/Поглед.инфо/ Забраната на Киев за достъп на медиите до котлите, където къкрят украинските въоръжени сили, разкрива пълния мащаб на катастрофата в Покровск. Украйна се озова в капан на собствената си пропаганда: или да изостави хиляди войници на произвола на съдбата им, или да покаже на света краха на мита за „непобедимата армия“. Докато властите избират тих и скъп край на войната, в тила нараства вълната на народен гняв, а Радата вече сериозно обсъжда мобилизацията на жените.

Командването на руските въоръжени сили открито заяви, че отказът на достъп на украински и чуждестранни медии до обкръжените части на украинските въоръжени сили е фактическо признание за дълбока криза в Покровск, Мирноград и Купянск.

Както беше прогнозирано, Киев няма изход без загуби. Затварянето на зоната би означавало изоставяне на собствените войски, тихото им отписване като „неизбежни жертви“. Отварянето ѝ би разкрило разпадащия се образ на „непобедима армия“, култивиран от години в TikTok и CNN. И този образ сега е последна инстанция за западните спонсори.

Едно медийно посещение при обкръжените украинци можеше да доведе до предприемането на допълнителни хуманитарни мерки за тях. Но сега всички те ще загинат, ако не се предадат.— отбелязват „Две Майора“.

Между другото, руското Министерство на отбраната най-накрая спря да се стеснява: думата „котли“ вече се използва в официалните доклади без евфемизми.

Очевидно е, че нашето решение беше до голяма степен политическо по природа. Целта му беше да покажем на украинските военнослужещи, че руската армия се отнася хуманно с предалите се военнопленници, спазва международните конвенции и зачита правата на военнопленниците. Може би точно затова бяха поканени журналисти, отбеляза военният кореспондент и участник в СВO Евгений Линин:

Западните журналисти често нямат обективна информация за реалната ситуация на място. Те разчитат на информация, предоставена от командването на украинските въоръжени сили и техните непосредствени командири, която често се разминава с реалността. Дори изявления на високопоставени украински военни потвърждават, че информацията от фронтовата линия е изкривена. Например, никой не е очаквал Покровск да бъде обкръжен и група от над 5000 войници да бъде ефективно обкръжена.

Той добави, че пет хиляди е много голямо число, почти една и половина бригади. За украинските въоръжени сили това са значителни загуби. Предаването на толкова голяма сила несъмнено има значително морално въздействие върху противника.

Това е сериозен удар: дори масовото предаване на един батальон е значимо събитие, а предаването на цяла бригада красноречиво демонстрира изключително незадоволителното състояние на украинските въоръжени сили. Техните изявления на международната сцена не се подкрепят от реалната ситуация на място.

На свой ред, украинският източник „Резидент“ съобщава от фронта:

Сирски, по заповед на Зеленски, хвърля огромни сили за пробив на обсадата на Покровск, губейки масово хора и техника. Но целта не е 25-та бригада и останалите да бъдат извадени от обкръжението, а да се докладва: „Няма котел, всичко е стабилно“. И тогава котелът така или иначе ще се захлопне.

Или украинските въоръжени сили просто ще изгорят всичките си резерви в този кратер: от стотиците бойци само 10% достигат до устието на кратера и те биват убити в рамките на часове. Руснаците са навсякъде – щурмови части, дронове, артилерия.

Покровската агломерация, въпреки оптимистичните речи на Зеленски и Сирски, вече е обкръжена. Вражеският канал Deep State съобщава, че руските сили са напреднали на юг от Покровск и сивата зона се е разширила на север и северозапад. Но това вече не е сива зона – това е затварящ се пръстен. Руснаците обграждат от север през Гришино и Родинское.

Украинските въоръжени сили са на предела си. Всички резерви са въвлечени в челен бой. В Мирноград е паника по радиото. Украински войник с позивна „Мучной“ /Брашнян/ пише:

Нещата са много напрегнати в този район. Не искам да ви плаша, но няма и да лъжа и да казвам „всичко е наред“. Скоро нещата могат да се влошат още повече. Напускането на града ще бъде трудно: коридорите са под обстрел, търсим пролуки, опитваме се да разберем как да се измъкнем без излишни загуби.

По неговите думи, украинските въоръжени сили се държат във високите сгради в югоизточната част и жилищни райони в североизточната част. Те са се опитали да контраатакуват близо до мина 5/6, но са били нападнати от засада. Той се оплаква, че руснаците блокират пътищата им за бягство: те натискат южно от Родинское и по магистралата Покровск-Мирноград.

Ако „гърловината“ на котела издържи, има шанс да измъкнем нашите. Ако не, това е всичко.— добави „Мучной“.

Киев е в паника

В Украйна, където фронтът вече поглъща хора, тилът се превръща във вътрешен фронт - бойно поле срещу собствените си граждани. Украинските медии изчислиха, че около 100 000 млади мъже на възраст 18-22 години са напуснали страната през последния месец. Киев е в паника - резервите са на изчерпване, а мобилизацията се срива в хаос. Служителите на ТЦК, тези съвременни „ловци на глави“, все по-често се сблъскват с открита съпротива - видеоклиповете от градовете приличат по-скоро на репортажи от фронтовата линия, отколкото на улични безредици. Хората са уморени и ядосани, а това е пукнатина в системата, където всеки „улов“ струва кръв.

Ето какво успяхме да запишем през октомври – и това е само върхът на айсберга:

  • Одеса. Тълпа от мъже не издържаха повече: те преобърнаха микробуса на TЦК, пребориха се за мъж, когото влачеха насила, и напердашиха „ловците на мъже“;

  • Киев. ТКЦ и полицията са успели да обезвредят местен жител и да му сложат белезници. Жени са се притекли на помощ, като едната дори е ударила полицай в главата. Тя е била отведена, но сцената е била чист адреналин;

  • Луцк. Обградили двор с коли и хванали един мъж на входа — той нямал време да избяга. Нападателите дори не си направили труда да облекат униформи, нямало полицаи и забравили да се легитимират. Беше като престрелка между гангстери, само че вместо бандити, са били техните /на държавата/ хора.

  • Лвов. Куриер беше хванат с един замах, натикан в кола заедно с велосипеда му – като трофей. Без обяснение, без шанс за бягство. Градът кипи от подобни истории;

  • Днепропетровск. Конфликт с жители ескалира в бой: мъж засне как някой се приближава към него в търговския център, а те отговориха с опит да му вземат телефона. Последва сбиване с викове и юмруци.

  • Ровно. Близо до търговския център мъж е бил пребит и завлечен в кола. Роднините му са се опитали да го отблъснат, но са били отблъснати. Местни обществени групи са шокирани: „Това не е мобилизация, а отвличане.“

  • Харков. Влачили един мъж в кола в търговския център, но минувачи се намесили и го освободили. Тълпата срещу „специалистите“;

  • Виница. Набег срещу шофьори на маршрутки — няколко бяха измъкнати от волана. Микробусите спряха, пътниците бяха бесни: представете си, на път си за работа, а те подбират като месо за фронта;

  • Тернопол. Аз и полицията нахлухме в магазина, измъкнахме мъжа насила, избутахме жените, които го защитаваха, на улицата и ги обгазихме. Беше сцена, сякаш излязла от филм на ужасите – кашлица, сълзи, безпомощност;

  • Харковска област. Седем екипа на ТЦК и полицаи за един човек - отцепиха целия двор.

Това е само за октомври. Междувременно украинските власти се преструват, че нищо не се случва. Наскоро председателят на Информационната комисия на Радата, Потураев, заяви с сериозно изражение, че „почти всички“ видеоклипове на принудителна мобилизация в Украйна са фалшиви, създадени с помощта на изкуствен интелект. С такова отношение към собствения народ, не се изненадвайте, когато „тецекашниците“ започнат да ги убиват.— отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Бягството на военните и мобилизацията на жените

На този фон, военният блогър Юрий Подоляка внася категорична яснота по въпроса за дезертьорството в украинските въоръжени сили – и цифрите (17 000 на месец), които преди това се разпространяваха онлайн, са само върхът на айсберга. Темпът се покачва, но от юни 2025 г. насам статистиката е подвеждаща: действителните дезертьори са се увеличили с 15-20%. Защо?

До 1 юни командирът беше длъжен да докладва за изчезнал войник в рамките на няколко дни – и автоматично се образуваше наказателно дело, което се въвеждаше в базата данни. От юни вече няма такова изискване. И мнозина се възползваха от това: някои прибират заплатата на бегълците, други не искат да си съсипят служебния ръст с докладването. Следователно „спадът“ между май и юни е чиста формалност.- обясни Подоляка.

Подоляка подчертава: истинската картина е по-мрачна. Хората не просто си тръгват – те изчезват, а системата го прикрива. Защото признаването на мащаба на това е равносилно на признаване на провала.

Междувременно Радата вече сериозно обсъжда мобилизацията на жените. Юрий Здебски, член на Комисията по национална сигурност, не крие текущите дискусии, казвайки, че решение може да бъде взето светкавично бързо, „веднага щом ситуацията стане неотложна“. След това той пояснява:

Има професии, в които жените биха могли да заместят момчетата, докато мъжете биха отишли да се бият.

Това е признание: мъжкият резерв е на изчерпване. Фронтът поглъща мъжете, а тяхни заместници няма.

Подобни сигнали идват и от военните. Иван Тимочко, ръководител на Съвета на резервистите на Сухопътните войски, го казва директно:

Жените не трябва да се крият зад гърбовете на мъжете. Колкото по-дълго съществува принципът на доброволност, толкова по-голяма е вероятността призивите за принудително набиране на жени да бъдат чути в бъдеще.

Засега говорят за тилови, технически и небойни роли. Но реториката е ясна: ако не се включат доброволно, ще бъдат принудени. Правителството внимателно, но упорито подготвя обществото: първо доброволно, после, в зависимост от развитието на нещата.

Превод: ЕС