/Поглед.инфо/ Текущите събития в Съединените щати, свързани с бунтовете, погромите и протестите, са интересни поради своята политическа дълбочина, сложност и разкриване на многобройни детайли, които преди не се виждаха зад завесата на политическата коректност и митологичните конструкции. В същото време, от една страна, те показват потенциала на социален конфликт, причините които се коренят в системата на американската държавност, а от друга, предават слабостта на правителството, което реагираше грубо и безпощадно на подобни вълнения.
Когато черният рецидивист Джордж Флойд се опита да плати с подозрителна банкнота от 20 долара в магазина, продавачът се обади в полицията, след което се случи инцидента, който стана катализатор на настоящите безредици. Мнозина изобщо не се притесняваха от веригата от предходните събития, всъщност верижна реакция започна веднага, преминавайки от протести към погроми. Съгласно действащото американско законодателство обаче полицията има право да използва сила срещу заподозрени, които се съпротивляват. С други думи, това е рутинен случай, но пресата и някои активисти направиха нов политически фетиш, който беше рекламиран под марката на антирасистката кампания.
Минеаполис, който е щастлив процъфтяващ град в сравнение с подобни агломерации от „Ръждивия пояс“, се превърна в огнище на бурни протести, които бързо се разпространиха в други щати.
Всичко това се случва на фона на продължаващата пандемия на коронавируса с голям брой смъртни случаи, но сякаш вирусът не засяга бунтовниците. Самите бунтовници са разделени на няколко групи: антисистемни елементи, включително чернокожи, анархисти и други маргинални политически групи като “Антифа”, обиращи магазини мародери, правозащитници, които търсят изкупителни жертви, както и политици и държавни служители, които по различни причини подкрепят протестите.
Всичко това заплашва да се превърне в нов политически и исторически белег. Във Вашингтон на 1 юни малка улицата беше наречена Black Lives Matter. Това стана по указание на кмета на столицата Мюриел Боузър. Докато на други места има оскверняване на паметници както на отделни хора, така и на колективни мемориали.
Протестната кампания също премина в ново измерение с нови изисквания - появи се нов лозунг „Спрете финансирането на полицията“. Пресата, която скрито или не симпатизира на протестиращите, започна да публикува всякакъв вид разследвания за степента на милитаризация на правоприлагащите органи в САЩ и средствата, които се изразходват за тяхната дейност. Стана известно, че полицията в Ню Йорк през 2019 г. е изразходвала 187 милиона долара за антитерористични операции и още 116 милиона за обучение на полицията. Вероятно за някои това ще изглежда твърде много и под натиска на данъкоплатците някои законодатели ще се втурнат да превърнат това в политически капитал.
Редица политици, главно от Демократическата партия, обаче вече се втурнаха да извличат максимални дивиденти от продължаващия хаос. Кандидатът за президент на САЩ от Демократическата партия Джо Байдън в понеделник, 8 юни, посети семейството на починалия Джордж Флойд. Чуват се гласове, според които Байдън трябва да изгради кампанията си върху процеса на демилитаризация на американската полиция.
Някои издания всъщност публикуват наръчници за това как безопасно да се протестира и какво трябва да се направи, за да се защитят от цифрово наблюдение и възможните правни последици.
Погребението на убития чернокож се състоя в най-добрите традиции на холивудските филми за мафиотски кланове - позлатен ковчег, ритуал на колене, много сълзливи разговори за правата на човека. Ако пренебрегнем историята и погледнем само снимките, изглежда, че не погребват рецидивиста, а основен бизнесмен или висш служител с ранг не по-малък от министър.
Междувременно организираното насилие се разраства в цялата страна. Ако някои замерят полицейските коли с коктейли Молотов, други подготвят импровизирани експлозивни устройства. Към ченгетата летят бомби. В Ричмънд черен тийнейджър застреля двама полицаи. Вече има първи жертви сред полицията от импровизирани експлозиви. С такива темпове спиралата на насилието в САЩ само ще се завърта.
Въпреки че полицията, националната гвардия и частните охранителни компании участваха в почти пълната програма - хеликоптери, бронирани превозни средства и дори танкове бяха разположени по улиците на много американски градове. Във Вашингтон с помощта на армейски вертолети те се опитаха да разпръснат тълпата. След това редица щати и градове наложиха ограничения за използването на специални средства от полицията. Тези инциденти също са политизирани.
Не по-малко интересна е ролята на корпорациите в това събитие. Много от тях веднага побързаха да подкрепят бунтовете и дори започнаха да оказват някаква подкрепа на грабителите и онези групировки, които се противопоставиха на държавата.
Сред големите компании, които открито подкрепиха „Черния живот има значение“ и „Антифа“ има такива като The Academy (която раздава Оскарите), Airbnb, Adidas, Amazon (следва отделно да се отбележи, че на тази компания принадлежи изданието New York Times, което постоянно критикува Доналд Тръмп), American Airlines, American Express, Bank of America, Bayer, BMW, BP, Booking.com, Burger King, Cadillac, Citigroup, Coca Cola, DHL Express, Disney, eBay, General Motors, Goldman Sachs, Google, H&M, IBM, Levi’s, Lexus, LinkedIn, Mastercard, McAfee, McDonald’s, Microsoft, Netflix, Nike, Paramount Pictures, Pepsi Co, Pfizer Inc, Porsche, Procter & Gamble, Society Generale US, Sony, Starbucks, Twitter, Uber, Verizon, Wal Mart, Warner Bros, YouTube, Zara. Общо се знае за около 300 компании и организации.
Това е характерен симптом на напредналата глобализация, когато транснационалните корпорации се чувстват достатъчно силни и богати, за да предизвикат държавите, дори и в такава косвена форма. Въпреки че много ръководители на тези корпорации забравят уроците по история, много капиталисти, които финансираха революции и преврати, са елиминирани поради по-нататъшната си безполезност. И настоящият държавен протекционизъм в остатъчния му феномен, дори в САЩ, е кост в гърлото за глобалния капитал. Но за "плутократичния бунт", когато частният капитал в САЩ ще провокира растежа на икономическата пропаст, което ще доведе до скок на престъпната дейност и социални вълнения, също бяха предупредени.
Интересни са и други „произшествия“, които показват определен системен характер при подобни мащабни протести, където и да се провеждат. По време на публичните митинги в Минеаполис се видя известният пианист Дейвид Мартело, който преди това се е изявявал в Истанбул и Киев по време на антиправителствени кампании. Между другото, в Турция и Украйна свалянето на властта бе подкрепено от някои от тези компании, например, Фондацията на Пиер Омидяр се спонсорираше от eBay.
Анализаторите в САЩ казват, че „Америка се е превърнала в крехка държава и не се очаква стабилизация в близко бъдеще“. Има по-строги оценки. „Ние сме изостанала, нефункционална, зла, антиинтелектуална грешка. Не само Тръмп, медиите или „Туитър“, но цялата тази проклета култура ... и бъдещите историци ще определят бедствието на 2020 г. като начало на края на американския експеримент“, пише Дънкан Мюнх.
Като се има предвид, че всичко това се случва в навечерието на президентските избори, на Доналд Тръмп му остава малко време за вземане на ефективни решения и връщане на ситуацията под свой контрол. Кръгът на опонентите му нараства. Дори бившият му министър на отбраната Джеймс Матис нарече Тръмп нищо повече от „заплаха за Конституцията“. И Денят на независимостта на 4 юли може да стане или катализатор за нова вълна от протести, или начало на националното помирение. Но това ще бъде много трудно. Американското общество е по-поляризирано от всякога.
Превод: В. Сергеев