/Поглед.инфо/ Четвърта политическа теория и бразилски лога - интервю с Александър Дугин за предаването "Pisando em Brasa".

Каква е основната идея на Четвъртата политическа теория? На всички ли народи подхожда тази теория, или е създадена специално за руснаците?

Четвъртата политическа теория, разбира се, не е само за руснаците. Основната идея се състои в деколонизацията на политическото съзнание и излизането на ново равнище на самосъзнанието.

Мислим за политиката в строго зададена координатна система. Тази координационна система се налага в Западна Европа в Новото време, в съвремието. Това е като историческо и географско петно. Особеността на тази политика се състои в отказа от вертикал - от платонизма и неговите трансцедентални идеи и от теологията на Аристотел. Политиката няма духовно измерение. Политиката няма цел. Всичко се прави не отгоре-надолу и не от центъра към периферията. Всичко се прави отдолу-нагоре и от периферията към центъра.

Такава политическа теология (според Карл Шмит) е различна от европейското средновековие и от неевропейските цивилизации.

Първоначално подобно разбиране на политиката се налага в протестантските страни. След това се разпространява на всички останали народи. Заедно с колонизацията и вестернизацията този политически материализъм излиза извън пределите на Европа и се разпространява на цялото човечество.

През последните 200 години европейската политическа Модерност придобива три основни форми. Либерализъм, социализъм и национализъм. Всички те са съвременни и всичките са европейски.

Така се провежда пълна колонизация на политическото мислене. По целия свят под “политика” се разбира нещо, появило се в Западна Европа в Новото време.

През ХХ век тези три идеологии се сражават. Първо либерализмът заедно с комунизма побеждават фашизма. След това през Студената война либерализмът побеждава комунизма. Така от трите политически идеологии остава едната. Тя ляга в основата на глобализацията през 90-те години на ХХ век.

Русия става жертва на тази колонизация под влиянието на Запада. Това води до Болшевишката революция. През 1991 година Русия се оказва под властта на либерализма.

Но Русия се стреми да излезе изпод влиянието на западната идеологическа хегемония. И търси изход. От тук и този анализ на политиката. И изводът за необходимостта от Четвърта политическа теория.

Но това не е единствено избора на Русия. Мнозина по света - и на Запад, и на Изток, не са съгласни с либерализма. Но това несъгласие отново ги хвърля в политическата Модерност. Или към комунизма, или към национализма. Така, както и преди, оставаме в плен на политическия материализъм.

Затова не само Русия трябва да търси Четвъртата политическа теория, а всички народи, държави и общества, които се стремят да се борят с либерализма. За да се победи либерализмът, трябва да се излезе отвъд пределите на колонизацията на съзнанието.

За Бразилия и Латинска Америка като цяло Четвъртата политическа теория е актуална във висша степен.

Каква е особеността на Четвъртата Политическа теория? Как се отличава от другите политически теории и идеологии?

Особеността на Четвъртата политическа теория е, че тя излиза отвъд рамките на цялата политическа Модерност, не просто критикува либерализма. Това го няма другаде. Такова преодоляване на колониалната политическа мисъл е възможно чрез традиционализма, завръщането към Средновековието и Античността (оттук и проектите Ново Средновековие и Нова Античност). То това е възможно и чрез стъпка напред - чрез радикализация на Постмодерността.

Подобно съчетание между архаичното и свръхсъвременното е нещо уникално.

Защо, както знаем ние, така обичате Бразилия? Какво ви привлича в бразилската култура? Какво е общото между Бразилия и Русия?

Честно казано не знам защо така харесвам Бразилия. Очарова ме португалския език, самата реч. Като музика е. Бразилската музика - боса нова, МРВ и другите жанрове според мен е връх на музикалната култура.

Привлича ме и имперското измерение на бразилската история - пренасянето на столицата на Португалия в Рио де Жанейро навремето. Крайно интересните версии на есхатологичната теория на Петата империя се отнасят до Бразилия. Традиционалисткото въстание на Контестаду и Канусус.

Тези тенденции са тънко изразени от Глаубер Роша във филма му “Бог и дявол в едно слънце”.

Виждам загадка в Бразилия, мъглив знак на парадоксалното бъдеще. Съдбата на новия век и на цяла Латинска Америка са някак свързани с Бразилия. Но не мога да го кажа по-точно. За да се говори за бразилския Логос е нужен особен език.

Каква е антропологията на Четвъртата политическа теория? Признава ли се есенциализмът в нея? Как Четвъртата политическа теория обяснява трансформацията на човека и поведението му в историята.

Антропологията на Четвъртата политическа теория се основава на Хайдегер и ученията за “Даз Айн”. Това не е есенциализъм. Човекът е открито съществуване, езистенция, мислещо териториално присъствие. В центъра на човека се намира бездната. Човекът може да стане каквото и да е, защото е напълно свободен. По-точно човекът е чиста свобода. Това и го прави това, което е. В известен смисъл и всичко, и нищо.

Затова и човекът е длъжен преди всичко да създаде самия себе си. Той има задание. Но тук подхождаме не просто към отрицание на същността (както в либералния релативизъм, номинализъм и анти-есенциализъм), но към идеята за “открита същност”. Прието е да разбираме същността като логическия закон за тъждеството А=А. Но при самия Аристотел този закон се използва единствено към вечността, към Бог, към безсмъртието. Всичко е диалектично. Затова същността на човека не е равна сама по себе си. Това е процес, процес на духовно превръщане.

В основата на Четвъртата Политическа теория лежи откритата антропология. Човек става човек единствено в процеса на самоопределянето. Той не трябва да се спира, той винаги е на пътя за истинската Родина, към своето “естествено място”. Именно това е автентичното съществуване на “Даз Айн”.

Антропологията на Четвъртата политическа теория е екзистенциална, а не техническа. С нас са тези ,които споделят нашия подход. А основното в подхода ни е абсолютната свобода.

Как се отнасят най-важната категория на Четвъртата Политическа теория “Даз Айн” и категорията народ? Как понятието народ се отнася към етническото разнообразие, характерно за такива държави като Бразилия и Русия.

“Даз Айн” на народа и “Даз Айн” като народ. Двете са близки, но все пак различни теми. “Даз Айн” не е, строго погледнато, нито индивидуален, нито колективен. Той е като вида при Аристотел. И видът се отнася едновременно и към единичното, и към колективното, без да съвпада нито с едното, нито с другото. Също така “духът” при Хегел: в него “аз” съвпада с “ние”, частното с общото.

Под “народ” разбирам “духа на народа”, това, което прави от народа народ. Народът не е маса, не е население. Народът не е сума на индивиди. Народът винаги го има и винаги е цял. И той взема Решения. Основното Решение е дали да съществува автентично или не. Ако народът вземе Решението да живее автентично, той активира своя дух. Ако избере обратното, той бива овладяван от злото, от изкуствения интелект. Автентичното съществуване е възможно единствено при свободен народ. Робът не може да съществува автентично. За автентично съществуване е нужна деколонизация на мисълта и съзнанието.

Либерализмът и политическата Модерност като цяло са синоним на неавтентичното съществуване. Всичките три политически идеологии на Модерността са тоталитарни. С комунизма и фашизма това е очевидно. Но днес ние с очите си виждаме, че либерализмът, особено глобалисткият на Демократическата партия на САЩ, е чисто тоталитарна система. Глобализмът е абсолютно отчуждение, обезчовечаване, електронно киберробство. Целта на глобализма е изобщо да изпразни “Даз Айн”. Това е целта на цялата политическа Модерност. Ето защо е необходима именно Четвъртата Политическа теория - а не комунизъм или фашизъм. Автентичното съществуване на народа е възможно единствено отвъд пределите на догмата - включително и дори преди всичко либералната.

Каква роля играят идеите и теориите на такъв традиционалистки автор като Юлиус Евола? Как да се направи компромис между него и изискванията за социална справедливост.

Юлиус Евола е важен като носител на настъпателния традиционализъм. Той не се спира с констатацията, че Модерността е зло и извращение. Той призовава срещу нея да се сражават до последна капка кръв. Това е активна позиция на пълноценен човек. Евола повече от всичко цени именно свободата, която човек трябва да осъществи с висшето си “Аз”. А всички опити на либерали и комунисти да постигнат свобода с външни методи водят единствено до нова форма на робство. Евола критикува и третия път. Затова той е предтеча на Четвъртата Политическа теория. Извънредно важна е неговата критика към национализма като буржоазно явление.

И накрая, Евола е важен като философ, формулирал принципа на “традиционалиста без Традиции”. Това е фигура, близка до образа на Радикалния Субект. Радикалният Субект е пробудило се ядро на вътрешния човек, въстанал против Модерността. Но не защото такъв човек по инерция принадлежи към миналото, а заради абсолютното отхвърляне на настоящето. Неприемането на Модерността се опира не на Традициите, защото истинската Традиция е скрита в “тъмните времена”, а на ненавистта и отвращението от съвременния свят. Тоест става дума за пробуждането на дълбокото ядро на човек, не благодарение на останките на “свещеното”, а чрез “праведния нихилизъм”, отхвърлящ “профанното”.

Социалната справедливост не е приоритет за Евола. Но виждам в социалната справедливост народната воля към отхвърлянето на материалната йерархия, спонтанен протест срещу капитализма и паричната система.

Социализмът, обаче, трябва да се комбинира с духа, откъснат от материализма. Затова ни е нужен нов социализъм в духа на Оскар Уайлд и неговия учител Джон Ръскин. Човекът на труда трябва не само да се освободи от материалното, той трябва да се възвиши и облагороди. Нужен ни е социализъм на духа.

Как Четвъртата Политическа Теория разглежда проблема на технологията? Може ли технологията да се подчини или сме обречени тя да подчини нас? Може ли да се измени отношението към техниката? Какви да са отношенията на човек с природата?

Проблемът с техниката не е технически проблем. Техниката е отношение на субекта към обекта и затова тя сумира тези отношения, става тяхно въплъщение. Ако загубим дълбокото измерение на субекта, осигуряващ му абсолютната свобода, ние си създаваме външен идол, на който да се покланяме. Този идол е обект. И го създаваме с помощта на технология. Тя винаги е била опосредстване между човек и околната среда. Но на тази междинна територия и се срещат свободата и отчуждаващият идол - създаденото от човека чудовище Левиатан. Ако технологията е изкуство, поезия, то тя служи на субекта. Но ако субектът отслабва, то тя променя своето значение и започва да служи на идола. Сингуларността и Изкуственият интелект са триумф на Радикалния обект, който става нов господар на технологията.

Затова преодоляването на техниката се състои в завръщането ѝ към чистото творчество на субекта. “Даз Айн” съществува като битие в света. Това е изкуството за съществуване, екзистенциална техника. Но самобитният обект разрушава света, разчленява го. Дигитализацията е атомизация на битието и разчленяване на съзнанието. От тук и шизо-анализа на Дълез и Гуатари. От тук и почитта към техниката у спекулативните реалисти. Техниката води до постхуманизъм като граница на отчуждаването на човека от неговото вътрешно семе.

Задачата на истинската Революция е да се унищожи техническото отношение към технологията и да се върне този проблем, където следва - в областта на метафизиката и онтологията.

- Разкажете ни накратко за вашия проект “Ноомахия”? Как Ноомахическите теми и теорията на трите Логоса са свързани с Четвъртата Политическа Теория? Какво можете да кажете за Логоса на Бразилия?

- “Ноомахия” е съставена от двадесет и четири тома. Трудно е да се говори накратко за нея. Основната идея е, че освен аполоновите и дионисиевите принципи в културата, цивилизацията, философията, изкуството и живота като цяло, има и трети принцип - Логосът на Кибела. По-рано опозицията на Аполон и Дионис принуждава да се постави всичко хтонично, материално, земно в зоната на Дионис. По този начин Аполон се противопоставя на Дионис. Но въвеждането на Логоса на Кибела коренно променя цялата картина. Дионис също се различава от Кибела, Логосът на Великата Майка, както Аполон от Дионис. Има три корена, три Логоса, а не два. Тези Логоси водят непрекъсната война помежду си. Тази война е история, култура, цивилизация.

Във всяка цивилизация - както архаична, така и модерна и сложна - винаги има и от трите Логоса. Но пропорциите им са различни. И освен това те могат да се променят - понякога много бавно и неусетно, понякога почти моментално, рязко. Следователно, всяка цивилизация трябва да се изучава като независима система със собствени значения. И вече в нея да изследваме структурата на Ноомахията, войната на трите Логоса и техните пропорции. Ноомахията е незадължителна в Четвъртата Политическа Теория. Това са различни нива на анализ.

Четвъртата Политическа теория утвърждава принципа на “Даз Айн” за множествеността. Това означава, че всяка нация, всяка цивилизация и всяка култура имат своя напълно автономна семантична структура, своя парадигма. Ноомахията задълбочава тази теза, като последователно изследва структурите на всички цивилизации. Тоест, Ноомахията може да се счита за теоретична обосновка на тезата за множествеността на “Даз Айн”. Почти всички томове на “Ноомахията” са посветени на това - изследване на културите на народите на Европа, Азия, Евразия, Африка, Америка и Океания.

Ноомахията в Бразилия има свои специални характеристики. Доколкото Бразилия е модерна западна държава с либерална демокрация, тя е под влиянието на Логоса на Кибела - както и цялата Модерност. Бразилската култура - както латинска, така и католическа, както и индийската и африканската - е напълно самобитна. И този конфликт между модерността и традицията определя бразилската Ноомахия. Струва ми се, че Логосът на Дионис е силен в Бразилия - оттук и фантастично красивата боса нова и карнавалът, последното ехо на дионисиевите шествия. Но Бразилия все пак не е намерила свой собствен Логос. Той трябва да изрази правилно бразилския “Даз Айн”.

И това, с което започнахме - деколонизацията на политическото съзнание - е абсолютно необходима предпоставка за това.

Превод: В. Сергеев