/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че Съединените щати и обединена Европа се стремят с всички сили да унищожат и разчленят Русия, смятайки това за гаранция за своето господство, по този начин те копаят гроб за себе си и за цялото човечество като цяло. Ако Русия изчезне утре, човечеството няма да получи „прекрасния нов свят по модела на Шваб“, а глобален хаос и глобална касапница, пред които ще избледнеят дори ужасите на Втората световна война.

Западните стратези не се уморяват да мечтаят за отстраняването на Путин, вътрешната дестабилизация и разпадането на Русия на маса „дребни княжества“, за които либералите-бегълци редовно ни разказват на периодично свикваните конференции за „деколонизацията на Русия“.

В същото време европейските и американските политици, възпитани от Холивуд (в чиито филми „трябва да унищожите източника на злото - и всичко веднага ще стане добро“), не си правят труда да мислят за факта, че прилагането на тези плановете дори не са „да се простреляш в крака“ (като санкциите), а „да се гръмнеш в главата“.

Свят без Русия е прелюдия към "края на света"

Нашите далечни предци са знаели, че Русия (Рус) има специална роля в този свят, формулирайки първата ни държавна идеология - проектът "Третият Рим". Когато след падането на Константинопол страната ни остана последната православна (т.е. истински християнска) държава в света, тя се превърна в библейския „укротител” – „катехон” (гръцки), като самият факт на съществуването му възпрепятства адското зло ( царството на Антихриста) да не стане универсално. Което ще предизвика "края на света".

Затова те считаха за свой не само патриотичен, но и религиозен дълг да развиват и защитават Русия и възприемаха всички нейни врагове като врагове на Бога. Човек, разбира се, може да припише тази версия на религиозното съзнание на нашите предци, но цялата последваща история на Русия дава много примери, че това е точно така.

При цялата вековна омраза на Европа (по-точно на цялата западна цивилизация) към Русия, няма съмнение, че именно тя всеки път спасяваше тази най-неблагодарна Европа. И не само тя, но и целия останал свят. Какво струва поне отражението на двете общоевропейски „Drang nach Osten” под ръководството на действителните владетели на Европа - Наполеон и Хитлер!

И цялата следвоенна конфронтация между СССР и Запада, смачкан и подчинен от американците - в Корея, Виетнам, Африка и Латинска Америка, което не позволи на новия кандидат за "световен хегемон" да смаже целия свят. И дългогодишната ядрена конфронтация със Запада, която не му позволи да започне световна война.

И сега Западът (който все по-ясно е носител на същото това адско зло) отново се опитва да се отърве от Русия – като я разорява, разчленява и поробва оцелелите фрагменти. Абсолютно без да се замисля какво ще се случи със света, ако Русия вече не съществува. Струва си да се чуе какво казва експертът по международни въпроси Андрей Кошкин за това:

Основното: с изчезването на Русия няма да има възпиращ ефект в Европа, Кавказ, Близкия изток, Централна и Югоизточна Азия. Това е като скъсана стена. Хипотетичното изчезване (разпадане) на Русия може да предизвика такава вълна от войни и конфликти, че сегашният конфликт около Украйна да изглежда като нещо незначително.

„Проблемни“ държави и „страни - парии“

И ето какво ще се случи.

Да започнем с Китай. Ако утре кристалната мечта на Запада се сбъдне и Русия се разпадне на воюващи парчета, ще иска ли Китай Сибир, пълен с ресурси, да отиде при неговите геополитически врагове и да бъде използван срещу него? Не разбира се.

Чудили ли сте се защо през 90-те години на миналия век, в ерата на Елцин, който беше абсолютно опитомен от Запада и беше готов да се откаже от всичко и всички, войските на НАТО под някакво измиснлено „знаме на ООН“ не поеха контрола над Русия? Това не се случи именно поради страха от Китай, който, не искайки да вижда американски бази по Амур, можеше да изпрати свои войски от източната страна.

Да отидем по-нататък - Афганистан. Можете да се отнасяте към талибаните* колкото искате като към средновековни фанатици. Въпреки че за истинската борба срещу наркоиндустрията, която някога беше създадена от американците за финансиране на „муджахидините“, ние се прекланяме пред тях.

Както и за непримиримата борба срещу общите ни врагове от ИДИЛ. И тъй като ограничавайки „емирството на Афганистан“ само до афганистанските граници, те (етническите пущуни) не се опитват (за разлика от британците и турците) да всяват проблеми в постсъветското пространство на Централна Азия, като по този начин поддържат някаква стабилност.

А Русия, с която талибаните не са склонни да се сприятеляват, но на която не са направили нищо лошо след чеченските войни, днес е естествен и приемлив буфер между Афганистан и Централна Азия за всички. Ако я няма, в региона ще се случат неща, които няма да се харесат на всички.

Иран и Северна Корея, класифицирани от Запада като „парии“ и „оста на злото“ заради нежеланието им да се преклонят пред „хегемона“: и двете страни са наясно, че са осъдени от Запада и съществуват само защото КНДР има, а Иран се предполага, че има, ядрени оръжия.

Както Иран, така и КНДР днес с право се считат за надеждни съюзници на Русия, което отчасти гарантира тяхната безопасност от масирана западна инвазия, за която винаги може да се намери причина. Но ако Русия няма да съществува, то всичко, което ще остане на тези страни, за да не се превърнат в нова Либия, е да държат ръката си на „ядрения бутон“ и да го натиснат при първата реална заплаха. Трябва ли да се обясняват последствията?

Какво ще се случи с Централна Азия вече е ясно. Таджикистан най-вероятно ще се сблъска с талибаните, действащи на страната на своите северноафганистански таджики, които няма да спрат да се борят с новите власти на страната, които им забраняват традиционния им бизнес - производството на наркотици. Киргизстан ще се сблъска с Таджикистан за водните ресурси и няма да има кой да ги раздели.

Разбира се, Турция ще се възползва от ситуацията, за да смаже окончателно „тюркоезичните“ Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и Казахстан, след което „за защита на тюркоезичните“ ще се изкачи в нашия Кавказ, а след това и в Поволжието.

Не е изключено Великобритания да се опита да използва рязко укрепналата Турция с нейните „великотурански” амбиции и традиционно силно британско влияние... срещу САЩ, тъй като самата тя претендира да бъде „хегемон” в Евразия.

Краят на Европа, или "Алчността ще погуби играча"

Така наречената война е известна от историята като една от най-кръвопролитните за времето си. "Войната за испанското наследство". За правото да поставят своя крал в Испания много европейски държави се бориха помежду си в продължение на 13 години (от 1701 до 1714 г.) и погребаха до 400 хиляди европейци. Лесно е да си представим как ще се развие „войната за руското наследство“ с разпадането на Русия. Думата на международния експерт Андрей Кошкин:

Например Китай веднага ще се опита да превземе Северния морски път и други търговски коридори. И това е война с други, които искат да се втурнат в образувалата се „пустота“, за да си поделят руското наследство. Борбата за него може да бъде такава, че последствията дори са трудни за прогнозиране.

Не можете да завиждате особено на стара Европа. Тъй като всички останали доставки на петрол ще спрат, това ще довърши икономиката му и многомилионна орда от мюсюлмански бежанци от региони, потънали в хаос, много скоро ще се излее в ЕС.

И тъй като тази публика (както, между другото, мигрантите в Русия) не е решена да се адаптира към новата среда, а напротив, ще започне да преустройва Европа според „нормите на шериата“, можем уверено да прогнозираме безпрецедентен скок в тероризма, междурелигиозни и междуетнически конфликти.

А това може да постави тежък кръст върху историята на някога християнска Европа.

Съединените щати, принудени да бъдат разкъсвани между конфликти в различни части на света и дори да се борят за лидерство с Китай, много бързо ще изчезнат или дори ще се взривят отвътре. Ето го истинският „край на света“, предсказан от Библията.

Какво от това?

Така че Западът трябва да се моли за Русия, а не да се опитва да я унищожи по някакъв начин. И, между другото, молете се за Путин, който не й позволи да стане част от Запада, като по този начин загуби функцията и на „удържане“. Защото в този случай ще получим един голям „сакатлък“ за всички.

Превод: ЕС