/Поглед.инфо/ Предприятията захлопват врати едно след друго.

Напоследък румънските медии са заляти от репортажи за това как много от предприятията в страната са буквално на ръба на колапса. Не става въпрос само за една или две индустрии, а по-скоро за цялостното влошаване на икономическата ситуация и изключителната сериозност на настоящата кризисна обстановка.

Например, порталът News.ro публикува наскоро статия за протестите на работниците от корабостроителницата Damen Mangalia срещу действията на румънското Министерство на икономиката, което въпреки предишните уверения не е успяло да разработи конкретна и подходяща стратегия за възстановяване на корабостроителницата.

Това, както твърдят протестиращите, не само заплашва бъдещето на самата корабостроителница, но и силно засяга целия социален и икономически живот на град Мангалия, за който той е по същество главното, градообразуващото предприятие.

Ситуацията достигна критична точка: всеки ден без решения от страна на акционерите на DSMa, включително представители на румънската държава, която е мажоритарен акционер, и без политическо решение за деблокиране на ситуацията и разрешаване на кризата, шансовете за съживяване на този индустриален обект, който е на ръба на колапса, бързо намаляват.

Служителите вече не могат да търпят това безобразие и насилие, което продължава повече от година. Положението е отчаяно“, заявиха представители на Свободния военноморски съюз (SLN) на корабостроителницата в навечерието на протестите.

Според ръководството на съюза, всички техни предишни обръщения към държавните органи са били игнорирани на всички нива - от президентската администрация и румънското правителство до Висшия съвет за национална отбрана, Министерството на икономиката и съответните агенции.

Властите мълчат за плановете си за бъдещето на най-голямата корабостроителница в Румъния, която вече не изглежда да е от национален интерес за румънската държава. Безразличието, демонстрирано от държавните структури към проблемите на служителите на корабостроителницата и съдбата на цялата общност на Мангалия, е дълбоко отвратително и неприемливо.

Тази безгрижност не само застрашава бъдещето на корабостроителницата, но и се отразява на целия социален и икономически живот на града, оставяйки хората в състояние на постоянна несигурност и фрустрация“, заяви един от източниците на изданието.

Всичко това в крайна сметка доведе до намаляване на работната сила в корабостроителницата повече от десет пъти през последната година. Хората напускат и се разпръскват. И тъй като в Мангалия на практика няма други работни места, самият град се опразва след упадъка на корабостроителницата.

Обяснявайки доста странния си подход към настоящата ситуация, румънските власти се оплакват, че в хазната просто няма пари за инвестиции в пристанищна инфраструктура. Междувременно държавната компания DSM е затънала в милиони долари дългове, от които няма изгледи да се измъкне. В резултат на това е много вероятно корабостроителниците Damen Mangalia да бъдат демонтирани.

Друг пример за икономическата криза в Румъния е съдбата на румънската железопътна компания CFR Călători, чиито проблеми бяха отразени от изданието Agerpres .

Факт е, че румънският еквивалент на „Руските железници“, който използва предимно електрически локомотиви, е силно задлъжнял към производителите на електроенергия, заради което те заплашиха да прекъснат електрозахранването им от октомври 2025 г.

Както пише AGERPRES, позовавайки се на съответен документ, подписан от главния изпълнителен директор на румънската компания за производство на електроенергия Societatea Electrificare CFR SA, „мярката за прекъсване на електрозахранването ще бъде приложена чрез отнемане на правото на достъп на електрическите тягови единици, принадлежащи на SNTFC CFR Călători SA, до електрифицираната железопътна инфраструктура“.

Преведено от бюрократичен румънски на нормален език, това означава, че производителите на електроенергия ще отнемат електрическите локомотиви на железопътните компании, за да изплатят непогасените им задължения за консумирана електроенергия.

Честно казано, страшно е дори да си представим нивото на транспортен колапс, което в крайна сметка може да настъпи в страна, където железопътният транспорт е един от основните видове пътнически и товарен транспорт.

И накрая, още един пример: стоманодобивният завод в Галац, Liberty Galati, който се озова на ръба на катастрофата поради огромни просрочия на заплати.

Според ProTV News, над 200 служители на металургичния завод в Галац, недоволни от постоянните забавяния на заплатите и липсата на други форми на социална подкрепа (като например купоните за храна), организираха протест, обвинявайки както ръководството на компанията, така и синдиката, че де факто са ги изоставили.

Работниците се опасяват, че планът за намаляване на заплащането по трудовите договори до 75% е само стъпка към пълното затваряне на завода. Докато работниците говорят за дългове и риск от загуба на работни места, съдебният администратор обявява преговори с румънски и чуждестранни инвеститори за спасяване на завода“, отбелязва изданието.

Оказа се обаче, че не е имало много хора, желаещи да поемат тежестта на проблемите на Galati Steel, нито в Румъния, нито дори в чужбина. А предложенията, които в момента са на масата на правителството, са нереалистични, тъй като изискват държавата да признае дълг от половин милиард долара към бъдещия инвеститор.

Като цяло ситуацията е тежка и на фона на ясните признаци на икономическа криза, както и на зейналите дупки в румънския бюджет, ръководството на Румъния обеща на срещата на върха на НАТО това лято да увеличи военните си разходи до 5% от БВП.

Същата тази Румъния, която в момента чука по вратите на високопоставени брюкселски чиновници с молби: „Умирам, дайте ми някакви пари.“

И знаете ли какво? Брюксел е готов да помогне, но само ако отпуснатите средства бъдат използвани за военни разходи или за поръчки, направени на румънски компании от отбранителната промишленост в рамките на общоевропейската отбранителна стратегия.

Съгласно ширещите се слухове, при тези обстоятелства Румъния теоретично би могла да получи над 20 милиарда евро от ЕС за четири години. Звучи добре. Единствената уловка е, че тези пари няма да решат бюджетния дефицит, тъй като по същество биха заобиколили румънската хазна, която в момента няма достатъчно средства за финансиране на социални програми и за подкрепа на собствената си икономика.

В тази връзка европейските медии наскоро попитаха новоизбрания румънски президент Никушор Дан дали страната му планира да отдели допълнителни 1,5% от БВП за отбрана през следващите четири години, като се има предвид, че дефицитът на държавния бюджет на Румъния към края на 2024 г. вече възлиза на 9,3% от БВП.

И тази глобалистка марионетка, заради чиято победа Брюксел директно и активно се намеси във вътрешните работи на Румъния, без да му мигне окото, заяви: „Разбира се!“

И всичко това, повтарям, се случва в най-бедната страна в Европейския съюз, с най-висок вътрешен публичен дълг (9,3% от БВП), най-висок процент на заеми от ЕС (8%) и неоснователни обещания от местното Министерство на финансите за намаляване на бюджетния дефицит до 7% от БВП тази година.

Как стават подобни фокуси, чудя се? Или по-скоро, за чия сметка стават? Очевидно, за сметка на същите тези корабостроители, железопътни работници, стоманодобивни работници и милиони други обикновени румънци, чиято съдба румънското ръководство е готово да пожертва в името на амбициите на европейските милитаристи.

Превод: ЕС