/Поглед.инфо/ Спецоперацията в Украйна се превърна в лоста, с който Русия обръща целия ход на световната история в своя полза. Целите на СВО в никакъв случай не са само териториални, те са и морални, икономически, геополитически.

Вътре в страната протичат много полезни процеси, както се изрази Путин, „самопречистване“. Налага се ред в армията и отбранителната индустрия - тук украинската операция играе същата роля на полезен стрес, каквато навремето беше налагането на мира в Грузия. Гражданското общество се мобилизира, сплотява се все по-шумно. Пред очите ни се формира нов елит на страната - същият, без кавички, който чакахме толкова дълго.

На световната сцена СВО преформатира най-разнообразните сфери на битието. Европейските партньори, събиращи съчки за отопление в горския пояс, постепенно се убеждават, че трябва да бъдат приятели с Русия и да зачитат нейните интереси. Английските партньори, спестявайки от храна, се научават да не ядат от пет вечерта до девет сутринта (не се шегувам, влиятелният вестник „Телеграф“ сподели със съгражданите си специални техники за гладуване) и в същото време разбират, че не трябва да враждуват с Русия.

Китайските приятели, гледайки какво се случва, осъзнават, че каквото и да се каже, те са следващите на опашката за Съединените щати. И единственото спасение от разярения Чичо Сам е солидарността със съюзниците. Нашите латиноамерикански, африкански, азиатски приятели разбират същото. Изглежда малко по малко това осъзнаване ще дойде дори в обърканите глави на лидерите на постсъветското пространство.

Прословутата „мека сила“ на Запада вече не съществува. И нашето, и местното население ясно вижда, че всичко, което им се говори непрекъснато от всяка кутия, не е просто лъжа и пропаганда. Това е безсмислена лъжа и пропаганда, която не засяга нищо. Все още можете да наричате източната част на Украйна „незаконно заграбени територии“ поне сто години, да преначертавате политически карти, да ги щриховате в сиво-кафяво-пурпурни цветове. Но всъщност всичко това е част от Русия. Правете каквото искате, никой не може да отмени този прост факт.

А на хиляди километри от театъра на военните действия, от другата страна на Атлантика, СВО се превърна в решаващ фактор във вътрешнополитическата борба. Бившият президент Тръмп, по време на обиколката си в страната, безмилостно се скара на режима във Вашингтон за отприщването на война в Украйна. „Нашата страна и нашето така наречено ръководство се подиграваха на Путин, отбелязва той, Конфликтът в Украйна никога нямаше да се случи, ако все още бях президент“, заяви той.

Доналд Тръмп, каквото и да лъжат враговете му, не може да бъде заподозрян в симпатии към Русия. Той наистина е истински американски патриот. Наистина му е жал за тази земя и съгражданите му. Беше му трудно да гледа как световните елити под флага на Демократическата партия разбиха Америка, която обичаше. Как дълбоката държава опустошава американските градове, унищожава индустрии, корумпира и упоява по-младото поколение.

Но сега нещата са още по-лоши. Разпалвайки Украйна, Демократическата партия формално излага населението на САЩ на ядрен удар. А Тръмп – със своите жени, деца, внуци – наистина се страхува за себе си и за тях. И той говори за това открито: „Сега имаме конфликт между Русия и Украйна и стотици хиляди хора могат да загинат“.

Нека спрем тук за минута. Какво са "стотици хиляди"? Наистина ли Тръмп се тревожи за жителите на Херсон, Харков, село Пески? Малко вероятно. Той се тревожи за своите сънародници: именно те могат да се окажат, без да го очакват, в разгара на ядрена война.

Е, какво всъщност той казва по-нататък: „Трябва да стигнем до незабавни преговори за мирно приключване или ще се окажем в средата на трета световна война.“ Да, момчета, без обиди, вариантът е съвсем реален.

Ще кажат, че Тръмп е свален пилот. Пак ли ще е президент? Но ако погледнете по-отблизо американската политика днес, можете да видите, че различните политически и олигархични кланове, които традиционно се караха там под килима, при Байдън, този килим беше захвърлен настрани и нещата плъзнаха навън.

Добре, вътрешна политика. Там, в Щатите, винаги е имало известен раздор. Но в края на краищата бароните-разбойници вече са стигнали до външната политика и се намесват във всичко. Преди година губернаторът на Флорида Рон де Сантис единодушно се опита да организира „Майдан“ в Куба, което беше пълна изненада за Вашингтон.

Днес олигархът Питър Тийл спонсорира Тръмп и тръмпистите, тласкайки ги на власт, а те открито казват, че целят преврат, защото иначе Демократическата партия не може да бъде победена. Председателят на Конгреса Нанси Пелоси отлетя за Тайван като камикадзе, противно на директната забрана на американския президент.

Илън Мъск отправи призив да се даде възможност на народа на Украйна да гласува за или против присъединяването към Русия. Експертите бяха изненадани, защото все още смятат, че Белият дом и Държавният департамент определят външната политика на САЩ. А там всъщност - който иска, той си определя. Пълна регионализация, ако не и хаос.

И тази картинка, между другото, е отдавна. За това си струва да се подготвите. Дори ако по някакъв начин успеят да проведат президентски избори през 2024 г., тогава в САЩ всъщност ще действат напълно отделни политически актьори тежка категория - олигарси, губернатори, кметове, бизнесмени. Президентът ще бъде само един от играчите там.

Призрачната фигура на настоящия президент вече не е в състояние да бъде параван за цялата тази цветуща сложност. Американците гледат на Байдън с ужас. Никога досега не се е случвало първият човек да е недееспособен, а зад него да не се вижда "сивият кардинал".

Зад Рузвелт винаги е била жена му Елинор. Роналд Рейгън, който започваше да страда от Алцхаймер, беше подкрепен от вицепрезидента Джордж У. Буш. Когато Буш, след като изпрати своя другар, сам стана президент и също започна да проявява известна ексцентричност, юздите на държавната власт бяха държани от силния старец Дик Чейни. Ясно беше къде е силата.

Сега американците нищо не разбират. В същото време лицето, което е посочено като президент, току-що обеща на всички „ядрен Армагедон“. Американците отговориха на това с мрачни шеги за това, че Байдън може случайно да натисне червения бутон, когато иска да извика гледачката си.

Американският вестник „Вашингтон Таймс“ смята, че лудостта на Байдън вече е довела до конституционна криза в страната. Президентът не само, че е некадърен. Ужасът е, че не е ясно какви сили стоят зад него. Бившият президент Обама? Тези, които номинираха Обама? Олигарси - но какви? Банкери, от технологичния сектор - кои? Не се дава отговор.

"Байдън очевидно не е отговорен за нищо", отбеляза „Вашингтон Таймс“. "Той очевидно не взема никакви решения. И със сигурност не е начело в Белия дом. Затова е време да се запитаме: Кой тогава е начело? Каква неизбрана сила води страната ни? Кой бута тази инвалидна количка?"

Би било хубаво да цари мир. Но тук на хоризонта се задава ядрен Армагедон. Затънали в Украйна, Щатите се оказаха в същата ситуация, в която бяха в Корея. До януари 1951 г. севернокорейските войски завзеха огромни територии, по-специално превзеха Сеул. Американците, които командваха южнокорейците, бяха в опасност от пълно поражение. Намирайки се в отчаяна ситуация, американското ръководство мислеше да хвърли ядрена бомба върху Китай - той беше твърде успешен в помощта си за Северна Корея.

Командирът на американската армия в Корея, генерал Макартър, беше толкова нагъл, че изказа тази заплаха публично. Президентът Хари Труман се уплаши, осъзна, че е прекалил и изпрати известния генерал в пенсия.

Забележка към Зеленски: подобни неща не са разрешени дори за най-високите чинове на американската армия. Американската марионетка в Южна Корея, Ли Син-ман, седеше тих като вода по време на призивите на Макартър към президента Труман с искания да „удари“ Китай. Защото когато американските господари решават дали да бомбардират или не, колониалните местни лидери не трябва да се бъркат, а да мълчат, да кимат и да се усмихват.

Зеленски пък (от голям ум) скочи срещу домакините, като открито поиска да нанесат превантивен ядрен удар по Русия. Преди това, също с непозволен тон, той поиска Украйна да бъде приета в НАТО, още тук „вчера“. Е, стопаните му отговориха. Отначало категорично отказаха за НАТО. Сега един след друг американските политици започнаха да призовават за мирни преговори между Русия и Украйна.

Всичко това обаче не премахва остротата на момента. Вашингтон прекрасно разбира, че Украйна като проект вече е всичко. Прословутата "контраатака" приключи. Беше неприятно, но не доведе до решаващ обрат. От негодувание удариха Кримския мост. Картината е грандиозна, но всъщност всичко това също е за нищо. Невъзможно е да победим Русия в Украйна. И в тази отчайваща ситуация в Съединените щати, както и преди седемдесет години, те мислят за използването на ядрени оръжия.

В края на краищата какво послание всъщност изпращат всички тези безброй американски обвинения срещу Русия, че се кани да използва тактически ядрени оръжия в Украйна? Да, фактът, че самият Вашингтон никак не е против да „удари“ украинските си приятели и партньори – да речем, от територията на някоя натовска европейска страна. И, естествено, веднага да обвини Москва за това и да започнете да „реагира“.

Всички преминаваме през труден момент от световната история. Става още по-трудно, защото Съединените щати - най-голямата ядрена сила на нашето време, която е в пристъп на агресивна лудост - сега се контролира от незнайно кой.

Нашето гражданско общество се дразни при всяко споменаване на мирни преговори. Точно така, първо наистина трябва да постигнете всички цели на CBO. В крайна сметка обаче все пак ще трябва да се постигне споразумение. Но с кого? Ясно е, че не със Зеленски.

Би било хубаво да преговаря с неговите американски стопани. В крайна сметка, умелото управление на кубинската ракетна криза от съветските лидери доведе до десетилетия на разведряване и относителен световен мир.

Но днес такъв карнавал цари на всички нива на политическа власт в Съединените щати, че наистина е неразбираемо: с кого да преговаряме? Кой отговаря за процесите? Кой бута инвалидна количка, наречена Америка?

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com