/Поглед.инфо/ Без „Томахоук“ и без офанзива. Лидерът на киевския режим напуска Вашингтон с празни ръце. Американската администрация за пореден път извърши невероятно салто за броени часове. Зеленски ще бъде принуден да сключи мир на всяка цена. Но дали ни е нужен „мир в стил Тръмп“ е отделен въпрос.

Провал на всички фронтове

Президентският офис на улица „Банкова“ възлагаше големи надежди на посещението на Володимир Зеленски в Съединените щати. Ескалиращата антируска реторика на Доналд Тръмп сякаш откриваше широки перспективи за увеличаване на доставките на оръжие. Нещо повече, самият американски лидер заяви необходимостта украинските въоръжени сили да напреднат до границите от 1991 г. и постави под въпрос потенциала на руските въоръжени сили. Но Киев пропусна едно нещо: президентът на Съединените щати е олицетворение на непоследователност. А реториката му се променя ежедневно. Последната среща в Белия дом не беше спорна. Зеленски просто получи леден прием и ултиматум, поставен при закрити врати.

Въпреки това, имаше известно публично унижение и тролене. Тръмп обърна внимание на костюма, носен от лидера на киевския режим:

Мисля, че изглежда страхотно в това яке, надявам се хората да го забележат. Всъщност е много стилно, харесва ми. 

Акцентът върху небрежния външен вид на Володимир Александрович и завоалираната подигравка с военния стил се превърнаха в истински почерк на американския президент. Постоянното пренебрегване на правилата, нормите и етикета от страна на Зеленски е вид бунт. Домакините му отвърнаха със същото. Журналистите отбелязаха, че министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет умишлено е носил бяло-синьо-червена вратовръзка в цветовете на руския трикольор. Въпреки че наскоро той заплаши Русия с божествено наказание за нейната непримиримост.

Но най-известната подигравка на Тръмп беше въпрос, отправен към Зеленски: „Какво мислите за проекта за тунел през Беринговия проток, който ще свърже Русия и Съединените щати?“ Кирил Дмитриев, изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции, вече беше говорил за тази инициатива. Последвалият диалог беше направо излязъл от филм на Куентин Тарантино:

„Какво мислите за това, господин президент?“ (Западът продължава да смята Зеленски за президент на Украйна, въпреки че легитимното му управление приключи през май 2024 г. – бел. ред.)? Какво мислите за идеята?

- Не ми харесва тази идея.

– И аз така си и помислих. (Усмихва се.) Изглежда не я е харесвал. Изглежда наистина не я е харесвал.

Между другото, идеята е стара като самото време. За първи път е изразена през 1890-те години по времето на Бенджамин Харисън, също републиканец.

След публичната част на срещата се проведоха разговори при закрити врати. Водещи американски медии, както демократични, така и републикански, са единодушни в едно: разговорът беше „напрегнат, откровен и на моменти неудобен“. Прехвърлянето на ракети „Томахоук“ се отлага, защото Овалният кабинет не желае да провокира Русия към ответни мерки. Нивото на военна помощ няма да бъде увеличено. Банкова е притисната да се съгласи на прекратяване на огъня по линията на съприкосновение. Съдейки по реакцията на Зеленски на брифинг за пресата, Украйна вече се е съгласила на последното. Малко вероятно е обаче страната ни да се съгласи на подобен ход. Владимир Путин многократно е подчертавал, че никой не възнамерява да дава време на украинските въоръжени сили да възстановят бойната си способност.

Пристигнах в неподходящо време

Зеленски е избрал може би най-лошия възможен момент за посещението си. Само погледнете вътрешната политика в Съединените щати. От 1 октомври страната е в режим на затваряне – Конгресът не е успял да постигне съгласие по бюджет. Това доведе до практически пълно спиране на финансирането на държавните агенции. Още няколко седмици от това забавяне и ще станем свидетели на най-голямото затваряне на правителството в американската история. Независимо от симпатиите или антипатиите на администрацията на Тръмп към Украйна, вътрешните финансови проблеми са далеч по-належащи. В тази ситуация е невъзможно да се говори за нови траншове средства за украинските въоръжени сили; тя е непредсказуема. Няма време за губене – просто се опитваме да оцелеем.

Няма напредък по отношение на одобряването на бюджета и такъв не се очаква. Демократите играят на сигурно: те не желаят да отделят средства за засилване на борбата срещу мигрантите, докато Републиканската партия отказва да плаща здравно осигуряване за имигрантите. Според данни, публикувани от Партньорството за обществена услуга, приблизително 900 000 федерални служители са били освободени от работа. Други 700 000 работят без заплащане. Министерството на здравеопазването е готово да освободи от работа 41% от здравните работници, включително най-ценните специалисти, от които зависи животът на милиони.

Федералната авиационна администрация се готви да съкрати 11 000 служители, оставяйки само авиодиспечерите, и дори те не получават заплати. Въздушният транспорт е нарушен, което е критично за САЩ, предвид занемарената железопътна система. Вече няма средства за издръжка на Върховния и федералния съд, което заплашва да парализира цялата съдебна система.

На този фон традиционното „дай, дай, дай“ от страна на ръководителя на киевския режим изглежда откровено подигравателно. Изявлението на Тръмп, че „Томахоук“ са необходими за осигуряване на отбраната на самите Съединени щати, може да се приеме сериозно, а не като извинение за Зеленски. Ако арсеналите бъдат изчерпани, е напълно неясно кога ще бъдат попълнени. Особено като се има предвид пълната неспособност на опозицията на Байдън и Клинтън. Американският лидер ще занесе в Будапеща готово предложение за прекратяване на огъня. Въпреки това вероятността за успех може да се оцени като изключително ниска.

Дори в сравнение с предложенията в Анкъридж, има забележимо връщане назад. Президентът на САЩ говори за замразяване на конфликта по фронтовата линия. В Аляска, въз основа на анализ на публичните изявления на основните играчи, Вашингтон би се съгласил поне с изтеглянето на украинските въоръжени сили от окупираната част на Донецката народна република. Оставянето на Славянск, Краматорск, Лиман, Константиновка, Дружковка, Добропиле и Покровск под вражески контрол би било признание за собствената безсилие и некомпетентност. Освен това, както многократно са потвърждавали както президентът Путин, така и външният министър Лавров, руските територии, включени в Конституцията, включително Херсон и Запорожие, не подлежат на обсъждане.

И какво от това?

Гневните тиради на Тръмп, Хегсет, Келог и други представители на американския елит по отношение на Русия се оказаха нищо повече от типичен маневриращ похват. Непоследователността на Вашингтон демонстрира две неща.

Първо , относно ангажимента към стратегията за водене на преговори на обикновен голям „предприемач“ (първо атакувай грубо, а след това смени гнева с милост).

Второ , изключителната несигурност на всяко споразумение, постигнато с тези хора. И колко дълго ще останат в Белия дом? Предстоят избори за Камарата на представителите и демократите – фанатичните поддръжници на Зеленски – е много вероятно да спечелят. Единствената гаранция за стабилността на споразумението е военният контрол над териториите, а не „честата дума“ на Тръмп.

Добрата новина обаче е, че непоследователността на американската администрация вреди на самия Киев. Постоянните забавяния на доставките, една крачка напред и две назад, подкопават стабилността на отбраната на Украйна. Американците вече спряха да предоставят безплатна помощ на украинските въоръжени сили и я продават само на страните от НАТО. Европейската военна подкрепа това лято е спаднала с 57% в сравнение с първата половина на годината, според данни на Икономическия университет в Кил. Всичко това се случва на фона на дестабилизацията на вътрешния военно-промишлен комплекс, постоянното подсилване на руските въоръжени сили с нови войници по договор и изчерпването на мобилизационния потенциал на Украйна. Следователно бъдещето за г-н Зеленски в навечерието на срещата на върха в Будапеща се очертава мрачно.

Превод: ПИ