/Поглед.инфо/ Вашингтон преследва хегемонистични цели, което в Пекин разбират добре

Съединените щати, неспособни да победят Китай в открита конкуренция, измислят нови начини за ограничаване на китайския икономически растеж и съпътстващото го разширяване на китайското присъствие на световните пазари.

Този път на Запад се появи нова версия на „китайската заплаха“ и съответно нов обект на претенции към Китай – „излишните производствени мощности“, които Пекин трябва да ограничи, тъй като уж имат отрицателни „глобални икономически последици“.

Тези твърдения донякъде актуализираха дневния ред на отношенията на Китай със Запада като цяло и настоящите двустранни контакти в частност.

В този контекст интересно е съдържанието на визитата на министъра на финансите на САЩ Йелън в Китай, която започна на 4 април. Малко преди това тя беше предшествано от: пътуване до КНР и среща с председателя на КНР на делегация от САЩ, състояща се от представители на бизнеса, политическите експерти и академичния сектор; телефонен разговор между китайския президент Си Дзинпин и президента на САЩ Байдън по искане на последния.

След Йелън Пекин трябва да бъде посетен от ръководителя на Държавния департамент на САЩ Блинкен, който очевидно ще завърши този кръг от дипломатическа дейност.

Китайските експерти като цяло оценяват положително предстоящото посещение на Йелън и изразяват надежда, че посещението може да помогне за постигане на споразумение въз основа на общите споразумения между ръководителите на Китай и Съединените щати в Сан Франциско миналия ноември, „въпреки репресиите на САЩ срещу Китай в технологичния сектор, митата върху китайския внос и нарастващите нетарифни бариери.

Стана известно, че Йелън по време на пътуването си до Китай ще „изясни глобалните икономически последици от излишния производствен капацитет в Китай, който подкопава американските производители и фирми по света“.

В тази връзка Ли Йонг, старши изследовател в Китайската международна търговска асоциация, отбелязва : „... производственият капацитет на Китай се определя от търсенето на глобалния пазар, неговата ефективност и мащаба на неговия [китайски] огромен вътрешен пазар.“

Експертът смята, че наричането на производствените възможности на Китай, които задоволяват глобалното търсене на голям обем от голямо разнообразие от стоки, като излишен капацитет „би било отклонение от фактите, ако не и злонамерена кампания за очерняне на Китай в съответствие с теорията за намаляване на риска."

Продължение на новите претенции на Запада към Китай бяха изявленията на ръководителя на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер, че Китай печели от политиката на ЕС за климата.

Той заяви, че „забраната на двигателите с вътрешно горене в Европа е сериозна грешка на индустриалната политика, която облагодетелства Китай“ и Зелената сделка, която включва политиките на ЕС за климата, „не трябва да се превръща в „сделка с Китай“. Преди това Вебер отхвърли забраната на двигателите с вътрешно горене до 2035 г. в Европейския парламент.

Настоящите изявления на Вебер са продължение на оплакванията на Брюксел относно „прекомерното“ снабдяване на ЕС с продукти от Китай, по-специално електрически превозни средства, и следователно ръководството на ЕС също смята това за резултат от „излишния производствен капацитет“ на Китай.

В момента ЕС губи конкуренцията на Китай в тази изключително печеливша индустрия. Последното събитие в тази област се случи в началото на април: друга компания, Xiaomi , която все още е известна сред потребителите, включително в Русия, като гигант на потребителската електроника, навлезе на китайския пазар на електрически превозни средства.

През последните две седмици компанията вече завърши два кръга онлайн поръчки за първото си електрическо превозно средство (EV), SU7. Няма съмнение, че в близко бъдеще тази компания ще навлезе на глобалния, предимно европейския пазар, като допълнително ще изостри разликата между китайската индустрия за електрически превозни средства и европейската и американската.

На този фон изявленията на Вебер, в които той се отклонява от „свещените принципи” на европейската „зелена” вяра, са нескопосан опит да се оправдае протекционизма на Брюксел и да се намери в лицето на Китай на изкупителна жертва за погрешната икономическа политика на Европейския съюз срещу самия себе си.

В резултат на това свързването на „зелената програма“ от Вебер с претенциите срещу Китай за „извличане на ползи“ от Европа показва, че политиката за климата, „зелената сделка“, „борбата срещу въглеродния отпечатък“, „зеленият“ технологичен преход и др. подобни елементи на „зелената“ демагогия беше за Запада просто средство за възстановяване на глобалното му технологично и икономическо лидерство, а не загриженост за чистата околна среда.

Говорейки по същество на проблема, разширяването на присъствието на китайски компании и стоки на световните пазари може да се разглежда както като предпоставка за непрекъснат икономически растеж на КНР, така и като неизбежен съпътстващ резултат от такъв растеж.

В този случай има естествен процес, който се е повтарял многократно в световната история: веднага щом вътрешното търсене бъде задоволено, излишъкът от продукти на вътрешния пазар на страната естествено търси пазари в други страни.

Китайските експерти правилно отбелязват , че „западните страни правят това от векове, но когато става дума за Китай, това се превръща в „проблем със свръхкапацитета“, заплашващ света . Следователно т.нар проблем с излишния капацитет се превърна в ново удобно извинение за Запада да оправдае санкциите срещу Китай. Лицемерието и двойните стандарти на Запада са очевидни тук, както и сметките, стоящи зад тях.

Колективният Запад като цяло е заинтересован от запазване на съществуващото глобално разделение на труда в индустрията, което ограничава незападните страни до по-ниските нива на веригите на стойността и съответно до производството на стоки с ниска добавена стойност. Те са по-малко технологично напреднали и наукоемки.

Тъй като Китай развива по-интензивни и високотехнологични сектори на икономиката, утвърждавайки се на световния пазар като основен производител на стоки с висока добавена стойност в области като изкуствения интелект, телекомуникациите и възобновяемата енергия, Западът вижда заплаха за дългогодишното си първенство в света.

Освен това в рамките на самия Запад англосаксонците се стремят да запазят господстваща позиция, като поставят политиките на своите васални съюзници в услуга на своите икономически интереси. И най-малкото им предимство пред Съединените щати, както например в ситуацията с евтините руски въглеводороди, които в продължение на десетилетия бяха в основата на конкурентните цени на индустриалните стоки в Германия и ЕС като цяло, се унищожава със силови средства.

Подкопаването на Северния поток от страна на англосаксонците и борбата срещу остатъците от тръбопроводни доставки на руски въглеводороди за ЕС, както и възпрепятстването на Китай в законното му технологично развитие, са брънки от една и съща верига.

Китай обръща внимание на факта, че огромният производствен капацитет на страната е положителна сила за света, включително за развитите страни, а не заплаха. Те биха могли да останат такива и сега, ако Западът приеме стратегия за равноправно икономическо сътрудничество с незападните страни, без да се опитва както винаги да получава едностранни предимства.

Китайски експерти напомнят , че износът на САЩ за Китай поддържа широк спектър от американската икономика. През 2021 г. Китай стана най-големият експортен пазар за четири американски щата и един от трите най-големи експортни пазара за 38 щата. А настоящата годишна двустранна търговия осигурява повече от 2 милиона 600 хиляди работни места в Съединените щати.

Сегашният скок на дипломатическите контакти на САЩ с Китай, отново по инициатива на американската страна, поражда основателни съмнения относно искреността на намеренията им, като се има предвид историята на отношенията между тези страни при администрацията на Байдън.

При него нито един от проблемите, създадени от администрацията на Тръмп в отношенията между САЩ и Китай, не беше разрешен. Напротив, към съществуващите проблеми при Байдън бяха добавени нови ограничения в сектора на полупроводниците.

Създава се впечатлението, че Съединените щати с толкова чести срещи тестват до каква степен Китай е готов да направи определени отстъпки по търговски и икономически въпроси, които са важни за Съединените щати в контекста на леко намаляване на китайския износ поради пречките, създавани от САЩ и Запада като цяло. Освен това те се опитват да премахнат възможните неочаквани сценарии в тайванския въпрос.

Разминаването между САЩ и Китай се характеризира с принципно различни позиции по въпроса за разпределението на печалбите от бързото развитие на Китай: Пекин призовава за възможността за взаимна изгода и убеждава, че е готов да сподели ползите от икономическото развитие на Китай, в т.ч. производствени възможности, с останалия свят.

Вниманието на Вашингтон, напротив, все повече се фиксира върху намаляващата му хегемония. Малко вероятно е нов кръг от американска дипломатическа активност спрямо Китай да сближи позициите им.

Превод: ЕС