/Поглед.инфо/ Десет дни след избора на Тръмп продължава с все по-усилващо се ускорение п р е н а с о ч в а н е т о - за сега предимно в мисленето и изявленията на европолитиците. Удобно ще е да приемем, че терминът е събирателно понятие на съпровождащите го „пренареждане“, „преориентация“, чак до грубото „ослушване“ или тодорживковото „снишаване“. Провлече крак в този смисъл и зае заслужено водеща роля в този процес вездесъщата началница Урсула фон дер Лай-н-ен. Тя още на следващия ден, пърхаща от удоволствие отбеляза, че е имала един „страхотен разговор“ с Тръмп. Отношението към Харис също се мени не с дни, а с часове. Почна площадно оплюване и припомняне на всичките й грехове. Забрави се дори, че тя прие да предприеме един предсказан предизборен самоубийствен ход и да поеме губещата кауза на провалилия се президент.
Не така стои въпросът с евромедиите, в това число и с вечно тътрещите се след тях български медийни герои. Което като практика е просто за чудене. Обикновено коментарната журналистика на момента се усеща и следвайки новия курс завърта кормилото. Сега след толкова вече дни все още по телевизионните екрани се срещат унили физиономии и подхвърлени през стиснати устни изявления.
Изми очите на еврожурналистика не някой друг, а, няма да повярвате, шефката на медийния концерт „Билд“ Марион Хорн. Апропо, дори и след нейния изключителен и бих казал показателен за близките тенденции анализ „Билд“ продължава по инерция да злобее по отношение на предприеманите от Тръмп инициативи. Марион Хорн с няколко думи разкри гатанката на победата на Тръмп. Успехът му тя категорично посочи в ясните му послания към конкретния избирател. За Харис простичко обясни, че не може да се води кампания само под лозунга „този – не“ и това да се повтаря до втръсване. За мен изключително аналитично попадение бяха думите на Хорн: „Победата на Тръмп, заяви тя, е последният предупредителен изстрел към европолитиците“. Какво повече, от ясно по-ясно!
Случващото се в Германия има симптоматичен характер и мисля, че скоро ще обхване и други страни. Ще се окаже май, че Европа е тръгнала по пътя на соцсистемата. Нещо което на времето още Андропов отрече като пагубен път и се оказа прав. Още тогава той каза, че е време да се обърне теорията на Маркс за социалното общество отново на крака. Не успя да го направи той и това доведе до развала на соцдържавата. И сега наблюдаваме нещо подобно в западните общества. Дяволът се крие най-вече в подхода за решаване на стопанските проблеми, Под диктата на Евро-коминтерна в Брюксел това се прави все повече в зависимост от политическите ангажименти, а не в интерес и по законите на икономиката. Увеличава се пропастта между европолитически решения и реални проблеми на обществата в отделните страни. Едва ли само Орбан е лошата врачка в този смисъл. Недоволството не е само в полето на наемния труд. Започва да къкри брожението на капитала в Европа. За сега това се изразява в чисто бягство от континента, което само по себе си е беда, но скоро ще се преобрази в категоричен протест срещу политическото статукво. А както е известно от историята, когато капиталът се заеме да управлява политиката се стига до кошмара с малките мустачки. Не искам да си позволявам подобни намеци, но, както казваха в наше село „Да не дава Господ!“ И се прекръстваха.
Влиянието от изборите в САЩ бързо бързо се прояви и в текущата европейска политика. Дали в положителна или отрицателна посока, ще се види. Все пак вече никой не се страхува да отиде при Орбан в Будапеща „на крака“. Даже открито да се правят изявления, че той ще е бъдещият лидер на Европарламента. Засега освен караници нищо съществено не се случва, но тенденцията вече се очертава. Все ми се струва, че отново Европа ще закъснее с реакцията си. Ще е за добро наистина да се вслушват в онова което подсказва Мелони, а именно че трябва да се бърза да се вземат нещата изпреварващо в ръце. Да не се допуска да остане Европа пак губеща в новите политики. Тоест да се засилят самостоятелните политически действия, след като се видя, че Тръмп е на път да остави европейците сами да се оправят с проблемите си.
До 22-ри януари за чакащите промени е все още досадно далече. И леля Ванга да беше жива нямаше да може да ни каже какво ще става до тогава в Украйна или в Близкия Изток. А какво да говорим за нашата малка „хубава европейска страничка“, където сме се хванели гуша за гуша. Да сме живи и здрави лошо да не ни стигне до встъпването. И нека изкуственият интелект да ни помага, щом Господ не може да се оправи.