През 2019 г. светът обикновено си спомняше Южна Америка по отрицателни причини, пише The Economist. Годината започна с встъпването в длъжност на десния популист Жаир Болсонару, който стана президент на Бразилия, и завърши с вълна от протести, които костваха креслото на президента на Боливия Ево Моралес.
Изданието отбелязва, че в страните от Южна Америка, засегнати от протестите и радикалните промени, се случиха съвсем различни икономически и политически обстоятелства: по време на изборите на Болсонару Бразилия се възстановяваше от дълбока рецесия, в Боливия в продължение на много години постоянният растеж продължаваше и броят на бедните намаляваше. Колумбия, където се проведоха протести през ноември и декември, е стабилна страна със стабилна икономика. Що се отнася до Венецуела, където опозиционният лидер Хуан Гуайдо е признат за легитимен президент от повече от 60 държави, икономиката й е в руини.
Въпреки всички разлики, недоволството в страните от Латинска Америка може да се обясни с някои общи черти, отбелязва The Economist. Първата е, че след 2014 г. икономиките в региона се забавят след период на бърз растеж. Поради това милиони местни жители, които наскоро се присъединиха към редиците на „средната класа“, се страхуват да ги напуснат отново. Освен това в региона се случиха серия скандали, които понижиха доверието на гражданите в демокрацията. Изданието цитира инциденти с корупция в Бразилия, Еквадор, Колумбия, както и разследване на четирима бивши президенти в Перу. Според проучване на Latinobarometro през 2018 г. по-малко от една четвърт от латиноамериканците са доволни от работата на демокрацията.
Както отбелязва The Economist, в редица страни, като Бразилия, Мексико и Аржентина, недоволството доведе до мирни демократични промени. В Боливия президентът Моралес бе принуден да напусне страната след обвинения в измами на изборите. В Чили и Еквадор протестите затихнаха, след като правителствата отмениха увеличенията на цените на транспорта и горивата. Освен това президентът на Чили Себастиан Пинейра се съгласи през 2020 г. да проведе референдум по проекта за нова Конституция.
Впрочем, масовото проявление на народната власт е малко вероятно да доведе до по-добро благосъстояние на хората и до по-добра демокрация, смята вестникът: изглежда, че новите лидери не знаят как да контролират корупцията и престъпността, които разяждат техните държави, и освен това на тях често (като например на новия президент на Аржентина) не им стига опит. Боливия все още не е определила дата за нови избори: има съмнения, че те ще бъдат честни. Що се отнася до Венецуела, възниква усещането, че президентът Николас Мадуро е затвърдил позицията си. Трудната политическа ситуация продължава в Перу и Еквадор. Значителна перспектива за напредък се наблюдава само в Чили, една от най-богатите страни в региона.
Превод: М.Желязкова