/Поглед.инфо/ Забавно е да гледаш съвременните руски западници и либерали. Самият Запад и западният либерализъм напоследък толкова са мутирали, изкривили са се и са се модифицирали, че се нуждаят от дълбоко и задълбочено преосмисляне. Руските западници нямат време да следят всичко това и защитават западните либерални ценности от миналото, вчера или дори завчера, които на самия Запад са радикално преосмислени и до голяма степен изхвърлени.
Отдавна се забелязва, че руските емигранти в САЩ и Израел, които са били в Русия модел на „прогресивизъм“ и авангард на западничеството, веднъж попаднали в желаната територия, доста бързо се превръщат в консерватори. Руснаците в Израел представляват гръбнака на най-радикалните и ултрадесни ционисти. Показателни са случаите с дисидента Владимир Буковски, който става едва ли не монархист в Англия (макар и британски, почитател на кралица Елизабет), или крайния либерал Андрей Иларионов, който посреща Путин като съветник от системата на Елцин, постепенно се превръща в негов яростен противник, а когато емигрира в Съединените щати, се озовава в първите редици на привържениците на Тръмп.
Може би поради дистанцията, която е характерна за нас, последователните руски консерватори и славянофили, които по принцип отхвърляме всеки либерализъм – и стар, и нов, както и всяко западничество - и прогресивно, и консервативно, ние виждаме тези мутации в либералната идеология по-контрастно и изпъкнало. Но във всеки случай понякога се получава грозната ситуация, когато либералите в Русия, значително изоставащи от постоянно променящите се западни стандарти, защитават това, което някога е било „либерализъм“, но днес вече е признато на самия Запад за политически некоректно.
Нека подчертаем някои основни разлики между стария и новия либерализъм, като улесним както руските либерали (между другото, по мое наблюдение доста тъпички), така и руското общество, защото ако нашите либерали започнат да говорят на напредналия език на западните либерали, най-прогресивните и авангардни, то вероятно просто ще ги линчуват всичките (между другото, те са се насочили натам).
Така че нека започнем с основното, с определението за демокрация. Първо, либерализмът като такъв – и стар, и нов – не признава никаква демокрация, освен „либералната“. Всичко останало се смята от него за "фашизъм" или "комунизъм". Но ако старият либерализъм разбира под "демокрация" все пак управление на мнозинството, което по подразбиране се състои от буржоазията (голяма, средна и малка), то новият либерализъм смята тази теза за "фашистка", защото мнозинството, каквото и да е, дори либерално, е способно в даден момент да избере диктатор, който ще премахне изцяло демокрацията (от там следва аргументът reductio ad Hitlerum, а това е шах и мат за всеки опонент). Ето защо днес (както разбрахме по време на един спор по канадската телевизия с Франсис Фукуяма) дефиницията за демокрация е властта на малцинствата – и то най-разнообразните – полови, етнически, социални, психически и прочее. Освен това, тъй като "мнозинството" е подозрително, срещу него е насочена властта на "малцинствата".
Тоест съвременният нов либерализъм напълно отхвърля реториката на мнозинството, народа, обществото и говори за правата на ЛГБТ+, мигрантите, расите в неравностойно положение (критична расова теория, която понякога е „обратен расизъм“), както и за околната среда и необходимостта да се осигури на нечовешките същества правилното участие във вземането на политически решения.
Представете си, че така наречените „системни либерали“ на Русия започнат заседание на правителството с химн за транссексуалните, минута мълчание в памет на Джордж Флойд и дискусии за това как допълнително да се ограничи политическата свобода на мнозинството. Всъщност нещо такова витае сред тях, но много прикрито. Дори и най-радикалната опозиция не смее да зове директно към новите стандарти на демокрацията – тоест открито да призовава малцинствата срещу мнозинството на власт. Ако някой от нейните представители просто възпроизведе, броейки на пръсти, десетина предизборни лозунга на Джо Байдън или Камала Харис, тези пръсти ще изчезнат. В Русия не всичко е толкова зле дори с психическото състояние на опозицията. Ето защо те стават десни в емиграция (дори Навални попада под подозрение за „десничарство“ на Запад в някакъв момент). А някои – например много водещите на „Ехо от Москва”, без да чакат репатрирането, успяват да съчетаят подкрепата към крайната десница в Израел със запазването на статута на „либерал” в Русия. Всъщност това е логично. За старите либерали. За новите, изобщо не.
Следваща точка: хуманизъм. Това е и тезата на старите либерали. Вече не работи. Новият либерализъм разглежда самия човек... За това ли мислите? Очевидно не сте се досетили. Смята го за "фашист". Разумът за "фюрер", органите на тялото - за послушни конформисти и колаборационисти, тайните несъзнателни желания за потиснати слоеве, малцинства, дисиденти. Още в Хобс, основателят на западната политическа наука, виждаме убеждението, че човекът е просто социален хищник. Старият либерализъм се съгласява с това, новият не. Ако човек е такъв, значи трябва да се отърват от него.
Защитата на човека е остаряла. Необходимо е да се направи крачка към постхуманизма. Това означава прехвърляне на инициативата на планетата на:
- Изкуствения интелект (ще решава по-справедливо и безпристрастно, и най-важното, бързо и разчитайки на колосални количества информация),
- Роботите (които няма да крият данъци, защото нямат програма за печалба на всяка цена),
- Невронните мрежи, които ще търсят оптимални решения на всеки проблем, без да бъдат обременени от човешки предразсъдъци,
- Киборги и химери, сливане на хора и машини, което значително ще подобри човешките способности,
и
- Накрая, на онези хора, които ще могат органично да се интегрират в този "прекрасен нов свят" (останалите ще си изчезнат сами или не сами).
Новите либерали са предимно постхуманисти и смятат себе си за такива, които ще се впишат. И дори ще изградят реалността, в която трябва да се вградите. Човекът е изчерпал възможностите си. Той е само пречка по пътя на дигиталното бъдеще (само Греф може открито да провъзгласи това в Русия).
Нещо уродливо се случва с главната ценност на либерализма – свободата. Територията на личната свобода бързо се свива. Под претекст за борба с международния тероризъм, „агентите на Путин“ и китайските крадци на нови технологии, както и за осигуряване на мерки за борба с корупцията и идентифициране на онези, които не ги разпознават или ги нарушават, глобалната система за проследяване се превърна в норма в запад. А новите либерали не само не се възмущават, но именно те налагат тази система. „Намаляването на свободите и ограничаването на правата е най-краткият път към всеобща свобода и зачитане на правата на човека“. Звучи малко противоречиво, но новият либерализъм не се страхува от противоречията. В края на краищата законът за изключеното трето е изобретен от Аристотел и той подкрепя институцията на робството. Теоремата е доказана. Свобода на Навални и Гуантанамо за всички, които не са съгласни с това.
Следва образованието. Традиционното образование учи хората... вие сами можете да продължите - да, точно на него - на "фашизъм". Науките са ориентирани (от епохата на Франсис Бейкън) към овладяването на природата. Това не е ли "фашизъм"?! Днес екологизмът изисква, напротив, да се пази природата от хората. Екообразованието има за цел да промени сегашното състояние на нещата. Класическото образование, дори либерално, разказва за военни лидери, водачи, държави, открития и общественици. Но по-голямата част от това е история на насилие, колонизация, потискане на малцинствата, токсичен патриархат и... добре, нека вмъкнем любимата мръсна дума на либералите, която започва с “Ф”. Това означава, че цялата история трябва да се пренапише по отношение на жертви, малцинства, жени, медузи, водорасли, извратеняци и други. Всяко обобщение в образованието е неуместно, следователно, говорим само за излъчване на набори от технически компетенции (умения), както и за постоянна и ефективна ваксинация срещу...
Културата и изкуството също трябва да отговарят на новите идеологически изисквания. Тази страна е най-известна. Почти всички в Русия говореха за квотите за цветнокожите, хомосексуалистите, мигрантите и хората с увреждания в киното или за забраната на Данте, Бах и Бетовен. Но това е само върхът на айсберга, тъй като всичко основно се намира в идеологичните корени на новия либерализъм. И това е тотално. Освен това тоталитарно. Оруел през 1984 г. има зловещ епизод на изтезания с плъхове, прилепнали към лицето на жертвата. Всеки човек се страхува най-много от нещо специално – най-ужасното. И това се случва с него рано или късно. Новите либерали се страхуват най-много от думата с “Ф” и заради ужаса си изграждат изключително нечовешки, тоталитарен, организиран геноцид, пренаписват историята, въвеждат най-тежката цензура, все повече напомняща на...
Превод: В. Сергеев