/Поглед.инфо/ 2019 година бе белязана от вълна от народно недоволство в Южна Америка, пише The Economist: в някои страни тя доведе до мирни промени и демократична промяна на властта, в някои - до масови протести и оставки на правителствата. Според изданието обаче подобна проява на народна сила едва ли ще доведе до подобряване на благосъстоянието на населението, тъй като новите лидери нямат разбиране за проблемите, които са от значение за страните, а също и опит.

През 2019 г. светът обикновено си спомняше Южна Америка по отрицателни причини, пише The Economist. Годината започна с встъпването в длъжност на десния популист Жаир Болсонару, който стана президент на Бразилия, и завърши с вълна от протести, които костваха креслото на президента на Боливия Ево Моралес.

Изданието отбелязва, че в страните от Южна Америка, засегнати от протестите и радикалните промени, се случиха съвсем различни икономически и политически обстоятелства: по време на изборите на Болсонару Бразилия се възстановяваше от дълбока рецесия, в Боливия в продължение на много години постоянният растеж продължаваше и броят на бедните намаляваше. Колумбия, където се проведоха протести през ноември и декември, е стабилна страна със стабилна икономика. Що се отнася до Венецуела, където опозиционният лидер Хуан Гуайдо е признат за легитимен президент от повече от 60 държави, икономиката й е в руини.

Въпреки всички разлики, недоволството в страните от Латинска Америка може да се обясни с някои общи черти, отбелязва The Economist. Първата е, че след 2014 г. икономиките в региона се забавят след период на бърз растеж. Поради това милиони местни жители, които наскоро се присъединиха към редиците на „средната класа“, се страхуват да ги напуснат отново. Освен това в региона се случиха серия скандали, които понижиха доверието на гражданите в демокрацията. Изданието цитира инциденти с корупция в Бразилия, Еквадор, Колумбия, както и разследване на четирима бивши президенти в Перу. Според проучване на Latinobarometro през 2018 г. по-малко от една четвърт от латиноамериканците са доволни от работата на демокрацията.

Както отбелязва The Economist, в редица страни, като Бразилия, Мексико и Аржентина, недоволството доведе до мирни демократични промени. В Боливия президентът Моралес бе принуден да напусне страната след обвинения в измами на изборите. В Чили и Еквадор протестите затихнаха, след като правителствата отмениха увеличенията на цените на транспорта и горивата. Освен това президентът на Чили Себастиан Пинейра се съгласи през 2020 г. да проведе референдум по проекта за нова Конституция.

Впрочем, масовото проявление на народната власт е малко вероятно да доведе до по-добро благосъстояние на хората и до по-добра демокрация, смята вестникът: изглежда, че новите лидери не знаят как да контролират корупцията и престъпността, които разяждат техните държави, и освен това на тях често (като например на новия президент на Аржентина) не им стига опит. Боливия все още не е определила дата за нови избори: има съмнения, че те ще бъдат честни. Що се отнася до Венецуела, възниква усещането, че президентът Николас Мадуро е затвърдил позицията си. Трудната политическа ситуация продължава в Перу и Еквадор. Значителна перспектива за напредък се наблюдава само в Чили, една от най-богатите страни в региона.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели