/Поглед.инфо/ На 1 октомври тази година, с малко фанфари, Политико публикува един изключителен материал, който може би е най-важното четиво, което съм чел тази година.
Заглавието е "Американците все повече вярват, че насилието е оправдано, ако другата страна спечели". Материалът е написан от трима "старши изследователи" в Института Хувър, Ню Америка и Института Хъдсън, както и от професор по "политически комуникации" в Държавния университет на Луизиана (всъщност това са петима автори, в случай, че сте изгубили бройката).
Основните изводи са представени в следната графика:
Далеч назад през ноември 2017 година (моето много отдавна, очевидно) едва осем процента от демократите и републиканците смятаха, че е допустимо и легитимно да използват насилие за да прокарат политическите си цели.
Всъщност, няма нищо "едва" в това. Това трябваше да ни изненада като голям процент и от двете партии, които се придържат към подобни радикални възгледи.
Също така изненадващо е, че републиканците се движат на едно ниво с демократите. Противно на това как те се възприемат от левите, консерваторите бавно приемат идеята за насилието или пък за някакви наказателни мерки срещу опонентите си.
Тяхната ахилесова пета всъщност, е ангажираността им към т.нар. феърплей (честната игра, бел.р.).
Нека си спомним, че когато тези цифри са проучени и публикувани, вече беше изминала една година от изборите през 2016-та. Една година на необезпокоявана реторика от страна на демократите и продължителни призиви за убийството на президента Тръмп.
Мадона говореше, че си фантазира как взривява Белия дом, а "комикът" Кейти Грифин държеше кукла на президента Доналд Тръмп с отрязана глава.
Разбира се, това бяха несериозни и неадекватни заплахи. Безброй други хора направиха подобни заплахи и то съвсем открито, изглеждайки при това доста сериозни в заканите си. Доколкото ми е известно, никой от тях не беше подведен под отговорност.
Докато синдрома на менталното отклонение по Тръмп се разпространяваще, имаше един доста здравословен сигнал, че все повече републиканци си мислят за идеята да употребяват насилие като политически инструмент.
От другата страна, левите се представиха като хора, които нямат никакви граници. Нямаше нищо твърде низко, което да ги спре, нито един твърде мръсен за тях номер.
Те заплашваха да нападат и убиват не само президента на Съединените щати, но и неговите поддръжници, а всъщност и цялата бяла раса.
Демократите дадоха да се разбере доста ясно, че с тях не може да се общува и говори.
Изправени пред такъв враг, за другите насилието започна да става много по-атрактивно или поне оправдано, в очите на дори най-умерените и цивилизовани републикански избиратели.
Почти една година по-късно, през октомври 2018 година, процентът на демократите подкрепящи насилието вече е скочил на цели 13. Към тази точка за тях стана очевидно, че резултатите на изборите от 2016 година няма да бъдат променени, въпреки, че мнозина все още се надяваха, че специалният разследващ Робърт Мълър ще открие някаква кал, която ще докаже злините на Доналд Тръмп.
Верни на същността си, консерваторите изоставаха (виждате ли какви мили хорица сме?) с "едва" 11 процента, които подкрепят употребата на насилие.
И все пак броят очевидно се беше вдигнал.
Поне частично това трябва да се припише на изслушванията Кавано от септември-октомври, които послужиха като събуждащ призив за много републиканци, включително и конгресмена Линдзи Греъм, който очевидно в резултат на това изгуби невинността си един вид.
Изслушванията доказаха веднъж и завинаги, ако въобще някога е трябвало някакво доказателство, че либералите нямат никакви принципи, както и че опитите за честна игра с тях ще се провалят напълно.
Човек наистина не може да вини републиканците за тези 11 процента, вярващи в насилието. Моля, подайте ми амунициите!
До декември 2019 година, нещата вече бяха станали доста плашещи. Тенденцията продължаваше. И как? Това беше месецът, в който Камарата на представителите на Конгреса одобри действия по импийчмънт срещу президента Тръмп.
По-рано същата година, през април, докладът на Робърт Мълър беше направен публично достъпен, разкривайки, че сме били обект на цели две години истерия за "руска намеса и връзка" за абсолютно никаква причина.
Либералите бяха много фрустрирани, меко казано. Вече 16 процента от тях подкрепяха насилието. Републиканците отново изоставаха, но не с много, като 15 процента от тях мислеха по същия начин.
Но все още не бяхме видели всичко.
Това беше преди кризата с Ковид-19 и Блек лайфс матър. До юни на настоящата година, процентите се удвоиха, а сега демократите и републиканците са по равно в подкрепа на разбиването на глави в анкетите.
Около 30 процента и от двете групи вече подкрепят насилието за своите политически цели. Моля нека да осмислим тази бройка отново - 30 процента.
Нека сега си поемем дъх и да се сетим, че социологическото проучване беше проведено през юни месец, когато бунтовете около Джордж Флойд тепърва бяха започнали.
До 1 септември процентът на либералите, които подкрепят насилието се вдигна с цели три пункта. Все още, 33 процента представляват една трета от всички демократи.
По-интересният резултат обаче, дойде този път от републиканците. Процентът на подкрепящи насилието се вдигна до 36 % , и за първи път, републиканците се класират като по-одобряващи насилието от своите демократични съперници.
Ако прочетете цялото проучване, ще откриете, че статистическата грешка е около 2.0 пункта. Следователно, трите процента, с които републиканците водят над демократите са статистически значителни. В момента консерваторите са демонстративно много повече в подкрепа на насилието, отколкото либералите.
Събуди ли се спящият гигант?
Бяхме бавни в обмислянето на варианта за насилието като опция. За разлика от либералите все пак, ние наистина имаме принципи и не искаме да бъде като тях.
Но либералите ни докараха до това състояние и сега е трудно въобще да се помисли за някакъв дебат по тези въпроси. След месеци гледане на горящите ни градове. След месеци на наблюдаване как историята ни се събаря.
Месеци на драконовски карантини и произволни правила, налагани от демократичните губернатори и кметове. Месеци, през които ни казваха, че трябва да седим в убежища на място, докато Блек лайфс матър получиха право свободно да вилнеят, грабейки и подпалвайки.
Месеци наред, в които ни казваха, че нямаме право да се защитаваме. Че ако си бял човек, ти си автоматично виновен.
Безброй животи и бизнеси са унищожени.
Предвид всичко това и още много други неща, изненадващото е, че процентът не е 56 или 76 или дори 86. Но тъй като много консерватори най-вероятно се страхуват да кажат, че подкрепят насилието, мисля, че можем да надминем тези 36 процента. Даже доста.
Онзи ден говорих с приятел, който живее в Ню Йорк. Той ми каза, че наскоро е карал до местния си оръжеен магазин, който е посещавал няколко пъти в миналото. Сега обаче не е бил там от няколко месеца поне.
Когато пристигнал бил шокиран да види цялата опашка, която се простирала извън вратата на магазина (опашка изцяло от бели хора), и на която той чакал 45 минути.
Когато най-сетне влязъл в магазина, попитал собственика за голямата му клиентела и му заявили, че това е така през всеки уикенд, откакто бунтовете на Блек лайфс матър започнаха.
Освен това, броят на клиентите на оръжейния магазин продължавал да се вдига.
Надявам се, че всички тези хора са си купили собствени амуниции, защото моят приятел ми каза, че магазинът е изцяло разпродаден. И това е в либералния Ню Йорк, не в републиканската Южна Каролина.
Две седмици преди материалът от политико, изданието Хил публикува една статия с мнението на бивш федерален прокурор, която е озаглавена "Защо демократите трябва да се изправят срещу подкрепата на насилието от екстремното ляво".
Това е една много слаба и страхлива статия, но все пак е интересна на няколко нива. Авторът започва, казвайки, че десните групи "представляват най-голямата заплаха за насилие".
Той се базира на изследване от нещо наречено Център за стратегически и международни изследвания - ЦСМИ. Въпросната група е разгледала 900 случая на политически мотивирани заговори или нападения от 1994 година насам.
Те са стигнали до извода, че десните екстремисти са отнели живота на 329 души, докато "Антифа не са убили никого".
Това е като някой да каже през януари 2020 година, че "през последните 25 години сезонният грип е убил 890,000 американци, но Ковид-19 не е убил все още никой, съответно сезонният грип е истинската заплаха".
Това би било една нелепа и смешна позиция, защото Ковид беше нещо ново и напълно непознато. Нямахме начин да знаем през януари колко опасен е Ковид-19. И оттогава, той отне живота на много повече американци, отколкото сезонният грип през която и да е година от статистиките.
По същия начин, от май месец насам видяхме ляво насилие, каквото тази страна не е виждала от 1960-те години. И този феномен е фундаментално нов, защото се подкрепя и насърчава от щатските и местни държавни представители - известни демократи в Конгреса и журналистите и автори на естаблишмънта.
Авторите на изследването на Центъра за стратегически и международни изследвания предупреждават за опасностите, които идват от групи като "буугалутата" - група на "десни, антиправителствени екстремисти", които са си поставили за цел "да създадат гражданска война в Съединените американски щати".
Странно, никога не бях чувал за буугалутата докато не прочетох тази статия, а си мисля, че съм доста навътре с материала.
Не знам нищо за тази група, но знам едно нещо със сигурност - ако буугалутата или други "десни екстремисти" излязат по улиците и се държат, както Антифа и Блек лайфс матър се държат - грабейки, палейки, нападайки, заплашвайки или дори блокирайки трафика, те ще бъдат смазани до 24 часа.
Цялата мощ на щата и местните полицейски сили и федерални правоохранителни органи ще бъде пусната срещу тях, а ченгетата хич няма да са мили.
Много "десни" ще имат ранени и мъртви, а оцелелите ще бъдат изправени пред тежки криминални присъди.
Това, скъпи читателю, е причината поради която "дясното насилие" не е по-голямата заплаха. Крайнолявото насилие става с подкрепата, финансите и симпатията на естаблишмънта.
То е заплаха за обикновените американци, особено белите американци. Дясното насилие засега представлява опасност само за естаблишмънта и то доста слаба.
Авторът на материал от Хил, макар и да твърди, че крайните републиканци представляват най-голямата заплаха, все пак иска да предупреди либералите, че собствените им хора стават много по-насилствени, както и че този проблем трябва да се адресира.
Това е след като нарече бунтовете, които видяхме от май месец насам "преимуществено миролюбиви протести за социална справедливост". Но той се притеснява, че демократите не слушат:
"Може би демократите се страхуват, че ще оставят впечатлението на фалшива еквивалентност между екстремно дясното и ляво насилие. Може би те се страхуват, че признавайки заплахата, която представлява екстремно лявото насилие, ще даде легитимация на фалшивия наратив на Тръмп, че водените от демократите градове горят заради лявото насилие (а те не горят). Както и неговите ненормални и конспиративни теории, като тази, че някакви хора в "мрачните сенки" уж контролирали Джо Байдън".
С други думи, авторът, който е демократ е в дълбоко отрицание на заплахата, която представлява лявото, но се чуди защо това ляво е в дълбоко отрицание на заплахата, която самото то представлява.
Това просто не може да се измисли!
През август, Джо Байдън попита:
"Вярва ли въобще някой, че ще има по-малко насилие в Америка, ако Доналд Тръмп бъде преизбран?"
Това беше доста широко интерпретирано от консерваторите като заплаха. Истината е, че насилието ще продължи, независимо от това кой спечели изборите.
Преизбирането на Доналд Тръмп ще гарантира още насилие от левите. Но тъй като демократите насърчаваха насилието и не направиха нищо да го спрат, имаме всяка причина да вярваме, че то ще продължи дори и ако Джо Байдън спечели.
Действително, безотговорното отношение на естаблишмънта доведе до ляво насилие и е все по-неизбежно то да ескалира, което значи, че ще стане по-смъртоносно. Крайнолявото е насърчено и смело.
Ако Байдън спечели наистина, и ако демократите успеят да постигнат пълен контрол над Конгреса, можем да очакваме нападение срещу Първата и Втората поправки за правата на американците, под формата на закони срещу "езика на омразата" и за контрол на оръжията.
Още повече, Джо Байдън и Камала Харис сигнализираха, че ще запълнят Върховния съд, просто като многократно отказаха да отговорят на въпроса дали ще го направят.
Демократите също така най-вероятно ще направят Окръг Колумбия щат, с което ще увеличат местата си в Конгреса, ще амнистират милиони нелегални имигранти и бързо ще им дадат гражданство. Разбира се, те ще премахнат и Избирателната колегия.
Много просто - това е рецепта за война, по един или друг начин. Със сигурност е рецепта за допълнителна фрагментация на страната.
Около 62 процента от белите хора гласуваха за Тръмп през 2016 година и никой от тях не иска нещата, които описах, че демократите със сигурност ще направят.
Премахването на Избирателната колегия, ако се случи, ще наклони везните на страната към разтуряне и закриване на държавността в днешния й вид.
То ще значи, че милиони американски в сърцевината на страната, повечето от тях бели, ще бъдат политически отхвърлени и непредставени.
Ситуацията в Съединените щати вече е волатилна - недоволството и отчуждението на голям брой граждани ще направи нещата много по-лоши от сега.
Това е особено вярно, предвид на факта, че тези граждани са гръбнака на страната - тяхната почтеност, тежка работа и данъци поддържат Съединените щати.
Малко вероятно е тези хора да са готови да приемат да живеят на милостта на комбинацията от градските елити и малцинства, живеещи на издръжка.
Разбира се, същата ситуация ще се създаде ако демографските проекции се изпълнят и белите станат малцинство до 2044 година, независимо от това, което се случи с Избирателната колегия.
А преизбирането на злополучния Тръмп дори няма и да забави този процес. Предвид демографията, в дългосрочен план перспективата ни е да бъде превзети от демократите.
Тъй че, дори и демократите да изгубят изборите през 2020-та, дори да ги изгубят с много, всичко, което описах по-горе, че те искат да направят щом вземат властта, ще се случи. Просто ще отнеме по-дълго.
Собствените ми предвиждания относно това, което ще се случи със Съединените щати са, че в крайна сметка страната ще се раздели по расова и политическа линия.
Вече трудно можем да говорим за "съюза" и неговото състояние. Още повече, че всички сигнали индикират, че това няма да е мирен процес, а обратното.
Либералите започнаха насилието и те успяха да докарат цели 36 процента от консерваторите да одобряват отговор, който също използва насилие.
Някои от читателите ми ще посрещнат тези твърдения със скептицизъм. Средният американец не може да си представи, че страната ни ще се дезинтегрира в кървав конфликт.
Това е резултат от многото години на пропаганда за "стабилността" на нашата Република, за "чудото" на нашия мирен преход на властта всеки четири години и прочее бля-бля-бля.
Средните американци са страшно неосъзнаващи за това точно колко насилствена е тази страна и винаги е била (нещо, което не убягва от вниманието на останалата част от света).
Става въпрос за удрящи до небето нива на убийства, изнасилване и нападения, градски бунтове на всеки няколко години, убийствата на политически фигури, редовните "масови убийства" и гражданска война, която отне живота на 700 хиляди души.
Средният човек може да не иска да си го мисли, но втората гражданска война е много възможна.
Читателите ми вдясно, който са по-информирани от средните хора може би ще са скептични по други причини. Според някои от тях, шансовете за насилствена гражданска война или революция са нулеви, тъй като естаблишмънтът има по-голяма огнева мощ.
Както казах по-горе, ако десните излязат по улиците като Блек лайфс матър, те ще бъдат брутално смазани. Но да речем, че го направят отново. И отново. И да речем, че гневът, който ги е изпратил на улиците, не отмира, но се увеличава.
Наивно е да си мислим, че решителни индивиди, чрез постоянна партизантска война и други форми на съпротива, не могат да дестабилизират правителство, особено такова, което се води от декадентски и изгубил връзка с реалността елит, който живее в идеологически и социален балон.
Случвало се е преди, може да се случи и отново.
Разбира се, целта няма да бъде "революция". Няма причина да искаме да "свалим" Съединените щати, защото не е желателно те да продължат да съществуват.
Не искаме да живеем с тези хора повече, дори и ако ние сме "на власт". Вместо това, трябва да се целим към независимост, с други думи разделянето на страната. Да си създадем собствена страна от тази държава и да кажем довиждане на тези други хора.
Хора, или е това, или ще трябва да убеждаваме европейците, че имаме право да се върнем на Стария континент. Но това няма да се случи.
Ето какво предвиждам за бъдещето:
Ляво-либералното насилие ще продължи и дори ще ескалира. В същото време белите консерватори ще са все по-готови да предизвикат левите по улиците.
Статистиката на политико убедително предполага, че това е вероятно, а и вече виждаме признаци. Една загуба на Доналд Тръмп само ще радикализира белите консерватори. Една негова победа също ще радикализира републиканците, защото отговорът ще е още повече насилие от левите.
Продължаващата анти-републиканска и анти-бяла реторика, която не показва признаци да спира, ще свърши работата по радикализацията на републиканците.
Предвиждам, че ще има повече действия на вътрешен тероризъм от десни групи, както и че много такива ще се появят през следващите няколко години.
Тези действия ще бъдат сериозно осъдени от всичките обичайни заподозрени, но това няма да има кой знае какъв ефект, тъй като двойните стандарти вече са очевидни.
Дори мама и татко, пиещи диетична кола и гледащи шоуто на Шон ханити вече ще одобряват дясното насилие. Не вярвате? Погледнете горната графика и си помислете отново. Колко е вероятно пикът на тенденцията да е на 36 процента?
Освен това, смятам, че ще има случаи на мини-сецесии, при които градове, градчета и общини, които са предимно бели и републикански ще започнат да се съпротивляват на мощта на щатските власти и федералното правителство.
Това ще създаде части от страната, които ще се управляват трудно. Тези зони ще бъдат меката на белите консерватори. Те ще растат като население и географски обхват, тъй като нови жители ще идват да живеят в тях.
Уморени от мръсните погледи, които получават, много представители на малцинствата и либералите ще отидат някъде другаде. Накратко, ще има фактическа сецесия, дори преди отделянето да стане официално.
Между другото, ако правех прогнозите за "гражданска война" преди една година, щях да го направя с извод - "не много вероятно в нашия живот". Сега определено не съм сигурен.
Сценарият изглежда все по-вероятен с всяка изминала седмица.
Превод: СМ