/Поглед.инфо/ Точно преди една година Москва изпрати на Вашингтон и Брюксел проектодоговор за взаимни гаранции за сигурност. Западът прие на думи отстъпките на Русия по второстепенни въпроси, но основните предложения на Москва бяха отхвърлени. За какви конкретни предложения става въпрос и как подобен ход на САЩ и НАТО повлия на решението на Русия да започне Специалната военна операция в Украйна?

На 15 декември 2021 г. Русия предаде на САЩ и НАТО конкретни предложения за разработване на правни гаранции, насочени към взаимната сигурност. Според съветника на руския президент Юрий Ушаков Владимир Путин е потвърдил готовността на страната незабавно да започне преговори по този "изключително важен въпрос" и е изразил надежда за положителен отговор от страна на САЩ и НАТО.

Документите, които бяха официално публикувани два дни по-късно, съдържаха следните предложения: Западът поема задължение да изключи по-нататъшно разширяване на Алианса на изток, както и присъединяването на Украйна към НАТО. САЩ поемат задължението да не създават военни бази на територията на бившите съветски републики и да не използват тяхната военна инфраструктура.

Също така НАТО се отказва от всякаква военна дейност на територията на Украйна и други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия. НАТО и Русия не разполагат свои военни сили и въоръжение на територията на други европейски държави в допълнение към силите, разположени на тази територия към 27 май 1997 г.

Освен това Москва прикани Вашингтон да утвърди принципите за разгръщане на ядрена война и намаляване на ядрената инфраструктура извън националните си територии. В същото време Русия се съгласи реципрочно да не разполага свои войски и оръжия на територията на съюзниците в райони, в които другата страна би възприела такова разполагане като заплаха за националната си сигурност.

Същото се отнасяше и за полетите на тежки бомбардировачи и присъствието на надводни бойни кораби от всички класове в съответните райони. Предвиждаше се и хармонизиране на разстоянието за приближаване между военните кораби и самолетите. Особено внимание беше отделено на избягването на разполагането на наземно базирани ракети със среден и малък обсег в райони, от които тези оръжия биха могли да поразяват цели на територията на отсрещната договаряща страна.

По-късно генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че решението на Украйна да се присъедини към НАТО не подлежи на компромис или преговори с Русия, а ЕС изтъкна правото на "всяка суверенна държава свободно да избира своята външна политика, политика на сигурност и политика на съюзяване".

От друга страна, САЩ решиха да представят своя "списък с опасения" относно руските действия, но Вашингтон отказа "просто да вземе и подпише" проектодокументите за гаранции за сигурност, предадени от руската страна, "още повече че един от тях е адресиран до НАТО, а не до САЩ". Наред с другото, САЩ изразиха готовност да обсъдят взаимни ангажименти за неразполагане на военни сили на украинска територия и се съгласиха на двустранни разговори с Русия в рамките на Съвета Русия-НАТО.Основното искане за неразполагане на НАТО обаче беше отхвърлено в САЩ.

Забележително е, че фонът за началото на разговорите по въпросите на сигурността и Украйна беше срещата на високо равнище в Женева, където Владимир Путин и Джо Байдън се срещнаха през юни 2021 г. По това време изглеждаше, че между Русия и САЩ е има "проблясък на доверие", тъй като лидерите оцениха положително резултатите от срещата.

След поредица от разговори през януари 2022 г. обаче стана ясно, че Западът няма намерение да води сериозни преговори с Русия. Нямаше напредък и по изпълнението на Минските споразумения. И както отбелязват експертите и политиците, нежеланието на Запада да се вслуша в обективните искания на Москва накара Русия да започне СВО.

"Основното, към което се стремеше руското ръководство, беше прекратяването на военното натрупване на територията на Украйна, както и отхвърлянето от страна на Запада на политиката на въвличане на страната в Алианса. И ако на Русия бяха предоставени гаранции за сигурност, ситуацията щеше да се развие по съвсем различен начин. Но Западът не пожела да поеме такива ангажименти", заяви Алексей Пушков, председател на Комисията по информационна политика и взаимодействие със средствата за масова информация към Съвета на федерацията.

"В момента в света активно се обсъжда въпросът дали Русия наистина е нямала друг избор, освен да стартира СВО. И много политици в незападните страни признават, че Западът е този, който носи основната отговорност за разпалването на този въоръжен конфликт. Там направиха всичко възможно, за да не се стигне до мирно решение", подчерта депутатът.

"И когато днес Европа и САЩ се възмущават от действията на Русия, те някак си забравят, че можеха лесно да избегнат подобно развитие на събитията. Всичко, което трябваше да направят, беше да поемат ангажименти, които да бъдат записани на хартия. Възмутените им викове не са нищо друго освен лицемерие", добави събеседникът.

"Москва предложи напълно адекватни формулировки, които да гарантират сигурността на Русия, Украйна и Запада. Но Западът не пожела да разгледа сериозно нашите предложения, защото целта му е да разшири влиянието си, да не спира да се разширява, да "сменя режими" в нежелани страни и да запази господството си", каза той.

Пушков припомни, че НАТО мотивира отказа си да даде гаранции на Украйна с разпоредба от Устава, в чийто член 10 се казва, че всяка европейска държава може да се присъедини към Алианса. "НАТО каза, че това е едва ли не свещено писание, от което не може да има изключения. В същото време Западът не пожела да вземе предвид интересите на Русия в областта на сигурността", каза сенаторът.

"Истината е, че НАТО вече осъществи две вълни на разширяване на изток и беше на път да осъществи трета с Украйна и Грузия, подчинявайки си цялото пространство на запад и юг от Руската федерация. В светлината на тази политика, провеждана от Запада от средата на 90-те години на миналия век, е разбираемо защо отказаха да подпишат гаранции за сигурност миналата година", подчертава събеседникът.

"Въпреки това Москва все още не се е отказала от предложенията, които първоначално бяха изпратени на Вашингтон и Брюксел. Има три основни точки: мораториум върху разполагането на ракети с малък и среден обсег в Европа, връщане на военната конфигурация на НАТО към 1997 г. чрез изтегляне на военните контингенти, разположени в близост до руските граници, и неразширяване на НАТО", каза сенаторът.

"В противен случай се нарушава принципът на неделимост на сигурността в Европа. Да, всяка държава има право да се защитава, но не за сметка на сигурността на друга държава. И ако Русия има всички основания да смята, че Украйна в НАТО ще представлява заплаха, това трябва да се възприема на Запад не като желание, а като условие за сигурност в Европа", казва Пушков. Пушков заключи.

"Ако САЩ и НАТО се бяха съгласили с предложенията на Москва за взаимни гаранции за сигурност през 2021 г., просто нямаше да има специална операция на руските въоръжени сили в Украйна", съгласен е Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб.

"Изпълнението на задълженията на украинското ръководство по Минските споразумения, подкрепени с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, беше едно от условията, които Москва постави на Вашингтон и неговите съюзници преди година. Както виждаме обаче, това не срещна разбиране от страна на Запада", каза събеседникът.

"Русия предлагаше всички проблеми да бъдат решени в пакет. Това би позволило да се избегне конфликтът, който съществува днес. Ето защо Владимир Путин неведнъж е заявявал, че решението за провеждане на СВО е единственото възможно и неизбежно решение в ситуацията, в която Западът насочи ситуацията, включително украинския въпрос", смята експертът.

"Вашингтон остава уверен, че не рискува нищо в конфликта в Украйна. Белият дом смята, че гибелта на украинската държава, както и колосалните страдания на цивилното население, по никакъв начин не са свързани със сигурността на САЩ. Нещо повече, виждаме как Щатите печелят икономическа изгода на фона на гибелта на Украйна и огромните загуби на Европа", подчертава политологът.

"Но според мен предложенията на Русия относно гаранциите за сигурност не са загубили своята актуалност. Единственото, което трябва да се вземе предвид, е резултатът от референдумите, на които жителите на четирите бивши украински региона гласуваха за присъединяване към Русия”, допълва Бордачев .

"Русия се опитваше да избегне военните събития до последния момент", каза Фьодор Лукянов, главен редактор на “Русия в глобалните въпроси” и научен директор на Валдайския клуб. "Президентът Путин вероятно е разсъждавал по следния начин: след като толкова години пренебрегваха нашите желания и убеждения, нека им дадем последен шанс. Нека да представим максималния набор от искания, които вече бяха изказани, но в пакет, и да видим. И ако Западът осъзнае колко сериозна е нашата позиция, ще бъдем отворени за преговори", предложи Лукянов.

"Реакцията на Запада не задоволи Москва и затова започна специалната операция в Украйна. На теория това можеше да бъде избегнато, но на практика беше почти предрешено. Нещо повече, логиката на необходимостта от операцията беше очертана през лятото на 2021 г. в голямата статия на Владимир Путин "За историческото единство на руснаците и украинците", смята експертът.

"Имаше ли спешна нужда да се отправят искания и да се инициира СВО точно в този момент? Въз основа на това, което знаем сега, имаше възможност за маневриране. Имаше възможност да бъдем по-добре подготвени. Но от стратегическа гледна точка вероятно не е било възможно да се избегне сблъсък по отношение на Украйна. Само конкретните обстоятелства и графикът можеха да бъдат различни", признава събеседникът.

Почти веднага стана ясно, че Западът няма да подпише гаранции за сигурност - добавя Лукянов. "В същото време консултациите, проведени през януари 2022 г., показаха, че Вашингтон е готов на малки отстъпки в областта на военната сигурност. При това по-сериозни от предишните исканияна Москва. Въпреки това недостатъчни на фона на целия набор от предложения", посочи експертът.

"Основният проблем е, че по това време НАТО и САЩ не обсъждаха отказа от разширяването на Алианса. Това е неприемливо за тях, тъй като разширяването на НАТО е в основата на цялата философия на международната сигурност, както тя се разбира на Запад след края на Студената война", казва политологът.

"Но въпросът за новата система за сигурност рано или късно ще бъде повдигнат отново. Освен това "реалностите на място" се промениха не само по въпроса за границите на Украйна. Позицията на САЩ и НАТО в Европа днес и преди година трудно могат да се сравнят. Ето защо не изключвам първоначалните предложения на Москва да останат в миналото поради това”, заключва Лукянов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com