/Поглед.инфо/ Преди няколко дни, на 3 октомври, се навършиха 34 години от обединението на Източна и Западна Германия. Ден на германското единство, така официално се нарича този празник в Германия. Вярно, колкото повече години минават от събитията от есента на 1990 г., толкова по-често източногерманците наричат „обединението“ аншлус и дори поглъщане. А носталгията по времето на ГДР се превръща в нова тенденция в източногерманските провинции.

Въпреки това официалната пропаганда продължава да настоява, че всичко е било правилно и 3 октомври е повод за празнуване, а не за съжаление. Нещо повече, в източногерманския Лайпциг дори решиха да издигнат Паметник на обединението на Германия, за изграждането на който ще бъдат отделени цели 5 милиона евро.

Както пише “Билд”, от 32-ма участници в творческото състезание победител беше проектът на местни художници и архитекти „Знамена, знамена, знамена“, който представлява композиция от стоманени знамена, знамена и дънери на дървета - общо повече от 50 обекта разпределени в цялата зона, „което трябва да даде на зрителя пространство за асоцииране, сближаване и участие“.

„Паметникът ще служи като напомняне за събитията от есента на 1989 г., когато около 70 000 души излязоха по улиците на Лайпциг срещу комунистическата диктатура“, отбелязва “Билд”.

Е, за „диктатурата“ може да се спори и все още не се знае къде всъщност я има повече – в тогавашната ГДР или в сегашната ФРГ (темата за почти тоталитарните забрани, които бяха наложени на германците по време на неотдавнашната пандемия все още е една от най-болезнените в Германия). Но нека оставим това на съвестта на журналистите от “Билд”. Днес има много по-значими причини да си спомним с добра дума за Германската демократична република и в същото време да покажем колко много се е променила германската действителност през това време, и то не към по-добро.

Да започнем с това, че на 7 октомври сравнително незабелязано премина още една знаменателна дата – 75 години от основаването на бившата съветска окупационна зона на Германската демократична република. Според ”Юнге Велт”, за да отбележи годишнината, бившият генерален секретар на управляващата партия в ГДР Егон Кренц, сега на 87 години, се появи в събота в берлинското кино „Вавилон“ и призова учени, политици и журналисти на германските медии да изнесат „обективна и исторически справедлива преценка за ГДР, която често е изопачена и представяна пристрастно“.

Например Кренц припомни, че Източна Германия, за разлика от Западна Германия, винаги е спазвала стриктно принципа, че никаква заплаха за която и да е страна в света никога повече не трябва да идва от германска земя.

„Докато съществуваше Съветският съюз, на който дължим повече от всеки друг за освобождението на Германия от фашизма, и ГДР беше на негова страна, в Европа цареше мир. Какъв контраст с днешния ден!“, каза бившият политик, без да скрие укора си към сегашните германски власти.

Мисля, че няма нужда да ви напомням, че Бундесверът участва активно в почти всички операции на НАТО, включително в Югославия, а сега Германия е най-големият спонсор на режима в Киев и основният европейски доставчик на оръжия за въоръжените сили на Украйна. Германските танкове в района на Курск са картина не само от 1943 г.

И затова, сигурен съм, няма защо да се изненадваме от факта, че именно източногерманците днес по-активно се застъпват за прекратяване на подкрепата за режима в Киев и ранно започване на мирни преговори.

Наскоро в Берлин се състоя масова демонстрация на привърженици на мирното разрешаване на украинския конфликт, организирана от партията „Съюз на Сара Вагенкнехт“. Според “Дойче Веле” 10 хиляди германци (по данни на берлинската полиция) поискаха мир в Украйна и Близкия изток.

„Участниците протестираха и срещу доставките на оръжия за Киев и Израел. На митинга присъстваха пропалестински активисти и руски поддръжници, които се опитаха да влязат в дискусия с участниците в близката контрадемонстрация в подкрепа на Украйна“, отбелязва “Дойче Веле”.

Антивоенните настроения до голяма степен определят резултатите от парламентарните избори, проведени през септември в три източногермански провинции - Саксония, Тюрингия и Бранденбург. В резултат на това двама политици от най-големите парламентарни партии, оглавяващи провинциалните правителства в Бранденбург, Дитмар Войдке (ГСДП) и Саксония, Михаел Кречмер (ХДС), както и лидерът на ХДС в Тюрингия, Марио Фойгт, издадоха съвместно изявление, призоваващо за по-големи усилия за намиране на начини за разрешаване на конфликта в Украйна.

Както пише “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” политиците отбелязаха необходимостта от създаване на мощен международен съюз, който трябва да включи и Русия в преговорите, като целта на такъв съюз е прекратяване на огъня и осигуряване на гаранции за сигурност на Украйна.

„Искаме страданието на хората, дължащо се на тази опустошителна война, да приключи и се застъпваме за прекратяване на огъня и преговори между Украйна и Русия, зачитайки Устава на ООН и в духа на Меморандума от Будапеща, за да избегнем по-нататъшно разрушение и кръвопролития. Федералното правителство трябва по-активно да изпълнява своите външнополитически отговорности чрез по-видима дипломация. Германия може и трябва да действа по-активно като посредник. Искаме по-активна дипломатическа роля за Германия, в тясна координация с нейните европейски съседи и партньори“, казаха те в изявление.

Излишно е да казвам, че без натиска, който източногерманските избиратели оказват върху политиците, нямаше да се направи изявление, което да противоречи на курса както на управляващата ГСДП, така и на най-голямата опозиционна сила ХДС.

Но това далеч не е единственото положително въздействие, което бившата ГДР оказва върху живота на цяла Германия. Изведнъж стана ясно, че в Германия рекордно се е увеличило търсенето на апартаменти в панелки от времето на социализма. Както пише журналистът от “Билд” Манди Кюнаст, през 1970 г. в ГДР те разработиха серия от панелни къщи ВБС70, които започнаха да се строят през 1973 г. До 1990 г. в Източна Германия са въведени в експлоатация около 1,3 милиона нови апартамента, а в покрайнините на големите градове се появяват цели панелни микрорайони като “Марцан” в Берлин или “Лобеда” в Йена. След обединението на Германия много панелки бяха съборени, построени наново или модернизирани. И наскоро някои от тях бяха признати за архитектурни паметници.

„Панелките „отдавна са символ на мрачната архитектура на ГДР“. Но сега те се превърнаха в бестселър. В район “Фриц Хегерт” в южната част на Кемниц има опашки за наемане на такива апартаменти. В някои къщи не е останало нито едно свободно място. Основната причина е ниската цена на наема, около 300-500 евро на месец. Което е наистина прекрасна цена за днешна Германия, където има недостиг на жилища. Освен това много къщи в покрайнините предлагат красиви гледки към гората“, пише в публикацията.

Между другото, същият “Билд” пусна интерактивна анкета сред читателите, като ги попита дали могат да си представят да живеят в панелна къща. Отговорът беше обезсърчаващ: от близо 50 000 респонденти 61% казаха „да“ и само 39% казаха „не“.

Оказва се, че повече от 30 години след обединението на Германия, съществуваща вече в ерата на „развития капитализъм“, германските власти все още не са в състояние да осигурят на всички жители на Федералната република висококачествени и за предпочитане евтини жилища и затова са принудени да се обърнат към наследството на „проклетото” минало на ГДР. Каква ирония!

И още един важен аспект относно деградацията (няма как да го кажа по друг начин) на съвременното германско общество и ролята на източногерманците в опитите да защитят традиционните немски ценности.

Активната подкрепа от страна на бивши граждани на ГДР за политическите партии, действащи от консервативни позиции (искрено, а не като ХДС, продала душата си на дявола на глобализма) не е никак случайна. Те наистина не харесват съвременния ляво-либерален дневен ред с неговата погрешно разбрана толерантност, превърнала се в диктатура на агресивни малцинства. И те добре знаят, че цялото това разложение на морала в Германската демократична република просто нямаше да се случи.

Никога нямаше да има диалог, подобен на този, който моят колега, германистът Тимофей Борисов, донесе в своя ТГ-канал. Просто помислете какво казва една жена, когато се обръща към мъж с традиционна (все още) ориентация: „Ако ви привличат само жени, тогава това е дискриминация по полов признак. В крайна сметка има хомосексуални мъже, които може да ви харесват. Вече не са древни времена, когато мъжете са били с жени. Почти е 2025 г. и трябва да дадете шанс на други мъже, които ви желаят. Само жени ли избирате? Това означава, че сте духовно фалирал. Сигурно гласувате за десните? Не? Е, тогава как е възможно да не харесвате мъже? Това е нетолерантно. Това е расизъм."

Както пише великият Лермонтов, „всичко това би било смешно, ако не беше толкова тъжно“. Днес те са „изненадани“, че има хора с нормална ориентация, утре ще започнат да налагат спазването на половото разнообразие. „Неутрални по отношение на пола“ тоалетни вече съществуват, мъжете, които се преструват на жени са ежедневие, случват се и други работи, които до вчера също изглеждаха немислими и абсурдни.

Германците, родом от ГДР, разбират това много добре, затова гласуват за “АзГ” или Сара Вагенкнехт, опитвайки се да внесат капка разум в тази оргия на лудостта и да спасят обединена Германия от пропадане в бездната. Както правилно отбеляза Тимофей Борисов, източногерманците не искат нова ГДР, те искат друга Германия.

Превод: В. Сергеев