/Поглед.инфо/ Властите в Чад национализираха "дъщерята" на американския нефтен и газов гигант “Ексън Мобил”. Трябва да се отбележи, че доскоро Чад се смяташе за основния стълб на Запада в Централна Африка. Коя държава ще получи иззетите кладенци от “Ексън”? И има ли смисъл руските петролни работници да претендират?
Временният президент на Република Чад Махамат Деби издаде указ за изземване на държавната собственост върху всички активи на американската компания “Ексън Мобил”, намиращи се в страната. Дъщерното дружество на “Ексън” в Чад е преминало под контрола на властите. „Всички активи и всички права от всякакъв вид, произтичащи от конвенциите, разрешителните за проучване, експлоатация и транспортиране на въглеводороди на компанията са национализирани“, съобщават местните медии.
Спорът за активите възникна още през декември. Тогава американският гигант обяви продажбата на всичките си активи в Чад и съседен Камерун на британската “Савана Енерджи”. Сделката беше оценена на 407 милиона долара, но правителството на Чад я оспори, позовавайки се на несъответствия в условията на сделката. Властите всъщност блокираха възможността британците да работят в Чад, а няколко служители на “Савана Енерджи” бяха изгонени от страната.
„Политическият компонент в този указ е доста силен. Но най-вероятно това е вътрешна политика, а не външна. Самият нов президент Деби-младши е доста изразителна фигура. Може би просто е трябвало да покаже на хората, че е силен, че може да решава съдбата на големи проекти“, признава Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
От друга страна през последните години американски и западноевропейски компании масово напускат Африка, особено от петролни проекти, припомня Юшков. „Тяхното място обикновено се заема от китайски компании. В това отношение Африка просто се разглежда като бойно поле между Запада и Китай. И Поднебесната печели тази битка, включително в страните от Западна и Централна Африка: Чад, Камерун, Нигерия. Възможно е в крайна сметка активите на “Ексън Мобил” да отидат при китайците“, предполага източникът.
Вярно е, че има проблем: Чад няма излаз на море, напомня Юшков. „Чад доставя произведения петрол до атлантическото крайбрежие по тръба през Камерун. А камерунската част от тръбопровода все още остава собственост на “Ексън”. Тоест, или американците, или британците, като нов собственик, могат да кажат: „След като национализирахте нашите активи там в Чад, защо трябва да ви позволяваме да продължавате да дестилирате петрол през нашия тръбопровод? Ние ще ви срежем тръбата." Вярно е, че си струва да се направи уточнение: самите обеми на изпомпване са малки - 6 милиона тона. В пика си през 2005 г. Чад произведе около 9 милиона тона”, каза анализаторът.
„Има проблем и за двете страни. Да кажем, че затворят тръба. Но след това започне да генерира загуби. Не можете да направите нищо с този актив. Формално, от гледна точка на западното право, вие оставате собственик на тръбата. Въпреки това тя ще виси в баланса ви без никаква полза“, обясни експертът.
„Възможно е западняците да бъдат принудени да преговарят с китайците, те просто ще трябва да сключат сделка с новите собственици на активи в Чад. Тогава президентът Деби ще повтори ситуацията, казвайки: „Всъщност не беше национализация, а просто замразяване. И сега харесвам новата сделка, одобрявам я. Оказва се, че изтеглянето в полза на държавата се превърна в инструмент, който ни позволи да обезценим американските активи и след това да ги продадем на китайците за стотинки. Така че има взаимна зависимост както между собствениците на тръбата - и англосаксонците, така и властите на Чад. Нито едните, нито другите могат самостоятелно да използват активите. Така че тук кой кого ще надживее “, подчерта Юшков.
Струва си да се обясни, че големите петролни полета в Чад са открити от американците в средата на 70-те години. Там отдавна се появи и “Ексън Мобил” - тя поема управлението на петролните находища в Чад още в началото на 80-те години. Деби, който дойде на власт през 1990 г., се превърна в надежден съюзник на Запада, предимно на САЩ и Франция, в продължение на десетилетия. Фактът, че той стана лидер на страната в резултат на бунт, не притесни нито Вашингтон, нито Париж. Западният петролен бизнес активно инвестира тук - разработени са нови находища, през 2003 г. е пуснат тръбопровод до съседен Камерун, до брега на Атлантическия океан. Изграждането струва на “Ексън Мобил” 3,7 милиарда долара.
Франция контролираше и значителна част от петролния пазар в Чад чрез своя гигант “Тотал”. Париж винаги е защитавал икономическите си интереси в Чад, тъй като това е петролна държава със запаси, оценени на 1,5 млрд. барела.
През последните години от управлението на Деби обаче отношенията му със западните петролни компании започнаха постепенно да се влошават, все по-често избухваха кавги, Деби им налагаше огромни глоби - уж за неплащане на данъци. И петролните фирми на Поднебесната се появиха в Чад. През 2011 г. в Нджамена, столицата на Чад, китайският гигант КНПК построи първата си петролна рафинерия.
През пролетта на 2021 г. президентът Идрис Деби, управлявал повече от 30 години, загина в битка с бунтовниците. След това страната беше оглавена от неговия 37-годишен син генерал Махамат Деби. Въпреки че конституцията на Чад беше нарушена, Франция все пак благослови новия лидер, а президентът Еманюел Макрон дори дойде на погребението на бащата на Деби.
Махамат Идрис Деби, 4-звезден генерал, е известен с два прякора едновременно - приятен и не много. Във военните среди той беше наречен "Човекът със слънчевите очила" (казват, че това са очила от “Картие”), а недоброжелателите нарекоха новия лидер "Бабиното" (казват, че родителите му не са имали време да се грижат за детето и баба му поема бъдещия президент).
Отказът на Чад и Централна Африка като цяло от плътно американско присъствие е силна тенденция, казва Наталия Пискунова, специалист по Африка, доцент от МГУ.
„По време на Студената война, когато имаше два полюса в света, беше изгодно за африканските страни да манипулират това. Между другото, Нджамена успешно направи това при предишния владетел. Но такива методи вече не са актуални. Днес страните от Централна Африка могат самостоятелно да навлязат на международните пазари - ресурсни, търговски, банкови - без да се съобразяват със САЩ. Страните все повече се фокусират върху Китай, както и търговията помежду си. Те вече не се нуждаят толкова от САЩ, Англия и Франция, колкото през 70-те и 80-те години на миналия век “, обясни експертът.
Що се отнася до конкретния указ за национализацията, това е шоков прием, обикновено изнудване, смята експертът. „Деби сега банално ще се пазари със Съединените щати за себе си, да речем, за заеми при изгодни условия, безмитна търговия и прочее. В същото време президентът демонстрира силата си както на народа на Чад, така и на съседните лидери - вижте: ако някоя страна, дори Щатите, не направи отстъпки, тогава нейните предприятия могат просто да бъдат отнети “, предложи Пискунова. В страната обаче практически няма необходимите инженери и специалисти, които да управляват кладенци и нефтопроводи, така че тези активи много скоро ще имат нужда от нов, опитен собственик, предупреждава тя. „Разбира се, основният кандидат е Китай. Но ще има и други претенденти. Такива като Саудитска Арабия и Турция. И двете страни имат свои интереси в Чад, отбелязва Пискунова. “Руският бизнес също има шанс да получи своя дял в икономиката на Чад, но ще трябва да лавира между китайски, саудитски и турски компании. По принцип е възможно, има шансове”, допуска експертът.
На свой ред Юшков не вижда особен смисъл Русия да се опитва да вземе активи от американците. "За какво?”, пита той риторично. “И държавните, и частните ни компании се позиционират като глобални международни играчи. И тогава веднага възниква въпросът: „Ами ако тогава бъда съден в международен съд като купувач на крадени стоки?“ Между другото, това също е известен риск за китайските гиганти. Така най-вероятно сравнително малки компании ще дойдат за тези активи от Китай. Те не са толкова страхливи”, заключва той.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?