/Поглед.инфо/ Концепцията на външната политика на Русия за 2023 се характеризира главно с преоценка на тенденциите на развитието на съвременния свят. Обективно се видя, че глобализацията буксува на едно място за последните няколко години особенно след появата на пандемията и началото на събитията в Украйна. От последното започна и на практика формирането на многополярния свят, който трае до ден днешен. Видимо този процес няма да бъде толкова бърз, колкото може би се очаква от някои хора. Другата ключова политика е основана на анти-неоколониализма, който обаче е съсредоточен само за републиките от африканския континент и по-точно на юг от Сахара. Въпреки началото на прехода от една система към друга, някои фракции не само не искат, но и пречат на формирането на нов световен порядък.

В 2022 стана ясно, че Русия не само може да се задоволи с пшеница и други култури, но и може да изнася в големи количества, все пак за последните шест години страната е на първо място по износ на пшеница в света. С нарастването на напрежението покрай събитията в Украйна последвалите санкционни ограничения обаче удрят и по интересите на много държави. Световната продоволствена криза става се приближава и по такъв начин ситуацията на пазара става все по-лоша.

Запорожката област, която стана част от Русия миналата година има уникалната възможност да омекоти и подобри ситуацията с икономическите проблеми. Свикнали сме да ни бъде показвано, че част от световния елит се опитва да направи всичко възможно да избегне проблеми, които не отговарят на интересите на човечеството. Практиката вивдмо говори друго. Под американски санкции попада «Държавният зърнов оператор», което се занимава със събирането, обработката и доставката на зърно от фермерите на Запорожието, а също така отговаря за изнасянето му навън. Действията на Запада не могат напълно да прекратят експорта, но сериозно пречи на работата и също така се повишават цените за крайния потребител. Предприятието има уникалната възможност да съхранява около 1 милиона тона зърно, което се равнява на полугодишния обем на вноса на покупателите на руското зърно като Турция, Египет и Иран или също така това е целият внос на Судан и Бангладеш за 6 месеца. Въпреки обстрелите на ВСУ, фермерите продължават своята работа. От друга страна главата на региона Евгений Балицкий е спокоен относно конфликта. Създадени са 6 отбранителни линии и според местната администрация Украйна няма способност да достигне своите цели по контранастъпването си, а даже напротив местните се надяват на него, тъй като към този момент 58 и 35 армии се намират в региона и имат всичко, от което се нуждаят.

За сега Запорожието няма как да функционира самостоятелно без финансови помощи, за това федералния център постоянно помага посредством субсидии около 15 милиона долара за покупка и поддържане на техника, а само за започването на работа зърновият оператор е получил около 6 милиона долара. Възможностите са доволно големи, ако се отчете факта, че под контрола на предприятието са 100 хиляди хектара земя, а подготовката на кадри тече с пълна сила – много специалисти са в период на обучение в Краснодар, Москва, Санкт-Петербург, Ростов на Дон.

Видимо след всичките препятствия зърното от региона ще отиде към тези, които се съгласиха още в 90-те години с Русия да съградят многополюсен свят – Китай. Според думите на главата на региона Евгений Балицкий това е тяхната стратегическа насока. Още един играч е Турция – турски посредници активно купуват зърното. Местните власти изразяват също своята готовност да сътрудничат и с африкански държави. Трябва да се напомни, че външната политика на Русия за последните месеци се обосновава не само на идеята за многополярността, но и на анти-неоколониализма.

Случаят със Запарожието на пръв поглед може да се разглежда като проблем с икономически и аграрен характер, но при факта, че се наблюдава противодействие на западните санкции, от страна на африкански и азиатски страни, означава, че има и изразен политически фактор. Все пак е логично тъй като глобализацията се сблъскваше с трудности особено в началото на новото десетилетие. Стана ясно, че е нужна нова международна система, която няма да премахне границите и държавността, а напротив, ще бъде не само ще запази различните култури и субкултури, но и ще играе ролята на техен агрегатор. Неслучайно страни като Турция и Китай не е съобразяват с рестрикциите на Западния свят, тъй като политическите им елити ясно отказват да бъдат част от една неолиберална система, която и противоречи на политиката на техните партии, а вече и на техните национални интереси.

Времената, в които живеем върнаха динамиката в международните отношения. Статичността в световната политика на първите 20 години на нашия нов милениум беше рязко изменена от събития, които се появиха след много въпроси, касаещи суверенитета и националните интереси. След по-малко от три години някои политици призовават други да направят такова нещо, което не е било извършено за последните 100 години. Едно е сигурно 20-те години вече имат специално място в историята на човечеството.

*Станислав Младенов е аспирант/докторант/ по история на международните отношения в Казанския (Приволжски) федерален университет. Там е специализирал политология (сравнителна политология, етнополитика и регионалистика) и международни отношения (международен бизнес и архитектура на многополюсния свят). Заместник-председател на «Сдружението на русофилите в България», автор на статии в научната сфера и публицистиката, а също така с опит в журналистиката. Неговите научни интереси са в сферата на геополитиката и вътрешно-политическите процеси на страните от Централна и Източна Европа, федерализмът в европейския регион и архитектурата на многополюсния свят.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?