/Поглед.инфо/ На 2 май САЩ активизираха антииранския режим на санкции, като отмениха временнитe разрешителни за внос на нефт и газов кондензат за осем държави (Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Турция, Гърция, Италия и Тайван), за които миналата есен бяха отпуснати условията за закупуване на ирански петрол.
Това решение бе придружено от безумна антииранска пропаганда и директни заплахи за спиране и конфискация на петрол и петролни продукти, идващи от Република Иран към външни купувачи. А това е преди всичко Китайската народна република, която покрива една четвърт от нуждите си чрез закупуване на въглеводороди от Техеран, Западна Европа и Индия. Трябва да кажа, че почти всички страни-купувачи на иранско „черно злато“ заявиха, че ще продължат търговията си. И това се превърна в безпрецедентно предизвикателство за американската хегемония. Струва си да припомним, че всичко това се случи на фона на признаването от официален Вашингтон за терористична организация на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР), фактическа държавна структура на Иран. В отговор Техеран заяви, че отсега цялата американска армия се счита за терористична организация. Това развитие прави вероятността от военни инциденти в Персийския залив, където вече са настъпили ударни групи на американските военноморски сили, или блокадата на Ормузския проток изключително високи. Това, от своя страна, трябва да доведе до нов кръг на растеж на „цените на петрола“, на който през цялото време се противопоставят - във всеки случай, с думи, Доналд Тръмп и неговият „екип“. Но в този случай очевидно се казва нещо, но се прави нещо съвсем различно, точно обратното. Същото се отнася и за политиката на Вашингтон по отношение на друга голяма страна производителка на петрол - Венецуела, чийто енергиен сектор е достигнал нивото „под нулата“. Може би по този начин 45-ият президент на Съединените щати се опитва да запази собствената си "шистова промишленост" и да възстанови отношенията си с американската „петролна индустрия“, силно пострадали след оставката на шефа на „Ексън Мобайл“ Рекс Тилърсън от поста държавен секретар на САЩ.
Слабостта на позицията на САЩ се определя от факта, че днес няма стабилно превишение на предлагането над търсенето на петролния пазар: цената на петрола вече е реагирала на въвеждането на „осакатяващи” санкции срещу Иран с незабавно увеличение. Така оттеглянето на Иран от световния пазар не само представлява проблем само за себе си, но и дестабилизира ценовата ситуация - всъщност Съединените щати задължават другите страни да плащат за американските външнополитически авантюри от собствените си джобове.
Съединените щати нямат устойчива подкрепа в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). В началото на 2019 г. членове на ОПЕК и 10 други държави, работещи заедно с картела, включително Русия, решиха да намалят производството си с шест месеца, започвайки от януари 2019 г. Тази предпазна мярка също взе предвид много вероятното оттегляне от пазара на петрол на Иран, което направи въвеждането на санкции на САЩ срещу Иран много по-проблематично. Сред страните от ОПЕК единствено Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства биха могли да увеличат производството си, тъй като те споделят една и съща стратегическа цел с Вашингтон - да отслабят Иран, като намалят износа на петрол до възможно най-ниското ниво. Очевидно обаче нито ОАЕ, нито Саудитска Арабия разполагат с резервен капацитет, за да „дадат някое рамо” в подкрепа на американското ембарго. А останалите членове на ОПЕК и Русия, действащи заедно с тях, се противопоставят силно на произвола на Вашингтон по отношение на световната търговия с петрол.
Може да се каже, че сега, пред очите ни, се формира списък на онези, които наистина могат да кажат „не“ на твърдата и агресивна политика на Съединените щати. Списъкът на такива „дисиденти“ в световен мащаб, разбира се, ще бъде колкото е възможно по-къс, но дори да се стигне до Китай, Русия, Индия и поне още дузина други страни, всъщност това може да обезцени всички опити на САЩ да удушат Иран с помощта на петролно ембарго.