/Поглед.инфо/ Сегашният украински случай и историята на руската намеса в президентските избори през 2016 г. в САЩ са част от едно цяло, казва наблюдателят на USA Today Дейвид Роткопф. Според него в бъдеще тези събития ще бъдат запомнени като „историята на хитрия и безпринципен руски лидер“, който се възползва от необузданите амбиции на американския президент.

Украйна, Сирия, Тръмп, Русия: през 2019 г. все още се занимаваме с бомбата на хаоса на Путин от 2016 г.“, казва в статията си за USA Today генералният директор на Rothkopf Group Дейвид Роткопф.

В нажежената атмосфера на днешния Вашингтон отделна история за една нощ лесно се превръща в десетки истории, всяка със собствени обрати, а само преди няколко години беше невъзможно да си представим, че подобно нещо може да се случи в Америка. Нищо не илюстрира настоящата ситуация по-добре от украинския случай.

"Това е сложен скандал с много подскандали около него и това е само един от многото скандали, които кипят в столицата", пише авторът.

Както подчертава Роткопф, не трябва да се допуска разсейване от една основна истина: украинският скандал е неразривно свързан с руския скандал, с който започна управлението на сегашната администрация и който, може би, наистина помогна на Тръмп да спечели заеманата от него длъжност.

Някои демократи в Конгреса са изкушени да ограничат фокуса на разследването на импийчмънта върху украинския случай, защото тук всичко изглежда много ясно. В крайна сметка вече наличните доказателства сочат, че президентът Доналд Тръмп помоли Украйна да „изкопае мръсотия“ срещу потенциалния му съперник в президентската надпревара през 2020 г. Джо Байдън и неговия син Хънтър, както и да проучи теорията на заговора, според която Украйна, а не Русия се намеси в изборите през 2016 г. в САЩ.

Освен това изглежда, че Тръмп и неговият екип направиха това предварително условие за предоставяне на Киев на одобрената от Конгреса военна помощ, както и за провеждането на среща между президента на Украйна и американския лидер в Белия дом.

Обаче да се свежда делото за импийчмънт на Тръмп само до украинския скандал е грешка на много нива.

Първо, нищо не може да бъде очевидно, ако членовете на партията на мнозинството в Сената - републиканците - са готови да пренебрегнат фактите или да измислят своя собствена версия на събитията. Второ, нещата придобиват къде по-сериозен обрат, ако успеят да покажат, че това е само част от модела на поведение на Тръмп, който търси помощ от чуждестранните сили, за да спечели изборите, използва президентската власт, за да обещава ползи на потенциалните си партньори и поставя личните си амбиции над националните интереси на САЩ.

Трето, руските и украинските дела всъщност са едно дело.

Както стана известно от стенограмата на телефонния разговор на Тръмп с украинския президент Владимир Зеленски, Белият дом е предприемал стъпки в опит да развенчае заключенията на американската разузнавателна общност, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г.

И миналия месец, по време на среща в ООН, Тръмп оказа натиск върху Зеленски да сключи споразумение с Русия и да сложи край на конфликта в източната част на Украйна.

В крайна сметка Зеленски се съгласи не само да изтегли войските в Донбас, при условие, че приятелските на Русия въстаници направят същото, но и да проведат избори в този регион, също при определени условия.

Тези действия биха могли да създадат възможност за нормализиране на отношенията между САЩ и Русия и за „премахване на санкциите срещу руснаците, свързани с нахлуването в Украйна през 2014 г.“

Отмяната на тези санкции дълго време е основна задача на Русия и изглеждаше, че Тръмп е готов да се заеме с този въпрос веднага след като зае поста си, който той получи отчасти благодарение на руската помощ, сигурен е авторът.

Освен това през 2016 г. екипът на Тръмп промени програмата на конвенцията на Републиканската партия и премахна клаузата за предоставянето на украинските военни на „смъртоносни отбранителни оръжия“ за защита от руското нахлуване.

Всички тези усилия бяха ръководени от човек, който лобира в Украйна интересите на онези, които симпатизират на Русия - ръководителят на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт. Последният сега е в затвора за измама и други незаконни действия. Те станаха известни в резултат на разследване на специалния прокурор Робърт Мюлер, който изучаваше руската намеса в изборите през 2016 г.

Украинското дело не е само сговор с чужда държава с цел да спечели изборите; това е продължение на руското дело от 2016 г., при което Русия, Тръмп и други играчи преследват същите цели, съобщава USA Today. Освен това, ако вземем предвид сегашния скандал и неговите последствия за Тръмп, единственият очевиден победител от тази ситуация беше руският президент Владимир Путин, вдъхновител на усилията на Москва през 2016 г.

Изтеглянето на украинските войски и възможността за по-нататъшни отстъпки - това не е всичко, което е получил руският лидер, се казва в статията. Украинското дело навреди на отношенията между Вашингтон и Киев и разкри информация, която ще съсипе отношенията на САЩ със съюзниците от НАТО.

Освен това Тръмп сега изоставя кюрдските съюзници на Америка срещу Ислямска държава* и се опитва да даде на Путин това, което руският президент търси в Сирия.

Съединените щати продължават да изпитват върху себе си последиците от взрива на бомбата на хаоса, хвърлена от Путин през 2016 г., когато той помогна на Тръмп да бъде избран за президент, се казва в статията.

От гледна точка на външната политика и националната сигурност Америка е отслабена, а Русия, условно казано, укрепна. В резултат на това, ако отхвърлим импийчмънта и правните въпроси в Америка, то определено ще разгледат случилото се през 2016 г. и това, което се случи тази година, като част от една история - историята на хитрия и безпринципен руски лидер, който използва необузданите амбиции на американския лидер, който не изпитва особено уважение към закона или интересите на своята страна.“, прави извод в своята статия за USA Today Дейвид Роткопф.

* „Ислямска държава” (ИД) - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.

Превод: М.Желязкова