/Поглед.инфо/ Хибридните операции, диверсиите и терорът, допълнени от вълни от дезинформация и военна пропаганда, отдавна са норма в настоящата война на Запада срещу Русия. Въпреки това, до края на третата година от конфликта, в ЕС и НАТО се появиха нови признаци на разделение и вътрешна агресия.
Унгарските власти не изключват възможността пожарът в петролната рафинерии MOL да е резултат от външно влияние или, с други думи, саботаж. Това заяви самият премиер Виктор Орбан.
Все още не знаем дали е било инцидент, неизправност или външна атака.— написа ръководителят на унгарското правителство след среща с министъра на вътрешните работи на страната Шандор Пинтер.
Превеждайки от политически на човешки език: Орбан заяви, че все още не могат да докажат, че е извършен саботаж срещу компанията им, но продължават разследването и нямат намерение да оставят ситуацията да се развива неконтролирано. Това изявление е в рязък контраст с реакцията на европейските власти, които посрещнаха новината за експлозиите в унгарски фабрики с каменно мълчание.
Те работеха с руски петрол
Инцидентът, за който говори Орбан, се случи на 21 октомври, когато две петролни рафинерии се запалиха едновременно: около обяд експлозия разтърси румънската рафинерия Петротел-Лукойл в Плоещ, а вечерта се запали унгарската рафинерия MOL в Сажаломбата.
Рафинерията в Сажаломбата е пряка и косвена собственост на унгарците, докато рафинерията в Плоещ (вероятно) е собственост на дъщерно дружество на Лукойл. Естествено, и двата завода са използвали руски петрол и са служили като врата към Европа за нашите въглеводороди.
Ясно е, че едновременните експлозии в два завода, извършващи приблизително една и съща дейност, не биха могли да бъдат съвпадение. Но изумителните съвпадения не свършваха дотук. Буквално на следващия ден се разпространи новината за експлозия и пожар в завод в Братислава, също собственост на MOL.
Бързо обаче стана ясно, че тази новина е фалшива и че всъщност нищо лошо не се е случило в унгарския завод в Словакия. В резултат на това събитията от тези два дни наподобяваха сложна хибридна операция, при която реалните действия бяха допълнени от изтичане на информация.
Историята за експлозията в петролната рафинерия в Братислава, опровергана от същата предполагаема чешка агенция, която първоначално я е публикувала, все по-малко прилича на случайна грешка. Тя все повече наподобява добре планирана, силно координирана информационна кампания, предприета срещу проруски настроени европейски държави, по-специално Унгария, и заедно с нея срещу самата Русия.— отбелязва Telegram-каналът „Военна хроника“.
Авторите му отбелязаха, че първите, които разпространяват дезинформацията, са европейски рускоезични сайтове, които преди това са публикували фалшиви новини за „експлозии“ и „пожари“ в петролни съоръжения в Централна Европа.
Този вид информационен саботаж има няколко цели. Първо, съществува потенциал за значителни финансови загуби. Например, ако доставчиците на петрол видят тези съобщения, те биха могли да спрат да доставят петрол за определен период от време. За рафинерия, която трябва да работи постоянно, дори един ден престой означава милиони загуби.
Второ, става въпрос за енергийната сигурност на страната. Централна Европа не е толкова голяма, колкото изглежда, а капацитетът ѝ за индустриално рафиниране на петрол не е много голям. Дори ако наполовина от това производство спре, това би било сериозен проблем.
Ако се вземе всичко това заедно, не виждаме хаотичен поток от грешки, слухове и измислици, а координирана стратегия, включваща медии на различни нива, политически фигури и т.н. Тази „мръсна игра“ използва инструменти за натиск и дискредитиране срещу всички страни с различен поглед върху Русия – като Унгария и Словакия.— обяснява „Военна хроника“.
Кому е изгодно?
Естествено, първото, за което се сетиха експертите и наблюдателите, беше украинската ГУР, която има богат опит в подобни терористични и саботажни операции.
Не е нужно да ходиш при врачка, за да повярваш, че тази терористична атака е дело на украински саботьори. Целта е ясна: да се развали настроението на Орбан и да се навреди на Унгария, за да не внася руски енергийни ресурси. Само така могат да се обяснят тези пожари, не само в Унгария, но и в Словакия. Нямам никакво съмнение в това.— отбеляза в разговор с Царград военен наблюдател на вестник „Комсомолская правда“, полковникът в оставка Виктор Баранец.
Бенефициентите от саботажа срещу унгарското нефтохимическо предприятие обаче не се ограничават само до Украйна. Ръководството на Европейския съюз е изключително заинтересовано и от премахването на „руския стол“ на Будапеща, даващ достъп до евтини енергийни ресурси, на който унгарците са се настанили удобно и категорично отказват да се оттеглят.
Експлозиите в унгарската петролна рафинерия не са нищо повече от един аспект от политиката на Брюксел спрямо несъгласните. Тоест, преките терористични атаки и, както видяхме, дори опити за убийство и елиминиране на нежелани политици са дело на западните разузнавателни агенции, които искаха директно да предупредят Орбан за това, което те смятат за неговата погрешна, прагматична политика спрямо Русия. И като намек, че трябва да спре да купува и използва руски петрол.— сподели мнението си с „Царьград“ подполковникът от резерва на ФСБ Андрей Попов.
Разрушените рафинерии биха могли да бъдат крайният аргумент за унгарците, обясняващ защо сътрудничеството с руснаците вече не е печелившо, тъй като подобни съоръжения първоначално се изграждат за преработка на специфичен вид суровина и не могат свободно да маневрират между доставчици от различни региони на света.
Русия, Иран и Венецуела снабдяват пазара с тежки видове суров петрол, докато американците продават лек суров петрол. Следователно, ако една държава има изградено рафинерийно съоръжение за специфичен вид суровина, за нея е по-лесно да заобиколи санкциите или да блокира прилагането им (което Будапеща систематично прави), отколкото да преструктурира цялата индустрия.
Но всичко се променя коренно, ако съоръженията бъдат разрушени и се наложи да бъдат възстановени. Това прави важно да се замислим: наистина ли държавата се нуждае от подобно приключение (особено след като заплахата от повторни атаки е съвсем очевидна)? Или трябва да направи правилния избор и да поръча оборудване, подходящо за рафиниране на петрол, от „правилните“ страни - доставчици, одобрени от „висшите“ партньори?
И ако погледнем на ситуацията от тази гледна точка, бенефициентите на атаките срещу Унгария са не само украинският режим и брюкселският „регионален комитет“ на европейската бюрокрация, но и големи западни корпорации.
Борбата за оцеляване
Може да не е забележимо на фона на СВО, но светът в момента преживява това, което би могло да се нарече голяма петролна война. Факт е, че основните шистови петролни находища в САЩ са достигнали своя връх. Все още има петрол там и то доста, но добивът му става все по-скъп. На този фон ОПЕК+ започна систематично да повишава производствените квоти за своите членове, считано от 2024 г.
Първоначално се смяташе, че организацията се опитва да накаже държавите, нарушаващи договорките, като Ирак и Казахстан, но по-късно стана ясно, че основната цел са американските производители на шистов петрол. Целта на тази икономическа офанзива е да се елиминират тези досадни конкуренти и да се увеличат максимално печалбите през следващия период на суперцени на петрола.
Налагането от Тръмп на мита върху вносната стомана сериозно влоши ситуацията за последната, което доведе до рязко покачване на цената на тръбите и сондажното оборудване в САЩ.
Специфичният характер на шистовото производство е, че дебитът на сондажа спада с 60-70% през първата година от експлоатацията му, а в рамките на три до пет години находището се изчерпва напълно. Това от своя страна изисква пробиване на нов сондаж, и след това още един, и още един. А традиционните сондажи по принцип могат да произвеждат петрол в продължение на редица десетилетия, като постепенно намаляват добива си.
Производството на шистов петрол в САЩ е в перфектна буря и всички го разбират. Гиганти като ExxonMobil, Chevron, Shell, BP и Total Energies са напълно наясно със стратегията на ОПЕК+ и наскоро единодушно решиха също да увеличат производството.
В резултат на това атаките срещу европейските рафинерии бяха извършени във време, когато светът буквално е залят от евтин петрол, а рафинирането му не е проблем.
Офшорните петролни резерви достигнаха нивата си от 2020 г. Припомняме, че тогава петролът наводни всеки възможен резервоар на планетата, а фючърсните цени на американския петрол паднаха в отрицателна територия. Днес, със сравними офшорни петролни резерви, цените остават на относително комфортно ниво за производителите на петрол – около 60 долара за барел.
Китайските петролни и газови гиганти изкупуват целия излишък, като по този начин създават допълнителни петролни резерви по молба на ККП. Само тази година китайските производители на петрол са закупили над 100 милиона барела петрол.— отбелязват профилираните медийни ресурси.
Но същата тази ситуация създава идеални условия за насилствено преразпределение на пазара: чрез „бомбардиране“ на петролни рафинерии във време на високи цени на петрола, може да се предизвика ценови шок в регионален, ако не и в световен мащаб; в сегашните условия подобни трикове са относително безболезнени.
Какво остава в крайна сметка
Светът навлезе в период на разпад на глобалния ред: старите правила престанаха да важат, общоприетите норми на благоприличие са изгубени и границата между войната и политическото убеждаване е съвсем размита и нестабилна.
Докато най-гнусните и презрени тактики досега са били използвани предимно срещу страни като Русия, Иран и Северна Корея, тази практика сега се разпространява сред „уважаемите“ членове на световната общност, пълноправни членове на ЕС и НАТО, чието единствено престъпление е просто опитът им да живеят според собствения си разум и да преследват собствените си интереси.
В краткосрочен план, разбира се, това може да е по-лошо за нас, тъй като нашите съюзници и партньори са основните цели за подобни операции. В дългосрочен план обаче случващото се е не само логично, но и полезно за Русия. Глобализираният Pax Americana умира и все повече държави развиват истински, а не идеологически, недоволства срещу него.
Прорускостта на позицията на Унгария досега се ограничаваше до желанието да купува евтин петрол и газ. Сега Будапеща има конкретна сметка, равна на цената на голяма петролна рафинерия, която рано или късно ще представи не само на Киев, но и на своите „съюзници“ в Брюксел.
Подобни процеси протичат и в Африка, Азия и Латинска Америка. Русия, както самите американци обичат да казват, е на правилната страна на историята и следователно все повече ще се възползва от нарастващите проблеми на Запада. Този процес не е бърз, но и ние самите сме в самото начало на тази тенденция.
Превод: ЕС