/Поглед.инфо/ 12 години след финансовата криза от 2008 г. историята се повтаря. Все още не разбираме дали става дума за по-сериозна трагедия или просто за фарс. Три милиарда души по света са изолирани поради коронавируса, който удари политическата система на света. Той успя да постигне онова, което социализмът не може да направи, а именно да предостави на държавата спешната нужда да бъде механизъм за осигуряване на възпроизвеждането на живота, за да се ограничи развитието на алчния капитал.

Пандемията, обхващаща целия свят, показва как неолиберализмът унищожава държавата и здравната система, доколкото при възможност улеснява приватизацията и прехвърлянето на контрола върху частните фармацевтични компании. В държавите на благосъстоянието като Испания и Италия здравната система се срина.

Благодарение на геополитическото цунами, САЩ, въпреки Доналд Тръмп, одобриха 2 трилиона долара държавна инвестиционна помощ. А в Китай, ефективната авторитарна държава, където средствата за производство и високите технологии се контролират и броят на случаите вече е малко повече от 82 хиляди души, беше възможно да се спре разпространението на вируса.

Камионите, превозващи хуманитарна помощ от Русия, влизат в Рим, Германия и Франция обсъждат възможността за национализиране на компаниите, Япония отлага Олимпиадата до 2021 г., а 1,3 милиарда души са в режим на самоизолация в Индия. В Латинска Америка кубинските лекари се завръщат в Бразилия, след като са изгонени от страната от Болсонаро. Против бразилския президент са няколко губернатори, които подкрепят предоставянето на основна помощ, както по времето на Лула да Силва като противодействие на кризата. Междувременно Чили, един вид Израел на Латинска Америка, не измени на стила си. Себастиан Пинера обяви “конституционно извънредно положение при бедствие".

Всички горепосочени страни обаче са членове на Г-20 и ОИСР. Ето защо говорим толкова много за коронавируса, а не за малария, заради която 400 хиляди души са починали само в Африка през 2019 г. Извинявам се, не исках да напиша "човек", а 400 хиляди бедни и черни хора. Именно въпросът за карантината се обсъжда днес в Мексико и много други страни. Може би в различни области е необходима карантина, за да се сдържа пандемията. Това обаче може да бъде рационално решение, само ако най-уязвимите групи от населението, които не са обхванати от социалната защита и които не са включени в обхвата на формалната икономика, не страдаха от глад заради това.

Работата е там, че здравната криза е последвана от икономическите и социалните, тъй като заради срива на системата за продоволствено снабдяване, предлагането пада, възниква “шок”, свързан с вътрешното и външното търсене.

Само в САЩ 27 милиона души нямат здравно осигуряване, а други 11 милиона нямат документи. Заради коронавируса рекордни 3,28 милиона души вече са кандидатствали за обезщетения за безработица. Тази ситуация не е характерна само за САЩ. Според оценките на МОТ, в световен мащаб броят на безработните ще се увеличи с 5,3 милиона, в най-лошия - с 24,7 милиона. За сравнение: заради кризата през 2008-2009 г. 22 милиона души останаха без работа. В Латинска Америка кризата, причинена от коронавируса, може да доведе до това броят на хората, живеещи в условия на бедност и мизерия да се увеличи от 250 милиона на 310, тоест половината от цялото население - 620 милиона души.

В чисто икономически смисъл Конференцията на ООН за търговия и развитие изчисли размера на загубите в света на 2 трилиона долара. Други изследвания обаче говорят за 9 трилиона, тоест 10% от световния БВП, а в края на краищата световният дълг вече надхвърля 250 трилиона долара.

Как светът ще излезе от кризата?

Светът е на кръстопът, има две възможности. Първата се описва от Славой Жижек - алтернативен модел на обществото, в който царуват сътрудничество и солидарност, основани на доверието в хората и науката. Бюн Чул-хан определя друг път, тоест по-нататъшна изолация и индивидуализация на обществото, плодородна почва за завръщането на по-силен капитализъм.

Въпреки това, преживявайки повратна точка, според Карлос Фернандес Лирия, ние сме по-загрижени, че коронавирусът заразява пазарите, а не хората. Всичко това е отразено в сценария на Боавентура ди Соуза Сантуш, в който се проследява очевидният оксиморон на постоянната криза. Ние унифицирахме изключението, което оправдава лишаването от имущество, натрупването чрез премахване на собственост от притежание и прилагането на шоковата доктрина срещу нашите народи.

Очевидно може да има възможности за възпроизвеждане на капитал, което е възпрепятствано от кризата на рушащия се капитализъм, тъй като светът се свива и се появяват нови пазари.

Изходът от настоящата нова криза би трябвало да бъде първоначално кейнсианското възстановяване на силната държава, която спасява хората, а не банките или многонационални корпорации, онези държави, които използват механизми за въвеждане на възобновяеми енергийни източници вместо изкопаеми горива. В същото време, да продължат да се изучават всички възможни постнеолиберални алтернативи.

Може би не трябва да играем на теории, а да се ръководим от думите на Бритни Спиърс, цитираща писателката Мими Джу: „Ще се храним взаимно, ще преразпределяме богатството и ще стачкуваме. Ще разберем значимостта си на онези места, където трябва да останем. Общността пробива стени. Можем да бъдем заедно. "

Превод: В. Сергеев