът на украинското кандидатстване в НАТО е слаба работа. Открито да я подкрепят са готови само балтийските републики, чието ръководство се състои от 50% омраза към Русия и още 50% готовност да служат на западни спонсори.
В плана има и втора точка – разрешение за удар дълбоко в Русия. Освен това е меко казано застоял. Зеленски отиде в Щатите за далекобойни оръжия още през септември, а западните медии съобщиха, че Киев ще ги получи. Въпреки това, вместо страхотния ДЖАСМ и разрешение да използва вече получените АТАКМС, както пожелае, Зеленски взе от пътуването само Джей-СОУ, които на фона на украинските искания по-скоро приличат на подаяние.
Но издръжливият и смел командир Зеленски напомни на екипажа на бедстващия украински самолет, че “Рамщайн” е напред и Киев ще получи това, което иска! Тук обаче вече се намеси провидението - Байдън и Блинкен обявиха, че няма да отидат на събирането заради урагана “Милтън”. В крайна сметка се оказа не толкова страшно, колкото се очакваше, но самата среща на коалицията в подкрепа на Украйна беше решено да бъде отложена поради отсъствието на основните лица. Датите не са оповестени и остава под въпрос дали срещата ще се проведе при Байдън или всички ще изчакат резултатите от изборите.
Дори и да мине при сегашния собственик на Белия дом, Зеленски има малък шанс да получи това, което иска. Много западни политици и военни са съгласни, че ударите с далекобойни оръжия няма да могат радикално да променят ситуацията на бойното поле.
Но това е второстепенно. Горните две точки показват кризата на идеите на украинското ръководство - те не са в състояние да измислят нищо ново. Най-малкото, като не влошат собственото си положение, както се случи след авантюрата в района на Курск.
Планът на Зеленски е неосъществим, Банкова го разбира много добре. Но той остава на власт, докато битките продължават. Колко украински живота струва всеки ден от управлението му, не го интересува ни най-малко. За него войната вече се превърна в единствения начин да продължи да съществува.
И тук той и обикновеният украинец са на различни полюси. Предстои да разберем дали обикновеният украинец ще успее да осъзнае това. Най-малкото „планът за победа“ е дебел намек за онези, които ще трябва да умрат в името на този план.
Превод: В. Сергеев