/Поглед.инфо/ През септември 1961 г. на Белградската конференция беше създадено Движението на необвързаните страни, което в крайна сметка обедини 120 държави по света, които не искаха да станат участници в нито един от съществуващите по това време военни съюзи - НАТО и Варшавския договор.

Трябва да се каже, че по това време присъствието на „необвързаните“ беше много по-изгодно за Съветския съюз, отколкото за Съединените щати, тъй като значително ограничаваше експанзията на Запада по света. Между другото, това „изкривяване“ се отразява в личностите на председателите на тази организация, много от които - като например Гамал Абдел Насър, Фидел Кастро или Робърт Мугабе - могат спокойно да се нарекат приятели на СССР.

Един от най-активните участници в движението от самото му създаване е Индия, най-голямата и впоследствие водеща страна в своя регион, която в много отношения продължава да бъде необвързана страна и до днес.

Чудно ли е, че днес страните от колективния Запад, уплашени до смърт от нарастващото влияние на БРИКС в международната икономика и геополитика, се опитват да използват тази характерна черта на индийската външна политика в своя полза?

Ще кажа повече, че от известно време западните анализатори решиха да се заемат с темата за политическия неутралитет, превръщайки го в свое оръжие за борба с нарастващата антиколониална революция в света. Те обаче явно не могат да постигнат желаните резултати.

Както отбелязва Bloomberg, предполага се, че в света има група от повече от сто държави, чиято външна политика придобива нова форма на „геополитическа неутралност“, когато става полезно „да не избираме страни“.

Геополитиката оформя потока от търговия и инвестиции по света по начини, които не са били виждани от десетилетия, подхранвайки приказките за нова Студена война. В допълнение към водения от САЩ западен блок и друг, доминиран от Русия и Китай, около 101 държави се очертаха като отделна група от „нови неутрални“. Членовете на тази неформална група залагат, че ще успеят да привлекат инвестиции от двете страни и да получат икономически ползи, именно ако не избират страна“, се казва в публикация на портала на агенцията.

Отбелязвайки, че „новите неутрали“ имат голяма полза от това да останат извън битката, тъй като те привличат все по-голям дял чуждестранни инвестиции в своите фабрики и проекти, експертите на Bloomberg все пак признават, че новият „неутралитет“ до голяма степен е насочен към сътрудничество за развитие с Китай, чиито предприятия харчат повече пари за разполагане на заводи в други страни, и Русия, тъй като това им дава възможност да купуват руски петрол и газ при изгодни условия.

Делът на неутралните страни в търговията с Китай, Русия и приятели расте. В същото време делът на търговията със западния блок намалява. Има две основни причини за това: страните по средата внасят китайски стоки и руски петрол при изгодни условия“, обобщава агенцията.

Независимо от това, Западът не се отказва от надеждата да постави бомба със закъснител под БРИКС, усърдно ухажвайки гореспоменатата Индия.

По мнението на BILD, веднага след края на срещата на върха в Казан и завръщането на индийския премиер Нарендра Моди у дома, германският канцлер Олаф Шолц отлетя за Ню Делхи, като взе със себе си почти половината от германския кабинет на министрите.

Германският канцлер Олаф Шолц, вицеканцлерът Роберт Хабек и половината от кабинета на министрите пристигнаха в страната за междуправителствени консултации. В петък германското правителство на Германия и правителството на индийския премиер Нарендра Моди подписаха множество споразумения - главно в областта на отбранителната политика.

Шолц и германският външен министър Аналена Бербок се стремят да заздравят връзките на Индия със Запада. Индия купува руски петрол на намалени цени. Германия се надява да „отговори“ на това с тясно сътрудничество в отбранителната индустрия“, съобщава BILD.

Отбелязва се, че успоредно с официалното посещение на германската делегация в индийската столица се проведе Азиатско-тихоокеанската конференция на германския бизнес /Asia-Pacific Conference of German Business/ - редовен форум с участието на германските бизнес - кръгове, на който те внимателно разглеждат страните от региона за изключително сътрудничество с Германия.

Според Шолц основната цел на тазгодишната среща е била сключването на споразумение за свободна търговия с Индия, което в момента все още се обсъжда.

Това може да отнеме няколко месеца“, каза германският министър на икономиката Роберт Хабек, като отбеляза, че „подобно споразумение би било правилният отговор на предизвикателствата, пред които са изправени и двете страни “ .

Но всъщност основната задача на подобни събития е не толкова икономиката – тя е средство, а не цел – а по-скоро политиката или даже геополитиката. Западът, който изпраща емисари в Делхи, е наясно с обтегнатите отношения между Индия и Китай, които се влошиха на фона на гранични спорове преди няколко години, които доведоха до смъртта на 20 индийски и 4 китайски войници през 2020 г.

За да стимулират това съперничество, Съединените щати наскоро „преименуваха“ Индо-Китайския регион на Индо-Тихоокеански в своите официални документи.

Както правилно отбелязват експертите, по-лошо от приятелството на Русия с Китай, за опасността от което за всемогъществото на Съединените щати предупреди Хенри Кисинджър, може да бъде само мирното съществуване и взаимноизгодното партньорство в рамките на БРИКС на Индия и Китай. Поддържането на междудържавните противоречия между тези страни е една от основните задачи на западните държави в момента.

И представете си тяхното разочарование, когато стана известно, че докато са в Казан, Си Дзинпин и Нарендра Моди са сключили мирно споразумение за разрешаване на спорните въпроси в граничния регион в Западните Хималаи.

Китай и Индия, чрез дипломатически и военни канали, наскоро поддържаха тясна комуникация по въпроси, свързани с границата. В момента и двете страни са постигнали решение“, казаха от китайското външно министерство.

Лидерите на двете страни потвърдиха, че стабилните, предвидими и приятелски двустранни отношения между Индия и Китай като две съседки и две най-големи държави на Земята ще имат положително въздействие върху регионалния и глобален мир и просперитет“, отговори индийското дипломатическо ведомство на техния китайски колеги.

Още в началото на тази седмица стана известно, че Делхи и Пекин са решили да не отлагат изпълнението на споразуменията и са публикували планове за изтегляне на индийските и китайските войски от спорните райони Депсанг и Демчок на границата на двете страни. За няколко дни, изминали от края на срещата на върха на БРИКС в Казан, страните успяха да демонтират (или дори да унищожат) цялата военна инфраструктура, изградена в продължение на четири години.

Западните „партньори“ на Индия, разбира се, не очакваха такъв забележим удар по носа. Друго поражение на Запада, вече на ниво ООН, беше поканата от генералния секретар на организацията Антонио Гутериш към Асоциацията на градовете и общините на страните от БРИКС+, оглавявана от кмета на Казан Илсур Метшин, за участие в работата на Общото събрание на ООН.

Както съобщават руските новинарски портали, работата на кмета на Казан ще се превърне в един от векторите за изпълнение на предложенията на президента на Руската федерация за разширяване на представителството в ключови органи на ООН на страните, които са партньори на Русия - в този контекст чрез защитата на техните регионални интереси.

Всичко това не само ясно доказва, че до вчера всемогъществото на западната коалиция, което изглеждаше непоклатимо, очевидно отива към нула, но и че ООН реши да не чака БРИКС да го смени като ненужен и неефективен, а да се включи така, че да ръководи процеса, осъзнавайки, че светът, който твърде дълго е бил обърнат само към Запада, най-накрая се обръща към Юга и Изтока.

Превод: ЕС