/Поглед.инфо/ Западните медии обсъждат тектонични промени в ЕС, които могат да доведат до колапс. Става дума за Франция и Германия. Амбициите на президента Еманюел Макрон далеч надхвърлят Петата република, докато канцлерът Олаф Шолц, напротив, мисли преди всичко за Германия. Какво се случва в Европейския съюз?

Глобална политика

Германски и френски медии обърнаха внимание на конфликта между Макрон и Шолц след срещата им в Париж на 26 октомври, когато френският президент отмени съвместна пресконференция. Преди това се съобщаваше за сериозни разногласия главно с позоваване на анонимни източници.

Причината за конфронтацията е енергийната криза. Берлин реши да отпусне 200 милиарда евро помощ за своите предприятия. В Париж сметнаха, че заради това други компании са се оказали в неравностойни условия - никой друг в ЕС не може да си позволи такива разходи. Макрон е подкрепен най-малкото от Варшава, Хелзинки и Талин. Така полският премиер Матеуш Моравецки обвинява Шолц в разрушаването на единния европейски енергиен пазар. Ръководителите на правителствата на Естония и Финландия Кая Калас и Сана Марин се оплакват, че германците са спечелили предимство пред останалите европейци.

Париж е недоволен и от подхода на Берлин към проблема за европейската сигурност. Бундесверът се превъоръжава с американски доставки, включително изтребители Ф-35 и системи за ПВО “Пейтриът”, но не използва продуктите на френския военно-промишлен комплекс. Журналистите смятат, че Шолц е поверил на САЩ не само външната политика на страната си, но и отбраната. В същото време пресата игнорира призивите на канцлера за координирани покупки на оръжие и създаване на сили за бързо реагиране на ЕС до 2025 г.

От 3 до 5 ноември Шолц ще посети Китай, където ще се срещне с президента Си Цзинпин и премиера Ли Къцян. Канцлерът се надява да обсъдят ситуацията в Украйна и Източна Азия, както и изменението на климата. Макрон се обиди от това: той е сигурен, че е трябвало да отиде в Пекин заедно с германския си колега, отбелязва “Политико”.

Освен това Шолц се застъпва за по-нататъшно разширяване на Европейския съюз чрез Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия, докато Макрон иска да поведе ЕС към по-дълбока интеграция в сегашния му състав. За Берлин свързването на нови държави би било от полза - тогава центърът на "меката конфедерация" ще се измести към германците. А вътрешното укрепване на ЕС само ще наложи допълнителни задължения на Германия.

Наполеонови планове

Критикувайки Шолц, президентът на Франция изразява мнението на много европейски държави, които се страхуват от икономическа зависимост от Берлин в условията на продължителна криза. В същото време Макрон, възползвайки се от липсата на харизма на германския канцлер, се опитва да доминира в медийното пространство. И мечтае да остане в историята като велик европейски лидер. Интересите му се простират до Близкия изток, Африка и дори Южен Кавказ, където Париж се надява да разреши арменско-азербайджанския конфликт и по този начин да изтласка Русия.

Преди това Франция нямаше проблеми в Европейския съюз - Берлин държеше икономиката върху себе си, а французите бяха отговорни за идеологическото съдържание. През 2019 г. Макрон и бившият германски канцлер Ангела Меркел подписаха споразумение за сътрудничество и интеграция, според което двете страни се ангажираха да си сътрудничат в политиката, икономиката и отбраната. Шолц обаче разруши идилията.

„Френско-германският дует излезе извън релсите и изглежда нито Париж, нито Берлин успяват да върнат локомотива на място, за да започне отначало“, пише френският “Льо Фигаро”. Според изданието, преди дуетът на двете страни е дърпал цяла Европа напред, но сега можете да забравите за него.

Последствията от раздора вече засягат европейците. Например Макрон торпилира идеята на Шолц за изграждането на нов газопровод от Барселона до Марсилия и по-нататък към Централна и Северна Европа. Испания и Португалия се съгласиха с това, но в Париж прецениха, че тръбата противоречи на "зелената" програма.

В същото време, както отбелязва “Политико”, Макрон може умишлено да е саботирал проекта, така че европейците да използват френските АЕЦ. Освен това Лисабон и Мадрид промениха решението си, където сега също се застъпват за "зелен коридор", през който след 2030 г. на север ще се доставя основно водород. Вярно е, че строителството ще бъде завършено много по-късно, отколкото се предполага в германския план.

Между империя и изолация

Андрей Кудрявцев, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, смята, че причината за изострянето на отношенията са твърде скромните амбиции на Германия.

"Франция винаги се е опитвала да компенсира икономическата слабост по отношение на Германия с предимството във военно-промишления комплекс, статута на член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена сила. Дълго време двойката Берлин-Париж действаше като двигател на европейското строителство. Съгласуваните решения задават тона и вектора на развитие на целия ЕС. Но сега Германия загуби всякакви големи геополитически стремежи. Германците постигнаха икономически успехи, а във военно-политическия в смисъл, че са си останали „джуджета". Това обаче напълно ги устройва“, казва експертът.

Германците искат да видят Германия като новата Швейцария, докато французите се стремят към световно лидерство. Масло в огъня наляха и материалните затруднения.

„Икономическата слабост подкопава позициите на Франция на международната арена. В същото време французите отдавна пренебрегват изключително сложните енергийни проблеми на Берлин. В резултат на това германците вече не виждат необходимост да демонстрират близост до Париж. Европейският съюз ако не спря, но започна да губи скорост", каза той. Кудрявцев.

Ръководителят на Центъра за германистика към Института на Европа Владислав Белов е убеден, че за всичко са виновни лидерските амбиции на Макрон. "Ръководителите на Франция и Германия решават кой от тях е щеф №1 на ЕС и кой е №2 - обяснява експертът. “На този фон виждаме спекулации за зависимостта на Берлин от САЩ".

Според него неуспешните парламентарни избори през юни силно са отслабили Макрон. Тъй като не успя във вътрешната политика, той се зае с външната. В същото време Шолц се оказа по-сдържан и позволи на колегата си да се себеизразява. Но канцлерът все пак не отстъпва позициите си.

Според експертите обаче има вероятност до края на годината страните да постигнат компромис. Що се отнася до междуличностните отношения между Макрон и Шолц, приятелството между тях няма да се получи, но все пак ще могат да работят заедно. Ако обаче амбициите на френския президент все пак надделяват над интересите на държавата, ще пострада целият ЕС.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com