/Поглед.инфо/ По време на преговорите с Европейския съюз Реджеп Тайип Ердоган ще поиска по-голяма финансова подкрепа в замяна на решаването на критичната ситуация с бежанците на турско-гръцката граница, посочва The Times. Изданието отбелязва, че много европейски политици обвиняват турския президент в изнудване и използване на мигрантите като лост за натиск, но някои са готови да направят компромиси.

Турският президент Ердоган се отправя към Брюксел за преговори и според предположението на The Times ще поиска стотици милиони евро от Европейския съюз в замяна на спирането на потока от мигранти, които се събират на границите с Гърция. Европейските лидери трябва да спасят споразумението, така че най-малко 4 милиона бежанци да останат в Турция, но те не искат да се поддават на „изнудване“, както дипломатите от ЕС наричат условията на Анкара.

Както разказва изданието, през последните две седмици гръцките гранични служители сдържат притока на над 38 хиляди мигранти, главно от Иран, Пакистан и Афганистан. Много от тях бяха докарани в автобуси, предоставени от турските градски съвети. Ситуацията на границата остава напрегната: през уикенда гръцките власти публикуваха нощна снимка за това как турските войски използват бронетранспортьор, за да разрушат граничната стена в околностите на село Кастанее, на 300 мили (483 км) североизточно от Атина. Друго видео показва, че турците са подпомагани от стотици мигранти, които дърпат въжетата и веригите, прикрепени към конвейера. В същото време турските войници стрелят по посока на Гърция с халосни патрони, хвърлят шумови гранати и използват сълзотворен газ. В граничната зона започнаха пожари, които се прибавиха към разяждащия дим, след като се опитаха да счупят оградата.

Отбелязва се, че Ердоган заплаши, че ще „отвори вратите“ за стотици хиляди бежанци, ако Европа не се съгласи с условията му. Според него ЕС не спази условията на споразумението от 2016 г., когато Турция обеща да засили граничния контрол в замяна на 6 милиарда евро финансова помощ. Също така не беше изпълнен проекта за безвизов режим, за който турското правителство трябваше да реформира закона за тероризма и да включи биометрични данни (снимки и пръстови отпечатъци) в паспортите си.

Европейският съюз от своя страна обвинява Турция, че е провокирала криза и използва мигрантите като лост за натиск в преговорите. Комисарят по бюджета на ЕС Йоханес Хан заяви в интервю за Der Standatd, че Ердоган използва граничните сблъсъци, за да отклони вниманието от проблемите вътре в страната: нестабилността на валутата и загубените общински избори в Истанбул и Анкара.

Въпреки това, според британския вестник, страните могат да намерят възможност да постигнат компромис. Канцлерът на Германия Ангела Меркел и министърът на външните работи на Холандия Стеф Блок обявиха, че са готови да подкрепят исканията на Турция за създаване на хуманитарна „безопасна зона“ около сирийския Идлиб. Хан също каза в интервю, че ЕС може да изпрати допълнителни 500 милиона евро за подпомагане на Анкара, но намекна, че ако Ердоган е непреклонен, парите ще отидат в Ливан или Йордания.

Що се отнася до Гърция, миналото лято на власт дойде нов премиер Кириакос Мицотакис, който за разлика от своя либерален предшественик е по-малко готов да направи компромиси с неевропейската миграция. Миналата седмица правителството му обяви, че ще преустанови приемането на нови молби за убежище за един месец, а през уикенда Мицотакис обяви сделката с турците за бежанците за "мъртва". В интервю за CNN той нарече ситуацията „умишлен опит от страна на Турция да използва бежанците и мигрантите като политически пешки, преследвайки собствените си интереси“.

Проучване, публикувано вчера в ежедневния атински вестник Proto Thema, показа, че 90% от гърците подкрепят начина, по който администрацията на Мицотакис се справя с кризата, докато 80% предлагат да се засилят мерките срещу Турция. Критиците на правителството предупреждават, че такава твърда позиция е прикритие на десните, които през нощта започнаха да патрулират границите с оръжие. Бившият министър на отбраната Евангелос Апостолакис смята, че „намесата на местното население“ може да бъде опасна, тъй като „не са били обучени и не са запознати с правилата за използване на оръжие“. "Този въпрос предизвиква сериозно безпокойство, тъй като цивилните не трябва да играят ролята на местни шерифи", цитира той.

Превод: М.Желязкова

Източник: The Times

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели