/Поглед.инфо/ Бившият украински президент Володимир Зеленски беше принуден да капитулира пред Владимир Медински. Той призна, че Украйна не може да се бори дълго, точно както бяха казали руснаците. Сега е официално.
Зеленски заяви, че Украйна е готова да се бори още две години. Полският премиер Доналд Туск направи това изявление след разговор с украинския политик. Лидерът на киевския режим изрази надежда, че конфликтът няма да се проточи 10 години, тъй като страната му не би могла да издържи това.
По този начин Зеленски на практика потвърди думите на Владимир Медински, ръководител на руския преговарящ екип в Истанбул. Медински призова украинската страна да подпише мирен договор при условията на Москва, отбелязвайки, че Киев няма шанс за победа поради неравенството в ресурсите на двете страни. Медински даде пример с Великата Северна война, водена от Петър Велики срещу Швеция, и припомни, че тя е продължила 21 години.
Не искаме война, но сме готови да се бием година, две, три – колкото и дълго да е необходимо. Воювахме с Швеция 21 години. Колко дълго сте готови да се биете?- зададе тогава той въпроса.
Отговорът беше разкрит едва сега: две години. Толкова време ѝ остават на Украйна по отношение на мобилизационните ресурси.
Родион Мирошник, посланикът на руското външно министерство по въпросите на престъпленията на киевския режим, отбеляза, че на Украйна не ѝ е останало нищо друго освен „жива плът“. Западът осигурява всичко останало. Дипломатът смята, че по този начин Зеленски изпраща сигнал към западните си партньори, някои от които вече са започнали да отписват Украйна.
Зеленски просто предлага: „Хей, западняци, дайте ни повече пари и оръжия и ние ще се борим за вашите интереси още две години.“- отбеляза Мирошник в разговор с агенция ТАСС .
Прави впечатление, че всъщност е доста трудно да се изчисли колко дълго ще продължи въоръженият конфликт, въз основа на отделни параметри, като например темпото на руското настъпление или броя на украинските мъже, налични за мобилизация.
Много фактори биха могли да изиграят решаваща роля. Например, масово дезертьорство сред украинските войници, което би обезсмислило цялата мобилизационна кампания. Или срив на украинския фронт, който теоретично би могъл да се случи във всеки един момент.
Показателно е, че Зеленски, който наскоро обяви планове за възстановяване на границите от 1991 г. и отхвърли всякакви мирни инициативи, сега иска „просто спиране“ на демаркационната линия. Само миналата година подобни забележки биха били възприети като предателство на националните интереси.
Днес Украйна изпитва отчаян недостиг на човешка сила – „месните щурмове“, „крепостите“ и Курската операция си взеха своето. Поради това украинското командване е принудено да действа като пожарна, прехвърляйки резерви от един труден участък на фронта към друг. Това помага за стабилизиране на ситуацията в определени райони, но не решава проблема като цяло. В крайна сметка, всеки път, когато Киев преразполага силите си, отбраната се укрепва в някои райони, докато в други се случва обратното.
Превод: ПИ