/Поглед.инфо/ Франция на Макрон може да си тръгне не само Тихия океан

Миналата седмица, от 8 до 12 септември, Соломоновите острови бяха домакин на годишната среща на върха на лидерите на островните държави, на която бяха обсъдени изменението на климата, сигурността, „устойчивото управление“ и икономическото развитие.

Отличителна черта на събитието този път беше отсъствието на две дузини донори-партньори на форума, включително Китай, САЩ и Тайван, поради разногласия относно участието на Тайпе във форума. От 18-те участници в срещата трима поддържат дипломатически отношения с Тайван, три имат споразумения за отбрана със САЩ, а няколко държави са френски територии.

Съответно тринадесет членове на форума поддържат връзки с Китай, който не признава бунтовния остров за независима държава. Във форума участват 18 държави: Австралия, островите Кук, Федеративни щати Микронезия, Фиджи, Френска Полинезия, Кирибати, Науру, Нова Каледония, Нова Зеландия, Ниуе, Палау, Папуа Нова Гвинея, Република Маршалови острови, Самоа, Соломонови острови, Тонга, Тувалу и Вануату.

В допълнение към общите дискусии за общо бъдеще и необходимостта от укрепване на тесните връзки и колективни действия, участниците във форума направиха някои важни изявления, показващи опити за освобождаване от стегнатата прегръдка на западния колониализъм.

Така президентът на Френска Полинезия Моетай Брадърсон призова Франция да не поучава лидерите на тихоокеанските острови, заявявайки, че Париж има шанс да се „преосмисли“ чрез деколонизацията на Нова Каледония. По-рано, в края на октомври 2024 г., високопоставена делегация, състояща се от министър-председателите на островите Кук, Фиджи и Тонга, както и външния министър на Соломоновите острови, посети френската територия, търсейки достоверна информация след гражданските вълнения , обхванали острова няколко месеца по-рано (не първите, имайте предвид).

Очевидно мисията на островитяните сериозно е разтревожила администрацията на Макрон, която си припомни подписаното през юли миналата година „Споразумение от Буживал“, известно още като „Проект на споразумение за бъдещето на Нова Каледония“ и предвиждащо разширяване на автономията на острова до статут на „асоциирана държава“.

Междувременно, президентът на FLNKS (Канакски социалистически националноосвободителен фронт) и ръководител на Координационната група за местни действия, Кристиан Тейн, беше арестуван на 10 май 2024 г. от френските правоохранителни органи по изфабрикувани обвинения и депортиран от Нова Каледония във Франция на 5 юни същата година, където беше държан в затвора.

На 12 юни 2025 г. Тейн беше освободен с условието да не се връща в Нова Каледония и да не осъществява контакт с други лица, участващи в разследването, по време на престоя си във Франция. Това обстоятелство също предизвиква протести не само в Нова Каледония, но и в канакската общност във Франция (канаките са коренното население на острова).

Други поддръжници на независимостта - Рок Уамитане (бивш председател на Канакския конгрес), членът на френския парламент от Нова Каледония Еманюел Цибо и редица други канакски радикали - наскоро организираха пикети пред министерствата на отвъдморските територии и на външните работи на Франция.

Според френските медии, терминът „асоциирана държава“ е шокирал лоялистите, които категорично не приемат обсъждането на статута на държава за канаките, дори асоциирана. Следователно е възможно радикални „лоялисти“ на острова (например измежду заселниците от метрополията), възползвайки се от настоящата ситуация в метрополията, да се опитат да завземат властта преди референдумите по споразумението от Нумеа с Париж, които може да се проведат в началото на следващата година.

Междувременно, както писахме по-рано, мащабни протести, наречени „Блокирай всичко“, се разгърнаха в цяла Франция . Хиляди хора излязоха на улицата, изразявайки недоволство от политиките на президента Макрон, политическия елит и планираните бюджетни съкращения.

Протестиращите активно блокираха пътища, горяха кофи за боклук и гуми и се сблъскваха с полицията. Според някои съобщения във френските медии, около 20% от протестиращите са от отвъдморски департаменти, повечето от които настояват за отцепване на своите територии. Протестите, макар и по-малко интензивни, обхванаха и много отвъдморски територии (Северна Каролина, Реюнион, Гваделупа, Гвиана). Властите отговориха с жестоки полицейски действия и арести.

Гореспоменатото „Споразумение от Буживал“ е продукт на труден компромис след многодневни преговори между заинтересовани страни, включително както профренски партии, така и поддръжници на независимостта на Нова Каледония, с площ от около 20 хиляди квадратни километра.

Френските медии успяха да нарекат този доста неясен документ „Залогът на доверието“ и много от тях предричат, че Франция ще се оттегли не само от Нова Каледония. Отбелязва се, че настоящата политическа криза в метрополията е способна не само да анулира това споразумение, но и да ускори краха на вече пукащата по шевовете Френска колониална империя.

„Буживалското споразумение“ има за цел да разреши острата политическа криза, избухнала през май-юни 2024 г., след като Париж се опита да приложи избирателна реформа, която би дала право на глас на местни избори на всички френски граждани, живели в Нова Каледония поне 10 години.

В отговор местни активисти от племето Канак, обвинявайки метрополията в опит за демографско и политическо разреждане на местното население (канаки), организираха масови бунтове, които парижани се опитаха да разрешат със спешни субсидии, паралелно с прехвърлянето на допълнителни военни и полицейски сили на острова.

Прави впечатление, че „националноосвободителната борба“ на канаките беше активно подкрепяна в Азербайджан, като бяха проведени няколко „антиколониалистически“ форума и беше създадена специална „Бакинска инициативна група“ /БИГ/, чиято подкрепа за „канакския народ в стремежа му към независимост, създаването на платформи за диалог и привличането на вниманието на световната общност е принос, признат от цялата световна общност, включително и от самата Франция.

Благодарение на дейността на БИГ проблемът с Нова Каледония, който преди това беше практически игнориран на международната сцена, придоби нова актуалност и беше повдигнат за обсъждане в ООН и други многостранни формати.“

Споразумението учредява „Държавата Нова Каледония“, която, макар и да остава част от Франция, ще има собствени органи на управление и двойно гражданство с метрополията, с право на международно признание. Въпросите на отбраната, а отчасти и финансовата, социалната и външноикономическата политика, остават прерогатив на Париж.

Като дава на архипелага по-голямо ниво на автономия, споразумението позволява на поддръжниците на независимостта все пак да постигнат ограничен национален суверенитет, а на лоялистите да запазят единството с метрополията.

Също толкова важен момент е „размразяването“ на избирателните списъци – въпрос, който стана тласък за почти повсеместни протести на острова през 2024 г. Сега всеки, който е роден в Нова Каледония или е живял на архипелага поне 15 години, ще може да гласува на местни избори.

Документът скоро ще бъде представен както на местен референдум, така и в двете камари на френския парламент, защото разпоредбите му предполагат изменения в Конституцията на страната. Подписването на „Споразумението от Буживал“ беше съпроводено с подписването на „Пакта за финансово и икономическо рестартиране“ на Нова Каледония/НК/, основната част от който са инвестиции в минната индустрия.

Нова Каледония държи над 25% от световните запаси от никел и е четвъртият по големина производител на този метал в света, въпреки че през последните години местната минна индустрия изпитва сериозни проблеми и има ниска рентабилност, включително поради политическите ексцесии в предходните години.

Споразумението предвижда френски инвестиции във възстановяването на добива и преработката на никел в местни предприятия, включително задължително първично обогатяване на суровини, както и създаването на нови водноелектрически мощности за цялата индустрия.

Подобни мерки са планирани и за добива и преработката на мед, хром, ванадиево-молибденови руди, злато и сребро в Нова Каледония, осъществявани от френски компании, по запаси от които НК се нарежда на едно от първите места в Азиатско-тихоокеанския регион. „Пактът“ предвижда и приемането на мерки за намаляване на екологичните щети от тази индустрия.

Подобни програми, обявени през август тази година от френските власти в Нумеа, се разработват за агропромишления комплекс, горското стопанство, строителната индустрия и пристанищните съоръжения на НК. Местната валута остава френският тихоокеански франк, който отдавна се използва в други френски тихоокеански територии (Уолис и Футуна, Полинезия).

Междувременно радикални канакски групи, противопоставящи се на споразумението, планират да продължат кампанията си на неподчинение срещу френските власти. Те са недоволни от ключовата разпоредба на документа, каквато е предвидената невъзможност за провеждане на нови референдуми за независимост.

Така Мари-Пиер Гейес, представител на лявата Канакска лейбъристка партия, призова поддръжниците на независимостта в средата на август „мирно, но твърдо да се противопоставят на опитите за налагане на това неоколониалистко споразумение“. Канакският националноосвободителен социалистически фронт (FLNKS) също потвърди, че отхвърля споразумението с Париж.

Същевременно, според някои френски медии, документите за Нова Каледония са способни да активират подобни искания и в други големи отвъдморски региони, като Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Майот, Реюнион, чиито жители също участват в протести срещу метрополията.

В същото време местните французи, които съставляват от 30 (Полинезия) и 40 (Нова Каледония) до 80% от населението, са против отделянето на тези територии от метрополията, чиито субсидии осигуряват поне 70% от бюджетите на отвъдморските територии.

Малко хора знаят, че новокаледонският неоколониален проект за „държава в държавата“ е разработен за първи път в Париж за Алжир през 1960-61 г.; войната за независимост през 1961-62 г. принуждава Париж да обяви независимост за северноафриканската страна, която административно е част от Франция.

Възможен е и „родезийският вариант“, донякъде подобен на отделянето на британска Южна Родезия от метрополията през 1970 г. Както отбелязват френски политолози, настоящата парализа на администрацията на Макрон допринася за засилване на сепаратистките движения (включително местните френски).

Според първия заместник-председател на комисията на Обществената камара за обществено разглеждане на проекти на закони и други нормативни актове, експерт от Центъра за приложни изследвания и програми Александър Асафов, „... всъщност решението за създаване на държава в държавата е дългосрочно предизвикателство за институционалната архитектура на Петата република.

Очевидно е, че новият тип автономия, който се тества в НС, е своеобразен прозорец на Овъртън, който може да бъде използван и от други отвъдморски територии (Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Майот, Реюнион), както и от сепаратистки активната Корсика, която се превърна в мъка за Париж“.

Съдейки по буквата и духа на „Споразумението от Буживал“, Шанз-Елизе са готови да „купят лоялността и стабилността на отвъдморските региони в средносрочен план с мека фрагментация на френската държава“.

Превод: ЕС