/Поглед.инфо/ Силите на Асад укрепват своите позиции в Сирия, но това може да провокира потенциално по-опасна конфронтация с Израел, предупреждава в статия за The News York Times експертът по Близкия изток Йост Хилтерманн. Според него именно Русия е способна да не допусне преминаването на сирийската война в по-хаотична и смъртоносна фаза. И това дава почва за сътрудничество със САЩ, тъй като на Вашингтон също не е необходим хаос в Близкия изток, се отбелязва в статията.

Правителствените сили на президента настойчиво отвоюват териториите, завладени по-рано от групировките на въоръжената опозиция в Сирия. Това може да сложи край на сирийския конфликт, но може да провокира и нова, потенциално по-опасна конфронтация, предупреждава в статията си за The News York Times директорът на Програмата на Международната кризисна група по Близкия изток Йост Хилтерманн. Според него, ключовата сила, която е способна да не допусне преминаването на сирийската война в „по-хаотична и смъртоносна фаза“ е Русия, която получи контрол над сирийското въздушно пространство и зае мястото на „политически кормчия“ в региона.

„За да разберем колко е опасна обстановката в Сирия е достатъчно да погледнем картата“ - пояснява авторът. На северозапад в провинция Идлиб, където отвъд зоната за деескалация се наблюдава турската армия, ситуацията остава напрегната, но правителствените сили имат твърдото намерение „да изтласкат“ от там турците, джихадистите и прочие въоръжени формирования. На североизток кюрдите са създали нещо като самоуправление и там ръководят опълченците от Отрядите за народна самоотбрана, които са американски съюзници в борбата против терористите – но тази групировка е сирийско отделение на Работническата партия на Кюрдистан, която действа в Турция и затова е в точката на турския прицел. По-нататък на изток през пустинята близо до иракската граница и до сега бродят отделни остатъци от „Ислямска държава“*, които са преследвани от Съединените щати, Отрядите на народната самоотбрана и сирийския режим, а ги поддържат Иран и свързаните с него бойци, се казва в статията.

Но „много по-сериозна опасност“, според автора се надига от юг, по продължение на разделящата Израел и Сирия линия на примирие. Неотдавнашните взаимни нападения на Израел и Иран и неговите съюзници засилиха риска от ескалация, се подчертава в статията.: „През февруари само телефонното обаждане на руския президент Владимир Путин до премиер министъра Бениямин Нетаняху застави Израел да се откаже от по-нататъшни авиационни удари по обектите на сирийското правителство и Иран, започнали след като в израелското въздушно пространство нахлу ирански дрон. А неотдавна Израел се възползва от международното възмущение по повод на химическата атака на сирийския режим и нанесе втора серия удари, в резултат от които на сирийско летище бяха убити 10 ирански и други военнослужещи“. Иран вече обеща да даде отговор на тази атака и най-вероятно ще направи това в удобен за него момент, предупреждава авторът: „Това е игра на принципа “кой ще мигне пръв“ и много лесно и бързо може да излезе извън контрол“.

Ефективната „намеса на Путин“ в хода на февруарските събития показа, че именно Русия «се намира в идеално положение за да предотврати откритата война между Израел и Иран върху димящите развалини на Сирия“, пише експертът. За разлика от САЩ, Москва поддържа „здрави работни отношения“ практически с всички, включително с Тел-Авив, Дамаск и Анкара, а също с “Хизбола“. Нещо повече, Русия е „крайно заинтересована от недопускането на израелско-иранска война в Сирия“, дори само заради запазването на собствените си победи, предполага авторът.

Въпросът се заключава в това, способна ли е и готова ли е Русия да изиграе такава роля на практика? Вероятно най-добрия начин да не се допусне сблъсък между Иран (и „Хизбола“) и Израел се заключава в създаването на оперативен „канал за връзка“ за всички страни направо с Кремъл и с руските военни. „Но на Путин може да му е интересно да предприема такива изпреварващи мерки, защото в момента може да демонстрира своето персонално участие, просто сваляйки слушалката на телефона и разреждайки кризата“ - се отбелязва в статията.

В същото време и Съединените щати все още са в състояние да изиграят важна роля в това да бъде избегната нова ескалация, пише авторът на статията в The News York Times. И въпреки, че не е ясно ще подкрепи ли Вашингтон със своите европейски съюзници посредническите усилия на Русия – но те са задължени да ги подкрепят, за да не се допусне по-нататъшно влошаване на ситуацията, подчертава авторът. „Даже Израел се обръща към Русия за да умири Иран и „Хизбола“ в Сирия или, поне да не им позволи да прехвърлят свои настъпващи войски към Голанските възвишения. Затова САЩ, които се отказаха от активно дипломатическо участие в сирийския конфликт трябва да се съгласят с руските посреднически усилия и даже да им съдействат“.

През последните години ролята на САЩ в Сирия беше свалена до „пречки по пътя на регулирането“ и това само подчертаха априлските авиационни удари, нанесени от американците съвместно с Великобритания и Франция в отговор на „предполагаемата химическа атака на режима на Асад“, се казва в статията. Тези удари не донесоха голям резултат и само времето ще покаже ще съумеят ли „да удържат Дамаск от използване на химическо оръжие“. В същото време това бяха „преднамерено символични удари“ и Вашингтон напълно можеше да ги подкрепи с някакви конкретни изисквания, заплашвайки сирийците с по-мощно нападение, предполага авторът: „Съединените щати, притежаващи съкрушителна военна мощ както и преди са в състояние да окажат решаващо въздействие върху военната обстановка в Сирия, но ще им се наложи да съчетават заплахите за използване на сила с дипломация“.

Отношенията между Русия и САЩ през последно време сериозно се влошиха. Но нито тази, нито другата страна иска ситуацията в Близкия изток още повече да излезе от контрол, защото последствията ще бъдат непредсказуеми. И това създава макар и не твърда, но все пак определена „общност на възгледите“, за сътрудничество, поне на два фронта, се съобщава в статията. Според автора, първия „фронт“ е регулирането на военния конфликт в Сирия.

Едва ли текущата ситуация способства за политическото регулиране с участието на опозицията, тъй като „фортуната се обърна с гръб“ към противниците на Асад, пише The News York Times. Но на Русия й е нужна определена степен на стабилност за да обяви за победата си и да съкрати военното си присъствие. Именно затова Москва „подмени“ загубилия своята актуалност женевски мирен процес под егидата на ООН с преговорите с участието на Иран и Турция в Астана миналата година, пояснява авторът: „Русия реши да съдейства на този процес, тъй като разбра, че Асад, станал по-слаб след продължителната война, няма да може да удържи победа на бойното поле и даже да оцелее без военна помощ отвън, а още повече да управлява страната, която е разрушил“.

Тази „слабост“ на Асад и потребността на Русия от стабилност могат да дадат на Съединените щати и Европа определени “лостове за влияние“, се казва в статията. В ролята на такива лостове могат да се появят финансови средства за стабилизация и възстановяване на Сирия, които Русия и Иран нямат, или САЩ и Европа могат да изиграят ролята на „спойлер“, счита авторът. Безсрочното пребиваване на американските военни в източната част на Сирия, където държат големи участъци от територията и не ги дават под контрола на Дамаск също може да стане мощен лост за въздействие – но това е опасен коз, който запазва възможността от конфронтация на свръх държавите, предупреждава авторът,

Вторият фронт на възможно сътрудничество, според автора е намаляването на напрежението в отношенията между Израел и Иран, които в последно време забележимо се нагорещиха. Тук администрацията на Тръмп също може да поддържи възглавяваните от Русия посреднически усилия. Но за това на Белия дом ще му е необходимо не само активно взаимодействие с Москва, но и съвършено друг подход към другия съюзник на сирийското правителство – Иран, се отбелязва в статията. И ако Съединените щати излязат от ядреното съглашение (а те най-вероятно ще направят това преди 12 май), то това ще стане за Вашингтон начало на пътя към военна конфронтация с Иран, предпазва авторът.

И от друга страна, ако американците започнат да действат с Иран така, както със Северна Корея и сериозно пристъпят към преговори с иранските ръководители, това може да намали напрежението в Близкия изток, „За американската администрация няма да бъде никак просто да мине по този път, тъй като тя е възглавявана от неуравновесен президент. Но поради заплахата от ескалация неговата алтернатива ще бъде много, много по-опасна“ - заключава авторът на статията.

* „Ислямска държава“ (ИД) – организация, призната като терористична по решение на Върховния съд на РФ от 29.12,2014.

Превод: М. Желязкова