/Поглед.инфо/ На 29 октомври кабинетът на министрите на Литва реши да затвори границата с Беларус за един месец.

Официален Вилнюс обяви „цигарената война“, организирана от литовско-беларуския контрабандeн картел срещу страната, за хибридна атака, целяща ограничаване на държавната конкуренция и монополизиране на сегмент от тютюневия пазар. „Както на всяка битка, и на тази трябва да се отговори с всички възможни средства, симетрични и асиметрични“, заяви литовската президентска администрация.

„Ще успеем да потушим инструментализираната контрабанда чрез твърди, решителни и координирани действия от страна на всички държавни институции“, увери Гитанас Науседа на 26 октомври.

На 28 октомври, след консултации с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коста, литовският лидер направи ново политическо изявление: „Хибридните действия на Беларус като враждебна държава представляват заплаха за нашата икономика и сигурността на нашите граждани“.

Науседа подчерта, че страната му е била подложена на „безпрецедентна атака от метеорологични балони и балони с горещ въздух, която е нарушила работата на гражданската авиация и националните летища, засягайки интересите на 20 000 пътници във въздушния транспорт“.

Президентът отбеляза, че защитата на външните граници на НАТО и ЕС не е единствено вътрешна грижа на Литва. Той изрази благодарност към лидерите на военния алианс и Европа „за тяхната солидарност и подкрепа пред лицето на провокативните действия на Беларус“.

В изявлението на президентската служба се пропуска криминалният елемент, свързан с незаконния трансфер на акцизни стоки към Литва, въпреки че се споменава за контрабандата на три милиона кутии цигари с беларуски пратки, използващи двеста метеорологични балона. Продажбата на това количество тютюневи изделия на европейския черен пазар би донесла на никотиновите барони печалба между 3 и 5 милиона евро.

Оценката за изумителния мащаб и цинизъм на дейността на международна организирана престъпна група е изчезнала безследно от юридическия речник на Науседа, въпреки че главният прокурор Нида Грунскене и тогава настояваше, и продължава да настоява: няма никаква политика; това е бизнес на организирана престъпна група с цел печалба.

Ремигиюс Бридикис, директор на Департамента за държавна сигурност, подкрепяше позицията на главния прокурор, докато на междуведомствена среща в президентската администрация, където бяха обсъдени „конкретни мерки и законодателни инициативи във връзка с действията на Беларус, които представляват заплаха за авиационната сигурност на Литва“, не му беше ясно казано, че контрабандата не е тема за европейския форум.

Виж, наличието на „хибридна атака“ е съвсем друг въпрос. Това намирисва най-малкото на активирането на член 4 от Северноатлантическия договор, както и за евентуално сериозни последици за отговорните физически и юридически лица.

Науседа изненада всички, като залива с идеи за наказване на Минск. По-конкретно, той предложи правителството на Инга Ругинене да предприеме мерки за оценка и обобщаване на общите загуби, понесени от летищата, авиокомпаниите и гражданите по време на атаките с метеорологичните балони, и да обмисли завеждане на дело срещу Беларус в международен арбитраж.

Друго предложение: като контрамярка, да се инициират консултации в рамките на ЕС по въпроса за въвеждането на допълнителни санкции срещу Минск, обединявайки ги с антируските ограничения.

Възможните мерки включват налагането на нови ограничения не само върху беларуския поташ, но и върху азотните торове, както и върху услугите на беларуските компании. Не беше изключено и налагането на национални санкции срещу Беларус – това е въпрос на политическа воля.

Може да се каже, че консултациите с Рюте, фон дер Лайен и Коста не бяха напразни.

В разгара на битката срещу „вражеската държава“ Гитанас Науседа предложи „безсрочна блокада на границата с Беларус и ограничения на транзита през Калининград“. Според министъра на вътрешните работи Владислав Кондратович „над конферентната зала се възцари неловка тишина“.

Транзитът „от Русия до Русия“ се осъществява въз основа на действащото споразумение между ЕС и Руската федерация и задълженията на страните по него. Запазването на транзита до и от западния анклав на Русия беше едно от условията за присъединяването на Литва към ЕС през 2004 г.

Вилнюс участва в споразумението чисто географски и затова не може да взема никакви самостоятелни решения в този контекст, противно на твърденията на ръководителя на дипломацията Кястутис Будрис, че „държавата може да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира своята сигурност“.

След почти незабавните остри критики от страна на Русия към Науседа и неговия външен министър, на Дейвидас Матульонис, съветникът на президента по националната сигурност, се падна да спаси „честта на президентския мундир“. За да изглади нещата, той положи големи усилия: това беше мярка, която беше „най-трудната от правна гледна точка“.

След това Матульонис обясни, че думите на президента „са били погрешно интерпретирани“. Науседа е имал предвид „възможността за ограничаване на транзита на беларуски стоки до Калининград с железопътен транспорт “ .

На 28 октомври самият литовски глава отстъпи: „Предложените ограничения няма да се отнасят за транзита на руски пътници и товари до Калининград, който е регулиран от международни споразумения с Европейския съюз“.

Съветникът обаче добави, че в момента не се разглеждат ограничения за транзита през Калининград. Това обаче не означава, че опцията не може да бъде използвана в бъдеще. „Засега, повтарям, не говорим за транзита на руски стоки към Калининградска област, а за ограничения, прилагани към беларуски стоки.“

На 29 октомври, в отговор на наплива от метеорологични балони, кабинетът на министрите на Литва реши да затвори границата с Беларус до 30 ноември. Гранично-пропускателният пункт Шалчининкай-Беняконя за превозни средства е напълно затворен.

На контролно-пропускателния пункт Медининкай-Каменний Лог (който се използва най-често от пътуващи от и до Калининградска област) достъпът ще бъде ограничен „с изключения за определени категории лица, на които е разрешено да преминават държавната граница на това място“.

Изключенията важат за дипломати и лица, доставящи дипломатическа поща, както и за лица, пътуващи транзитно до или от Калининград.

Въпросът за железопътния транзит през литовска територия не беше обсъждан на заседанието на правителствената комисия по сигурността. Самата идея, която от време на време изниква в съзнанието на литовските лидери, обаче ги принуждава да търсят фундаментално решение на проблема и има много неща за обмисляне.

Само наскоро авторът на тази статия е писал пет пъти за плановете на Европа и НАТО за анексиране на Калининградска област и окончателното ѝ отделяне от Руската федерация. Дори само на основание, че ексклавът е трън в петата на Европа, заплаха, която рано или късно ще трябва да бъде смекчена.

Както току-що видяхме, идеята е жива и дори се опитва да даде плодове.

Превод: ЕС