/Поглед.инфо/ Нродните вълнения в Иран не са престанали вече втора седмица, но много от жителите на Ислямската република не бързат да подкрепят антиправителственото движение, пише The Wall Street Journal. Според публикацията, представители на средната класа в страната смятат, че протестите могат да се превърнат в гражданска война, както се случи в Сирия и други страни, изправени пред последиците от "арабската пролет".
Изминаха повече от десет дни от началото на размириците в Иран. Тези протести предизвикват не само управляващия режим на Ислямската република, но и всички световни сили, които се опитват да намерят подходящ дипломатически отговор за "затруднения регион", пише The Wall Street Journal.
Според публикацията, масовите протести, които обхващат повечето големи и малки градове в страната, приличат на "арабската пролет". През 2011 г. тази вълна от народни въстания доведе до "свалянето на авторитарни режими" в редица държави в Близкия изток и Северна Африка.
Дипломати, експерти и иранската средна класа, много от които обаче решиха да не участват в протестите, смятат, че Иран е на кръстопът. Страната може да следва пътя на Тунис - да се превърне в относително просперираща и стабилна демокрация или пътя на Сирия - да се потопи в гражданска война и да се превърне в рай за различни терористични организации.
Досега световните лидери не постигнаха консенсус по този въпрос. Администрацията на американския президент подкрепя протестите и политическите промени в Иран. Други държави, включително Русия, се придържат към по-предпазлива позиция, предупреждавайки за възможни нежелани последици, отбелязва вестникът.
Някои западни дипломати смятат, че "непредвидимите резултати" от въстанията през 2011 г. служат като предупреждение срещу прибързана подкрепа на вълненията или смяната на режима в Иран. Според тях, примерът на Сирия и на "арабската пролет" като цяло показва, че мирните действия понякога се превръщат в заплаха за международната стабилност и сигурност.
На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН неговите участници спореха за подхода към този проблем. И въпреки че постоянният представител на САЩ Ники Хейли призова членовете на организацията да помогнат да се "усили гласът на иранците в стремежа им към свобода", много дипломати, включително и съюзниците на Вашингтон, предложиха да се прояви сдържаност и да не изразяват открито одобрение на протестите.
Европейските членове на Съвета за сигурност - Великобритания, Франция, Швеция и Холандия - призоваха за мирен диалог между опозицията и правителството. Китай и Русия заявиха, че обсъждането на този въпрос не попада в компетенциите на международната организация.
Много дипломати, споменавайки хаоса в Близкия изток, казаха, че стабилността на Иран е ключ към стабилността на целия регион. Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небендия припомни вече съществуващите "открити рани" - Сирия, Либия, Йемен и Ирак.
Протестите, които миналия път разтърсиха страната през 2009 г. след "спорните" президентски избори, продължават. Но самите иранци не са сигурни дали трябва да подкрепят новите антиправителствени настроения, подчертава The Wall Street Journal.
37-годишна служителка на местна държавна банка в телефонен разговор с вестника заяви, че подкрепя демонстрациите от 2009 г. Но този път тя и семейството й решиха да останат у дома. Според жената, мнозина казват, че събитията в Сирия са се превърнали в урок за тях. "Не знаем какво ще се случи, ако режимът бъде свален. Добра алтернатива не съществува ", призна тя.
Въпреки това, хиляди демонстранти продължават да излизат всеки ден, протестирайки срещу правителството и върховния духовен водач Аятолах Хомейни. Изтъкнатият ирански политолог Хамидджа Ялайпур смята, че ако протестите продължат шест месеца, тогава "режимът ще бъде свален".
Такава перспектива тревожи други експерти. "Хората имат всички основания да се страхуват от превръщането на Иран в Сирия, знаейки напълно, че режимът е способен на такава низост", предположи Абас Милани, научен сътрудник в университета в Станфорд. "Руините, в които днес се е превърнала Сирия, заставят всички страни да спират и да се замислят."