/Поглед.инфо/ Степента на взаимно огорчение и неадекватност в навечерието на президентските избори бие рекорди

В навечерието на съдбоносните президентски избори в САЩ на 5 ноември и двата вашингтонски клана, републиканци и уж демократи, се опитват да използват необикновени методи - допълнителни кофи с мръсотия, изсипани върху опонентите, манипулиране на социологически проучвания, призиви към нерешилите категории избиратели - наклоняват везните в тяхна полза.

Бързането е разбираемо. За Тръмп и Харис часовникът е около пет минути до полунощ. Веднага щом звънят камбаните, единият от тях ще се превърне в тиква. Без право на обжалване и повторно превъплъщение.

Ефективността на тази взривоопасна смес от пропагандни битки без правила и евтин фарс най-вероятно е неголяма. Лудориите и скоковете на последния етап от изборния маратон едва ли добавят съчувствие към пуснатите на арената гладиатори Тръмп и Харис. Но залогът е голям и нито едните, нито другите близки до правителството и обслужващите ги щатни политически стратези не могат да го направят по друг начин, честно и джентълменски.

Забранено полемично средство

Надгробната плоча за красивата, но в същото време хитра идея за „политическа коректност“ беше обвинението на кръстницата на Камала Харис, бившата първа дама и държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, срещу Тръмп, когото тя сравни с Хитлер.

След Клинтън и нейното протеже Харис по време на среща с избиратели, излъчена от пронеолибералния канал CNN, без да се срамува изтъкна тезата: Тръмп е новият Хитлер.

По-късно в същата мрежа бившият републикански представител на САЩ Лий Зелдин си навлече огъня от демократите, когато постави под въпрос твърденията на Клинтън и Харис, че срещата на Тръмп с нюйоркчани е била подобна на „нацистки митинг“.

Бившият конгресмен отправи следния аргумент: на този митинг „много евреи в ярмулки, оцелели от Холокоста, се издигнаха и говориха от трибуната“ (Holocaust survivors in the arena, you have yarmulkes, multiple Jews speaking on stage).

Когато поддръжниците на Демократическата партия се обърнаха срещу него, Лий Зелдин започна контраофанзива. Той припомни, че на нейния митинг Харис избягваше въпроси относно възгледите й за коригиране на икономиката и регулиране на южната граница за защита от нелегалните имигранти и вместо това отново и отново заклеймяваше опонента си като превъплътен лидер на Третия райх.

Преди, ако полемист в спор прибягваше да оприличи опонента си на демоничен фюрер или да го нарече фашист, това беше равносилно на неволно признание за собствената му интелектуална импотентност и означаваше, че рационалните аргументи са приключили. Тази техника се смяташе за лош тон. Но в Америка това вече е нещо от миналото.

Харис е приватизирала Бог

Девет дни преди изборите протежето на клана Клинтън изнесе реч в църква в колебаещия се щат Пенсилвания, винаги смятан за крепост на Демократическата партия. Обръщайки се към конгрегация от предимно благочестиви афро-американски жени, Камала Харис с необикновен ентусиазъм противопостави себе си на тези, или по-скоро на онези, „които се стремят да задълбочат разделението, да разпространяват омраза, да сеят страх и да предизвикват хаос (who seek to deepen division, to spread hate, to sow fear, and to cause chaos).

Ключовото послание, което Харис възнамеряваше да предаде на публиката, беше, че гласуването за нея да стане държавен глава означава... изпълняване на Божиите очаквания „ние да Му помогнем“).

Това е отговорът на неолибералите на призивите на тези пастири, които подкрепят Тръмпистите и не смятат за срамно да изрекат от амвона една патетична мисъл: „Бог е помазал конкретен лидер, който като пророците от древността е готов да победи силите на злото и спаси страната. И този лидер се кандидатира за президент” (четете: Тръмп).

И двата политически клана, жадни за върховна власт, се опитват да приватизират Всевишния. Да, просто напразни усилия. Спомням си една фраза от разказа на Едгар Алън По (не дословно): „И Господ призова всички (ще добавя и американците) на Страшния съд и изслуша всички и не прости на никого.“

Уолц чу "зова на Изтока"

Мръсно петно се появи на снежнобялата риза на вероятния вицепрезидент на САЩ при Камала Харис. Изплува стара история, че Тим Уолц, когато бил учител, имал сексуална връзка с китайка, при това на територията на Китайската народна република, където бил повече от 30 пъти и дори прекарал там медения си месец .

Джена Уанг, сега на 59 години, разкри тайните на връзката им. Тим Уолц, който започва връзката им през 1989 г., я обсипва с подаръци и я съблазнява в мизерното си общежитие за персонала в гимназия № 1 във Фошан, Гуангдонг.

Влюбените , пише британският Daily Mail, „не можеха да рискуват да се държат за ръце или да показват обич на публично място, защото бащата на Уанг беше високопоставен служител в Китайската комунистическа партия, който би се отрекъл от нея заради това, че се сприятелява със западняк.“

Републиканците не пропуснаха възможността да заподозрат на висок глас партньора на Харис като скрит "агент на влияние" за Китай. Това изглежда като пълен аналог на обвиненията на Тръмп в тайни симпатии към Кремъл („Русиягейт“), с редовно хвърляните спекулации, че са събрани изобличителни уличаващи доказателства за любвеобилния милиардер по време на посещение в Русия благодарение на т.нар. „меден капан“.

За разлика от измисления от семейство Клинтън „Russiagate“, китайската следа в биографията на Тим Уолш е факт, а не измислица. Това не пречи на демократите да наричат републиканците поддръжници не само на Русия, но и на Израел и Саудитска Арабия. Нищо ново. В епохата на обладания сенатор Джоузеф Маккарти, шовинистичните националисти търсеха „червените“ под леглото и без никакво смущение казваха на глас: „Kill a commie for mommy“ (Убий комунист заради мама).

Хладилникът надделя над телевизора...

За да обезсърчи и откаже от подкрепа за Тръмп обикновените работници, които пострадаха от преместването на бизнеса в страни с евтина работна ръка и влагани ресурси, и от безразборните локдауни по време на пандемията на Covid, както и от инфлационния скок през 2022 г. в резултат на отпечатаните милиарди долари, демократите хвърлиха в битката тежката артилерия.

Пол Кругман, лауреат на Нобелова награда за икономика, авторитетно заяви, макар и без широка аргументация, че, повярвайте ми на думата, Тръмп всъщност е враг на работническата класа.

Активно се пропагандира наративът, че през последните години на управлението на Обама-Клинтън-Байден нещата вървят нагоре, което не противоречи съвсем на истината. Наистина, инфлацията се установи под нивото от януари 2020 г., създават се нови работни места (макар и главно за нискоквалифицирани работници), заплатите растат, а фондовите пазари се чувстват уверени.

Но! Както съобщава Ройтерс, „цените за храна, наеми, комунални услуги и такива развлечения като хранене в ресторант са доста над нивата от 2019 г.“ (prices for food, rent, utilities and treats like dining out are all well above 2019 levels).

Тайша Блекуел , 24 , която живее близо до Детройт, казва: „Първоначално плащах 575 долара за наем, а сега е 1100 долара. Спомням си, когато пилешката кайма беше $2,99 за паунд. В момента е $4,99. Всичко стана по-скъпо" (I went from paying $575 to now I pay $1,100 just for rent. I remember ground chuck was $2.99 a pound. Now it's $4.99. Everything is higher). Високата цена я накара да преразгледа възгледите си. През 2020 г. тя гласува за Джо Байдън, а сега възнамерява да заложи на Доналд Тръмп.

Майкъл Щрейн, директор по изследване на икономическата политика в American Enterprise Institute, казва: Когато вляза в ресторант, който посещавам от години и ... вместо 50 долара, това са 70 долара, имам чувството, че някой ме е ударил с юмрук. в лицето и откраднал банкнота от 20 долара от портфейла ми (When I walk into a restaurant that I've been going to years and ... instead of 50 bucks, it's 70 bucks, I feel like somebody punched me in the face and stole a $20 bill out of my wallet).

Американците, анкетирани от Ройтерс за това кой президент е в по-добра форма, дадоха на Тръмп убедителна победа над Байдън, 46% срещу 38%.

Колкото до Тайша Блекуел, тя е класически пример за това как хладилникът победи телевизора.

...Телевизорът се опита да си отмъсти, но се скапа

Кампанията в интерес на Харис и други кандидати на Демократическата партия се проведе от т.нар. либералната преса агресивно и неуморно. Според анализ на Центъра за изследване на медиите (MRC), Харис представлява 78% от положителните коментари във вечерните телевизионни новини в най-гледаното време от юли, в сравнение с 85% от цялото ефирно време и отразяване в социалните медии на Тръмп, изпълнено с негативни коментари. към него.

Случи се обаче неочакваното. Точно преди изборите два големи вестника, Washington Post и Los Angeles Times, почти едновременно обявиха, че са заели позиция на равноотстояние, изоставяйки своята безусловна, безкомпромисна и дългогодишна традиция да водят кампании в полза на кандидатите на демократите.

Решението на собственика на WashPost милиардера Джеф Безос да спре да бъде гръмогласен рупор на Демократическата партия има чисто парични причини. Броят на читателите напоследък е намалял с 200 хиляди, а общо от 2020 г. аудиторията е намаляла наполовина. Загубите са се увеличили и може да станат напълно критични.

Безос, както обяснява политологът Малек Дудаков, зае неутрална позиция „не заради добрия живот. Той просто се страхува, че неговият Amazon, който зависи от държавните договори от разузнавателните агенции, ще получи проблеми с Тръмп, ако спечели. И там вече говорим за наистина сериозни пари – десетки милиарди долари.”

Междувременно, за голяма изненада на скептиците, конформисткото и податливо на внушения американско общество се разочарова от мейнстриймните издания и телевизионните и радио канали. Измерванията показват, че само 31% от анкетираните са съгласни с твърдението, че журналистите тълкуват новините честно и правилно. Повече от една трета (36%) просто са престанали да се доверяват на медиите.

* * *

Предварителен извод в навечерието на Страшния съд: Тръмп и Харис, като състезателни коне на надбягване, са „ноздра до ноздра“. Ясно е, че както не може да има две изгряващи слънца, така не може да има двама победители и двама президенти на Съединените щати. Ще бъде или непредсказуемият Тръмп, или нечленоразделната Харис. Трети вариант просто няма.

Превод: ЕС